На 19 февруари Владимир Атлантов отпразнува 85-ия си рожден ден. Наричат го руският вокален феномен, най-прочутият руски тенор от втората половина на ХХ век. Критиците са единодушни: "Рядко се среща драматичен тенор с толкова красив тембър, мощ, темперамент и удивителна искреност, която пленява дошлите в театъра. Атлантов е рядък диамант! Дарен свише с впечатляващ аристократизъм, той постига съвършен белкантов звук."
Пътят на Володя Атлантов започва от Санкт Петербург. "Роден съм в семейство на певци. Майка ми играеше главни роли на сцената на Мариинския театър. Разказваше ми за съвместните им изяви с Шаляпин. От сутрин до вечер бях в театъра, тъй че животът ми на артист бе предопределен. Пеенето винаги ми е доставяло огромно удоволствие, дори чисто физическо: възпроизвеждането на звука, общуването с публиката бе наистина неописуем трепет. Началото обаче не бе никак леко: лутах се, имаше отчайващо трудни моменти, дири мислех да се откажа. През 1962 дойде първото признание: сребърен медал от конкурса "Глинка". Взеха ме за стажант в Мариинския театър, а година по-късно дебютирах там като Ленски в "Евгений Онегин" на Чайковски."
Скоро след това знаменитият тенор прави и първите си роли в Болшой театър. Назначават го там против волята му. Ето още от първа ръка: "След като спечелих няколко престижни конкурса, министърът на културата на СССР Екатерина Фурцева нареди: Атлантов трябва да пее в Болшой! Никой не ме е питал какво мисля – твърдо бях решил да продължа кариерата си в любимия ми роден град. В Мариинския театър се получи заповед от министерството на културата и ме преместиха в Москва така, както се изпраща някакъв багаж да речем", не крие огорчението си Владимир Атлантов. И продължава: "Наистина тук направих най-силните си роли: Герман, Отело, Дон Хосе, Каварадоси, Дон Жуан из Каменният гост на Даргомижски…Пътувахме из цял свят, боготворяха ни, където и да се появим! Срещнах жената на живота си – Тамара Милашкина, изумителна певица! Тя ми помага да се усещам жив, да имам хъс за работа. Да се будя с надежда, след като се сбогувах със сцената", признава Владимир Атлантов през 2005. Уви, в началото на тази година прочутото сопрано Тамара Милашкина си отиде от този свят. В годината, когато щяха да отбележат 90-ия ѝ рожден ден.
На 1 март 1996 Атлантов се сбогува с многобройните си почитатели като Канио – една от коронните му роли. Тогава великият руски тенор е на 57! Десетина години по-рано напуска Болшой. Не желае повече да му поставят условия. Да му нареждат къде и какво да пее, да крадат от хонорарите му.
Най-прочутите театри го отрупват с покани. Световните медии следят гастролите му, наричат го tenore di forza, а също златният глас. Възхищават се на стихийния темперамент на Атлантов, но и на изкусно нюансираната, ювелирно моделирана фраза, съвършена дикция и актьорска дарба. Сравняват го с Карузо – един от кумирите на Владимир Атлантов! Най-щастливи очевидно са виенчани – там се установяват с Тамара Милашкина. А на любопитните журналисти отговаря: "Защо във Виена ли? Та това е европейска столица на културата, в частност музиката. Оттук е удобно да стигнеш до най-реномираните театри, а и климатът благоприятства отличната форма на певеца. Навремето като се прибирах от турне вкъщи редовно вдигах температура, хващаше ме бронхит и продължително се възстановявах", признава прочутият тенор.
В съботната вечер (24 февруари) от 20 часа ще ви припомним времето, когато изправяше на крака публиката в Болшой театър. Казват, че е събитие да се гледа на сцената Владимир Атлантов като Герман в "Дама пика" на Чайковски. Партнират му Галина Вишневска, Валентина Левко, Юрий Гуляев, Юрий Мазурок. На диригентския пулт– Борис Хайкин.
За втора година през месец юни джазът ще се настани удобно в "Дондукова градина", гр. Пловдив, по време на фестивала JazzTopia от 6-и до 8-и юни. Подборът на артистите в трите фестивални дни е пъстър и разнолик – млади джаз надежди, като групите Postcard и Alexander Ivanov Sextet, утвърдени имена със сериозен авторски поглед като "Владимир..
Музика: Роберт Шуман Лобрето: Роберт Шуман по произведения на Лудвиг Тик и Фридрих Хебел Премиера: 25 юни 1850 г., Лайпциг. Действащи лица: • Зигфрид, граф на Брабант – баритон • Геновева, негова съпруга – сопран • Голо, приближен на графа – тенор • Маргарита, придворна – мецосопран • Хидулфус, епископ на Триер – бас •..
В студиото на Jazzissimo се срещнахме със саксофониста и композитор Владимир Кърпаров , точно след участието му в клубен концерт по покана на " Емил Тасев квинтет" . Концертният календар на Кърпаров тези дни, за щастие на родната ни публика, минава стабилно през България: на 5-и юни е представянето на Balkan Spirit Ensemble на фестивала..
"Крилете на песента" е музикално-документален филм, посветен на маестра Ваня Монева и нейния хор. Премиерата му ще се състои на 8 юни от 19 ч. (неделя) в кино "Люмиер". В "Артефир" гостуват режисьорката на филма Милена Гетова и диригентката Ваня Монева . 30 години хор "Ваня Монева", 50 години живот на сцена и 70-годишен юбилей –..
Вийо Фарка Туре , синът на краля на западноафриканския блус Али Фарка Туре , отново идва с триото си – точно година след първия си концерт у нас и малко повече от половин век след концерта на легендарния си баща на Международния младежки фестивал в София през 1968г. Поканата отново е от страна нa концертната серия "Аларма Пънк Джаз" на БНР и..
Днес в "Мигранти с таланти" ви представяме Василис Ксиполиас. Той е от Атина, Гърция, но живее в България вече 25 години с известно прекъсване...
С балканската си тетралогия Капка Касабова създаде нов жанр, който се опира на документалния разказ, на пътеписа, на есето, но в крайна сметка няма свое..
В Художествена галерия - Добрич вече тече международната изложба "Хартията – споделено пътуване", която е част от проект "30 години "Хартията". Тя може да..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg