Клуб "Ускорение", нова надпартийна и визионерска организация, ще тласка България по най-бързата писта чрез идеи и законодателни промени. Клубът беше учреден на 6 февруари по инициатива на депутата от "Демократична България“ Владислав Панев, който отдавна твърди, че България има шанс да се развива на висока скорост в ЕС, ако направи определени реформи.
По неговите думи вече са започнати разговори с парламентарната група на ПП-ДБ: "Очакваме впоследствие да се видим и вече сме отправили покани към другите групи от мнозинството – ГЕРБ и ДПС", посочва той и изразява надежда, че в периода преди осъществяването на ротацията нашите мерки да залегнат в програмата на правителството за следващите девет месеца.
Според него това са консенсусни мерки, които са важни не само за икономическото развитие на страната, но не само за него.
"Не съм прекален оптимист", казва той и твърди, че "и в момента растем по-бързо от средното за Европа“. Което според него е нормално, защото тръгваме от "много по-ниска база“.
“Това, което трябва да направим в определени сектори, тъй като виждаме, че кризата в Западна Европа вече настига България. Имаме криза в енергетиката, където през януари се превърнахме в нетен вносител на електроенергия и то с размери, невиждани от десетилетия. Очевидно февруари ще бъде същата тенденция“, посочва той.
В интервюто казва също, че имаме криза и в транспорта заради намалените стопански взаимоотношения в Европа. "Имаме криза, включително ва Ай Ти сектора, тъй като и там текат процеси на уволнения и съкращаване на работна ръка“.
Подчертава, че това, което е важно за България е да се изгради “една икономика на по-пазарна основа и то точно в кризисните сектори“.
Панев посочва като пример енергетиката и изграждането на новите ядрени, което по думите му “не е особено пазарен подход“. “Изчисленията при най-добрият сценарий са, че цената от новите блокове ще бъде по-висока, отколкото е пазарната цена на електроенергията в момента“.
Според него на първо място трябва да се инвестира в инфраструктура, което не означава само пътища и жп линии, а означава и енергийна инфраструктура, която да може да поема товара на много малки производители. Изграждането на финансовата инфраструктура също е изключително важно според Панев, тъй като "няма развита държава без развит фондов пазар".
По думите му "в момента българите имат огромен проблем, тъй като възможностите им за инвестиции са само банкови депозити с нула процента лихва и в недвижими имоти“.
Чуйте разговора в звуковия файл.
Илина Мутафчиева, депутат от ПП-ДБ, също обясни целите на новосформирания клуб в сферата на образованието.
“С колегите, които учредихме този клуб имаме едно ясно послание е то е, че за нас образованието, социалната политика и икономиката са взаимно свързани. Конкретно в образованието на мен и на моите колеги много ин се иска най-накрая да стигне дотам да измерваме качество, натрупани промени, компетенции, които децата развиват и това не е нещо невъзможно“, посочва тя в ефира на “Нашият ден“.
По нейните думи много страни по света измерват не просто количество, “преминал си от един клас в друг“, а по какъв начин е осигурено качеството. “За да се случи това, ще трябва да се постараем и да подкрепим хората в образованието“, казва тя.
“Чуват се много критики към учителите и към директорите. Но всички можем да признаем, че те освен това да обучават нашите деца, имат и много други вменени функции. Затова понякога изпадаме и в безизходицата, в която се намираме“, казва още Мутафчиева.
Според нея и в образованието, и в социалната сфера, ще трябва да започне да се говори за подкрепа, дори чисто психологически. Тя отбелязва факта, че хората в образованието работят с много бързи обороти и много странни казуси, които “на нас ни изглежда, че не се случват в България, защото те се сблъскват всекидневно – било с насилие в семейството, било с деца, отглеждани само от бабите и дядовците си. Това са неща, които учителите запълват като дупки“.
Чуйте разговора в звуковия файл.
Днес отбелязваме Световния ден на пощите . За него разговаряме с автора на единствената книга, посветена на историята на пощите и телекомуникациите у нас – г-н Цвети Пчелински. Той е автор и издател на книгата "Извори за историята на пощите и телекомуникациите по българските земи", издадена от издателството на БАН. Попитахме го защо точно на..
В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" журналистката Мила Василева от русенското издание "Бряг" сподели размисли за автоцензурата, за духа на свободното слово и за спецификата на общуването в един дунавски град. По думите ѝ "Бряг" е медия, която е възникнала сама и се финансира сама , без да разчита на външна подкрепа..
В рубриката "Времето на редактора" ви срещаме с един вдъхновяващ човек – директора на Историческия музей в Попово, Владимир Иванов . Поводът за разговора е не само впечатляващата работа на екипа, но и активното присъствие на музея в дигиталното пространство. Именно страницата на музея във "Фейсбук" привлича вниманието със своята живост,..
Призната за едно от най-значимите изследвания в областта на историческата социология, книгата "Дългият двайсети век" на Джовани Ариги е отличена с наградата за високи научни постижения на Американската социологическа асоциация в категорията "Политическа икономия на световните системи" (1995). Произведението се нарежда сред класическите..
Вече е факт Споразумението за океаните на ООН . То влезе в сила в края на септември след две десетилетия упорит труд на учени, природозащитници и активисти. Официалното му наименование е "Споразумение в рамките на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право за опазването и устойчивото използване на морското биологично..
Интердисциплинарният фестивал "Театър на чудесата" се завръща с интригуващи научно-театрални постановки, представяния, дискусии и участници от повече от 15..
"Една уста, едно банджо, един стол, двама души" – така започва описанието на примитивното рокендрол/индъстриъл фолк/musique brute дуо Cantenac Dagar..
Крикор Асланян вече е гостувал в "Покана за пътуване", но когато се чухме по Месинджър от Монреал, където той живее от години и започна да споделя спомени..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg