Проф. Тодор Кантарджиев: Болестта "Х" изисква някои много сериозни и дългогодишни мерки

Болестта "Х" не съществува, но един ден би могла да се появи. Идеята не е да се плашим, а да се подготвим за нея. Това беше една от темите в доста натоварената програма на годишната среща на Световния икономически форум, проведена в средата на месец януари в Давос. СЗО предупреди държавните лидери за рисковете от бъдещи пандемии.

В интервю за "Нашият ден" имунологът, епидемиолог и професор по микробиология Тодор Кантарджиев обяснява какво се крие зад това определение и колко голяма е опасността от бъдеща пандемия.

Експертът пояснява, че болестта "Х" е сборно понятие, въведено още през 2018 година. То се отнася до предполагаемата инфекция, която може с появата си да придобие пандемичен характер. Очакванията за най-лош сценарий е болестта "Х" да бъде 20 пъти по-тежка като заболяване от коронавируса и да вземе повече жертви от последната пандемията, започнала преди три години.

Според много от експертите въпросът не е дали ще има, а кога ще има нова пандемия.

"Разбира се, експертите трябва да имат познанията и опита, да са работили с такива инфекции, да са се запознали и да са били в контакт със заплашващи с епидемично разпространение инфекции – включително такива, които са по презумпция в арсенала на биотероризма и бактериологичните оръжия", казва професорът, според когото на всеки 5 или 10 години идват заболявания, които придобиват епидемичен характер.

Болестта "Х" в момента се обсъжда в авторитетни периодични издания, като акцентът е върху вероятностите за поява на такава инфекция на базата на човешкия опит. Проф. Кантарджиев изброява подобни заплахи, които са се появили последователно в последните години – болестта ебола, вирусът Нипа, Марбург вирусът, тежкият респираторен близкоизточен синдром (SARS), коронавирус. По думите на специалиста възможностите за възникване на бактерии, които са резистентни и не могат да се лекуват със сегашните антибиотици, също са големи.

Проф. Кантарджиев обръща внимание на въпроса защо първо се разглеждат някои вирусни инфекции, които могат да дойдат от летящите мишки. Това се дължи на опита с ебола и коронавирус. Прилепите, за разлика от другите гръбначни животни, произвеждат постоянно интерферон – белтък, произвеждан от тъканите, който намалява възможността да вирусно размножаване. Ето защо някои вирусни инфекции протичат при прилепите хронично, за много дълго време. Това дълго престояване и репликация на вирусите може да доведе до някаква мутация, която да ги направи заплаха за човека. Генетиката на човек е такава, че организмът произвежда интерферон само ако в момента има инфекция в него.

Професорът цитира публикация, според която съмненията за намеса на учените в мутацията на коронавируса са основателни. Той не вижда злонамереност в тези изследвания, но вижда професионална небрежност в допускането на вируса извън лабораториите.

Проф. Кантаржиев алармира, че болестта "Х" изисква някои много сериозни и дългогодишни мерки и те трябва да се превърнат приоритет за здравните власти. Необходимо е поддържане на лабораторен и оперативен потенциал, за да се реагира не само на естествени инфекции, а и на заплахата от биотероризъм, тъй като доста армии поддържат арсенал от биооръжия. Опитът от коронавирусната пандемия сочи, че всяка държава трябва да има собствен потенциал за справяне с такава криза.

В тази връзка Националният център по заразни болести в момента развива Център за компетентност по програма, която е започнала преди четири години и е осигурила нови лаборатории, апаратура и подготовка на кадри. Електронна микроскопия и изследване на клетъчния имунитет към такива инфекции са неща, които трябва да се владеят, знаят и използват адекватно, заявява проф. Кантарджиев. Журналистите, от своя страна, трябва да подбират информация внимателно и да дават поле за изява на хора с опит в сферата, за да се разграничат фантастичните сюжети и спекулацията от реалната заплаха.

Разговорът се пренася в полето на ежедневието и вълната от заразни болести у нас. По думите на професора, каквато е готовността на обществото за справяне със скарлатина и варицела, такава ще е и за овладяването на Болестта "Х". Случаите на варицела намаляват, но избухването на болестта е можело да бъде предотвратено с навременни мерки от страна на Министерството на здравеопазването. Програмата за ваксинация е била забавена и това е довело до негативните резултати, казва специалистът.  

Проф. Кантарджиев завършва интервюто със следното изказване: "За съжаление случаите на скарлатина от началото на тази година са повече, отколкото за същия период на миналата. В момента очаквам намаляване, защото може би лекарите вече се научиха, че трябва да лекуват с пеницилинови антибиотици – цефалоспорин от първи клас. Трябва много добра диагностика на ангините, защото 80% от ангините при малките деца са бактериални, стрептококови. Трябва да се обърне внимание на усложненията, които дава скарлатината – засягане на бъбреците, ставите и сърцето – както и на някои заболявания, които в последните месеци започнаха да се появяват, като хорея минор. Това мисля, че трябва да обърне внимание на здравните власти в страната за правилна антибиотична политика, защото за три години такива пропуски се постигнаха в нашата страна, че по данни на Европейския център за контрол на заболяванията вече сме на първо-второ място по консумация на антибиотици и, което е най-лошо, на първо-второ място по резистентност на антибиотиците към бактериалните инфекции, които стават трудно лечими."  

Целия разговор чуйте в звуковия файл: