Вече няма всички. В дигиталната реалност, която обхваща все по-голяма част от живота на всеки човек, усещането за общност, съществуването на общовалидни факти и пресичането на гледни точки става все по-недостижима цел. Гост в "Нашият ден" е Мария Милушева - творчески директор на рекламна агенция - за да отговори на въпроса: "Имаме ли сходна реалност?"
Според Милушева този въпрос е нещо, което тепърва ще подлежи на обсъждане и анализ. Темата е много любопитна и е свързана с работата на рекламиста. "Когато става въпрос за комуникации, нашата цел е да достигнем до възможно най-много хора, и то с послание, което е релевантно за всички - това става все по-трудно и е все по-голям проблем. Това се дължи на главоломното развитие на технологиите. Никога не сме били свидетели на такъв технологичен, комуникационен, социален прогрес.", казва творческият директор.
Милушева си служи с историческа препратка, свързана с изобретяването на печатарската преса, което довежда до първата истинска революция в световната комуникация. Откритието на Гутенберг демократизира разпространението на информация. Първите 200 броя на библията са се печатали в продължение на цели три години и това е било чудо за времето си. Но малцина са били тези, които са можели да прочетат едно от тези копия.
"Технологиите изпреват хората от много отдавна. Ние не трябва да се плашим, че догонваме технологичния процес - това малко или много се е случвало винаги. В момента създаваме по-бързо, отколкото можем да осмислим.", заявява Милушева, според която много хора не могат все още да осъзнаят промените, настъпили в последните 20 години. Докато само преди няколко десетилетия всички гледат един канал, едни лица, едно съдържание, в днешно време алгоритъмът се проявява по индивидуален начин, а информационните канали са многобройни. Милушева дава като пример киното, което от големия екран слиза в стрийминг платформите и индивидуалните монитори на дигиталните устройства. Рекламата на един филм често вече е персонализирана според спецификите на отделните аудитории. За творческия директор този персонален подход има своите плюсове, но всъщност представлява комуникационен капан. Милушева казва, че този тип реклами са известни като "ехо камери" - те само усилват и валидират това, което вече знаем, и ни затваря в рамките на собтвения ни вкус, което пречи на комуникацията с околните.
"Поляризацията в обществото по всяка една тема е пряко свързана с тези различни реалности. Не е нужно да харесваме едни и същи неща и да вярваме в едни и същи идеи, но е важно да имаме общи аргументи и факти. Това вече не съществува и тук не говорим за разлика в поколенията.", смята гостът. Милушева запознава слушателите с проучване на Станфордския университет, проведено в няколко държави. Според резултатите има твърде големи идеологически разлики между момчетата и момичетата от Gen Z поколението. Това е част от един динамично развиващ се процес, в който пропастта между представите за добро, лошо и визията за бъдещето се увеличава. Младото поколение тепърва ще играе решаваща роля в живота, политиката и и кономиката и е важно да умее да се обединява в разбиранията си. Ето защо, според Милушева, е важно дори в дигиталната реалност да търсим споделеност на преживяванията и интересите.
Работата на рекламиста го принуждава да влиза в ролята на наблюдател и изследовател на човешкото поведение. Затова тези тенденции са толкова видими и отчетливи за Милушева, в качеството ѝ на креативен директор. Липсата на общи референции и препратки възпрепятсва комуникационния процес.
"Ценностите и идеите са най-важното нещо, което обединява едно общество. Така се формират държави, групи от хора, идеологии. Това е важно, за да имаме общи основа и посока.", вярва Милушева. Според нея времената на криза са особено добър лакмус, който прави видими тези процеси и проблеми. В нашето съвремие отливът на младите хора от традиционните медии, възприемането на социалните мрежи като главен източник на новини водят единствено до поляризация, дезинформация и изкривена представа за реалността.
Надеждата е, че човечеството за пореден път ще успее да догони технологичния прогрес и ще се научи да комуникира в новата световна реалност.
Целия разговор можете да чуете в звуковия файл:
Студовете през февруари и през април се оказаха помитащи за вече напъпилите и разцъфтели трайни насаждения, но пострадаха и едногодишни култури. Множество земеделци няма да могат да изпълнят тази стопанска година, а вероятно няма да могат да планират и следващата. Никой не знае колко точно големи са загубите, но в началото на април министърът на..
Евангелският текст от тази неделя именно ни напомня за цената на здравето и причините поради, които го губим. Къпалнята Витезда, името, на която в превод от еврейски значи "дом на милосърдието", се намира в Йерусалим. В нея на определено време слиза Ангел Господен, който раздвижва водата и тя има лечебно свойство за този, който пръв влезе след..
Осемдесет години след края на войната дали сме си взели поуките от една от най-трагичните страници в историята на човечеството. 9 май се чества като Ден на Европа в памет на историческото събитие, което поставя началото на обединението на Европа след Втората световна война още през 1950 г., а официално честването започва през 2009 година. Деня на..
В Деня на Европа – какви са предизвикателствата, коментира в " Мрежата " по програма " Христо Ботев " Капка Тодорова , кореспондентка на " Клуб Z " в Берлин. Германия – "фатален сигнал към Европа" "Разбира се, не е окончателна тази присъда, защото тепърва започва работата на правителството на Фридрих Мерц и всичко, в..
Село Ставерци се намира в община Долна Митрополия , област Плевен и в него живеят около 1500 човека. Над селото има останки от късноантично землено укрепление. Историците предполагат, че най-вероятно тук са се укрепили хунските вождове Улцендур и Емцендур, които, както съобщават античните автори, отседнали недалеч от Улпия Ескус. В източната част..
Италианският майстор на абстрактното изкуство Албино Пити, който вече близо десет години живее и работи в България, подготвя нова артистична изява със..
Гена Димитрова – една велика българка, напуснала ни през 2005 година, но оставила дълбока диря в сърцата на милиони почитатели на голямото изкуство в цял..
В Деня на Европа – какви са предизвикателствата, коментира в " Мрежата " по програма " Христо Ботев " Капка Тодорова , кореспондентка..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
