Епизод 2: Остатъци от фронта

Всяка нощ сънувах война. Сънувах дома си... Сънувах войници, нищо, че не съм ги виждала, но всяка нощ сънувах война.

Тя сънува войната от нейното начало на 24 февруари 2022. Тя е Алла, украинката, която избяга с дъщеря си в София от руските ракети над Киев и Украйна.

Документалната аудиопоредица "Украйна: сцени от един отложен живот" проследява  няколко сюжетни линии, събрани за година и половина в пет епизода и две държави – България и Украйна.

Основната разказва за Алла, украинката, с която се срещнах в България през март 2022 и нейното семейство, с което се запознах в Украйна, след като тя реши да се завърне там. 

• Епизод 1: Украински борш в София и Виница

Другата сюжетна линия подрежда парчета микросвят, пръснати в голямата история на тази война, през срещите в Украйна с хора от различни градове – Буча, Ирпин, Гостомел, Киев, Одеса, състояли се през последните петнадесет дни на август 2023.

Втори епизод на поредица "Остатъци от фронта" продължава това изключително пътуване през Украйна по време на война.

Под сюрреалистичната круша в двора на Алла за обяд бяха поканени племенникът ѝ, ранен на фронта и негов приятел, също воювал и ранен. Наричат Дениз ветеран, а всъщност той е момче на 25 години, но се е сражавал по целия Източен фронт след нахлуването на Русия в Украйна. Разговорът ни е спонтанен. Докато галим котето на Алла, а двамата със съпруга ѝ Сергей подреждат масата за обяд, двете момчета споделят спомените си от фронта и без патос разказват: защо е по-добре да си в артилерията, а не пехотинец, как са събирали разкъсаните от мини тела на свои приятели, на какво "мирише фронтът". 

За кого е най-страшна тази война и какво се случва с оцелелите, но осакатени, когато се завърнат в цивилния живот. От каква подкрепа имат нужда ветераните, толкова млади, почти деца. Защо войната изтрива всички ценности и "понякога даже не ти се живее, нищо че си у дома". Двамата разказват как превъзмогват страха и че смехът се превръща в защитна реакция на бойното поле, но и защо "този смях е най-ужасното нещо". Според тях помощта от Запада е единственият шанс войната да бъде спечелена от Украйна, иначе: "Кой и какво ще попречи на руснаците да продължат нататък?" – пита приятелят на Дениз. 

В следващите епизоди възстановяваме пътя на бягството на Алла през 2022 – от Киев през Гостомел, Буча, Ирпин. Във всеки от градовете, които посетихме, историите се преплитат от нишката на войната, но и от многото въпроси, които изникваха: Кой е Серго от Буча, помни ли Мария от Ирпин какви тайни крие разрушената ѝ къща под опожарения си покрив. Как изглежда едно бомбоубежище за деца насред двора на "малкото училище". Как две жени живеят месец с насочени снайпери срещу тях. Как се "договаряш със страха си", за да извеждаш всеки ден ранени войници от линията на боя. И най-важният въпрос – защо Алла предпочете да се върне в държава, обстрелвана всеки ден с руски ракети и дронове, а не остана в София? Какви метаморфози претърпяха страховете ѝ? Как украинците живеят по време на война?

Всеки от епизодите повдига завесата на отговорите, през лични истории, бавно и постепенно.

В епизодите присъства и автентична музика от площади в различни украински градове. Каузата на всички улични музиканти, с които разговаряхме, е да даряват част от парите за бойците на фронта.

Превод от украински език: Албена Стаменова.

Музиката за петте епизода е композирана от Михаил Михайлов, звукоинженер в БНР.

Автентичните украински гласове на героите са запазени дотолкова, доколкото да се усетят техните емоционални, темброви и личностни характеристики, да се разчетат ситуации и многопластови състояния.

Като дублиращи гласове ще чуете колеги и приятели, на които благодарим:

Яна Пункина, Любомира Константинова, Светла Георгиева, Фани Михайлова, Диляна Трачева, Ани Маринова, Радослав Чичев, Милен Димитров, Божидар Александров, Роман Михайлов, Николай Петров и Бойко Ламбовски

Благодарим на Георги Цветков от "Дигитална дирекция" на БНР за колажите, които направи за всеки от епизодите на поредицата.

Екипът ни благодари на посолството на Украйна в България за съдействието при това пътуване.

Снимки – Николета Атанасова