Според народните вярвания Баба Марта олицетворява слънцето и пролетта. Месец март неслучайно е наричан Женския месец и отново е символ на зачатието на пролетта и земята, която ще роди лятото и плодородието.
В миналото българите вярвали, че когато Баба Марта се засмее, навън ще е слънчево и топло, но разсърди ли се, задухва силен вятър и облаци закриват слънцето. Именно затова огромна част от традициите и обичайте, свързани с този ден и месеца като цяло, са посветени на омилостивяването на Баба Марта.
Поверието гласи, че на 1 март тя спохожда хората и посевите, облечена е в червен сукман, червени чорапи и червена забрадка. Хората вярвали, че старицата ще влезе само в чиста и подредена къща, и по тази причина в края на февруари, семействата почиствали домовете си много старателно. Мартеницата е един от най-обичаните български символи.
В село Мурено, Община Земен, Област Перник на днешния ден започва "Фестивал на мартеницата". Началният час на този фестивал е на днешния 1 март от 11:00 часа в галерията на читалището.
Той се организира за първи път и е дело на Калоян Димитров, познат с артистичния псевдоним – Поло Оконе. Той е физик по образование, занимава се с философия, психология, пърформанс, рисува… Живее в селото от три години и има за цел да възроди културната дейност там, разработвайки проекти, свързани със социалната инфраструктура и общественото изкуство.
Взел е решение своето място и реализация в инициативата да намерят изложби, фестивали, социални инициативи, събития от съвременното изкуство, театри и музикални проекти. Идеята е събитието да стане част от ежегодния културен календар на Народно читалище "Никола Вапцаров 1949" в село Мурено.
В ефира на "Нашият ден" Калоян Димитров споделя, че "Фестивалът на мартеницата" е част от културния календар на читалище “Никола Йонков Вапцаров“ на село Мурено. "Това е една моя инициатива, която исках да осъществя отдавна и сега имам тази възможност".
"Фестивалът съдържа няколко основни линии, които са задължителни за всеки такъв формат. Той е доста широк и обхватен, но когато си говорим за “Фестивала на мартеницата“, произведението от един артист е доста стеснено. Знаем, че имаме мартенички, които закачаме по себе си и такава инициатива може да се сведе до някакви по-битови неща“, казва той.
Неговото предложение за Фестивала е да се разшири формата колкото е възможно повече. Могат да участват артисти с творби в различни жанрове – стихотворения, филми, инсталации, пърформанси. "Нямаме ограничение на формата".
Тъй като е невъзможно да се съберат всички участници в един ден, той измисля форма на "неприсъствено участие". "Много хора ни пратиха произведения, които да сложим във Фестивала. Всички участват с много голямо желание, те просто участват, защото е много интересно да направиш нещо, свързано с този празник", посочва още Димитров.
Фестивалът на мартеницата в село Мурено представлява не само събитие за радост и общуване, но и начин да се оживи и подпомогне културният живот в селската среда. Освен това, инициативата на Калоян Димитров предлага разнообразие и интеграция на различни изкуства в един културен контекст, като по този начин обогатява и разнообразява преживяванията на участниците и посетителите.
Чуйте разговора в звуковия файл.
"Съпротивата срещу тоталитарния режим е сравнително добре изследвана, но аспектът на младежката съпротива остава в сянка. Смятам, че тя заслужава да се отдели и да се осмисли самостоятелно – казва Петя Ангелова, културолог в Софийския университет, автор на изследване по темата. – Самите млади имат осъзнато ангажиране към историческите процеси. И през..
Нова вълна на Covid-19 – пикът се очаква в края на месец септември, обяви Националният център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ). Броят на заразените нараства с 30 % на седмична база и ще се удвои. В Lege Artis разговаряме с проф. Тодор Кантарджиев , епидемиолог и бивш директор на НЦЗПБ. По думите на Кантарджиев към момента случаите..
Спешната помощ в криза – това сочи анализ на Съюза на парамедиците в България, изготвен на база запитване до Министерството на здравеопазването и до центровете за спешна медицинска помощ по Закона за достъп до обществена информация. 340 места в системата са трайно незаети. Най-много специалисти липсват край морето, в София и в Силистра...
Как се разходват средствата за здравеопазване? В Lege Artis Петя Георгиева, икономист от Института за пазарна икономика, коментира отчета на НЗОК за 2024 година. Георгиева обяснява, че са похарчени малко над 18% повече средства от предходната година. Това, от една страна, не е изненада, защото бюджетът тенденциозно се увеличава...
Нужно или ненужно е вдигането на потребителската такса за посещение при лекар – коментар в Lege Artis на Веска Събева , председател на Асоциацията на родители на деца и младежи с епилепсия и зам.-председател на Националния съвет за хората с увреждания. Обсъжда се таксата да стане отново 1% от минималната заплата. "Аз не съм съгласна,..
Нова вълна на Covid-19 – пикът се очаква в края на месец септември, обяви Националният център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ). Броят на заразените..
Спешната помощ в криза – това сочи анализ на Съюза на парамедиците в България, изготвен на база запитване до Министерството на здравеопазването и до..
Нужно или ненужно е вдигането на потребителската такса за посещение при лекар – коментар в Lege Artis на Веска Събева , председател на Асоциацията на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
