"Първата ми среща с тъкани от фолклора беше с останалото от гардеробите на двете ми баби – ръчно тъкана вълнa, копринен и памучен кенар, щамповани одеяла, солирани бръчници, дантелени покривки, завеси... Опитвах да науча повече за произхода им, техниките на създаване, декоративните мотиви, традиционни конструкции. Натъквах се на сходни мотиви и цветове в снимки от Анадола, в декоративното изкуство на Персия, в черга от Египет, в килими от Мароко, Мексико, Чили... Това е вселена, подлежаща на опознаване." Така Мариета Ценова разказва за интереса си към тъканите от фолклора, осъзнавайки тяхната ценност и необходимостта от съхранение, но и възможността да се използват в изкуството.
Не става дума да се сглобяват цели автентични носии от един район например, разказва тя, защото това е невъзможно от частите, които са останали поради различни житейски обстоятелства. Тя решава да съхрани красотата им, като ги "вкарва" в своята арт фотография, обличайки различни жени в тях. Това не са манекени, а хора с различни професии.
Парчета дантела, бродирана възглавница, бръчник, одеяло и пр. се превръщат в необичайни облекла, комбинациите се сговарят. Резултатът е "F for Folklore, F for Frida" – фотографската изложба на Мариета Ценова в галерия U.P.A.R.K., Пловдив. Фрида Кало "се намесва" в работите като икона на влиянието на фолклора върху изкуството. Изложбата за нея пътува по световните галерии и, както пише Мариета Ценова в текста си: "Фрида Кало от локален артист се превърна в световен посланик на красотата, а нейният образ провокира интерпретации през различни културни традиции".
Изложбата на Мариета Ценова предизвиква вниманието на публиката към "визуалните кодове на декоративните изкуства и фолклора", към връзката между тях, която ги обогатява взаимно и превръща нейните фотографии в нещо различно. Тя провокира и размисли за днешната употреба на фолклора – за пропагандни и националистически тези, за превръщането му в ерзац, за изчезването на автентичността му.
Чуйте Мариета Ценова:
Предстои седмото издание на Фестивала на българската книга в средата на юни в Брюксел. Той се организира от Българската културна асоциация в Белгия, чиято мисия е да популяризира нашата култура там и в съседните страни. През тези години Фестивалът се утвърждава като значимо културно събитие. Срещите на него са възможност за взаимно опознаване,..
Най-старият музей в югозападна България - Археологическият музей в Сандански, е домакин на предаването "Семейно радио" в края на април.Изнесеното студио е над основите на раннохристиянска базилика от V в. – базиликата на епископ Йоан. В съседните зали на втория етаж са изложени експонати от праисторията и античността. Музеят притежава ценна..
Режисьорският дебют на Боян Крачолов на Голяма сцена в Народения театър вдигна публиката на крака три поредни вечери. Причината са изумителните постановъчни решения, силното актьорско присъствие и усещането, че зад всяка дума на Том Стопард се крие въпрос, на който никой от нас все още няма ясен отговор, в премиерния спектакъл "Розенкранц и..
По повод Световния ден на изкуствата българският автор Александър Ал. Хаджихристов беше удостоен с почетна награда в Истанбул. Турската Асоциация за изкуство и литература "Санатаевет" ("Да на изкуството"), която подпомага хора на изкуството, е присъдила отличието за книгата с поезия на Александър Ал. Хаджихристов "Писалката на Господ", преведена и..
Ето какво пише в поканата за изложбата "Емил Стойчев. Срещи" авторът Иво Милев: "Причината за тази изложба са срещите ми с Емил Стойчев в един дълъг период от време през 2024 и 2025 г. Поводът беше организирането на неговата юбилейна изложба "Въображението е моята кръвна система" в СГХГ. …Срещите ни, обсъжданията на предстоящата изложба минаха през..
Режисьорският дебют на Боян Крачолов на Голяма сцена в Народения театър вдигна публиката на крака три поредни вечери. Причината са изумителните..
Най-старият музей в югозападна България - Археологическият музей в Сандански, е домакин на предаването "Семейно радио" в края на април.Изнесеното студио е..
Село Горна Митрополия се намира в община Долна Митрополия, област Плевен. Името на селището идва от думите Митра (бог Митра) и полис (град) – и значението..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg