Как читалището оформя живата тъкан между хората и как хората оформят неговия облик – както в миналото, така и днес. В "Нашият ден" гостува д-р Стела Ненова от Института по етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН, за да разкаже как се заражда потребността ѝ да стане част от живота на читалище "Бачо Киро – 1945".
Интересът на д-р Ненова към читалищната дейност е напълно професионален, тъй като тя има докторантура по "Антропология на народните изкуства и визуални форми". За подтика да изследва културно-просветната и социална функция на читалищната институция гостът в предаването казва: "Обичаме да се впечатляваме от неговата специфичност, от това, че е създадено преди 160 години през Възраждането от потребностите на българските общности във време, в което България не съществува на политическата карта на Европа. С неговия граждански характер се гордеем, с неговата многофункционалност. За мен беше интересно и важно да видя ролята на читалището като пазител на традициите, на фолклора на местно, локално ниво."
В проучването си д-р Ненова поставя акцент не само върху привнесения модел със светската култура, с официалната празничност, с ограмотяването в по-далечни времена, а и върху заварената, традиционна местна култура, която е пазител на ценностите. Тази култура постепенно отмира, спира да бъде такава неизменна част от бита, ежедневието и празничността на хората основно в селата. Именно тази тема обхваща дисертацията на д-р Ненова, като за целта тя събира ценна информация за връзката на читалището с фолклора и традициите, както и за историческия и съвременен облик на множество читалища из страната.
Д-р Ненова споделя, че в процеса на работа постепенно се заражда потребността да бъде част от ежедневието в едно читалище, да се потопи в читалищната действителност, да се срещне отблизо с хората и събитията, които срещат традициите със съвременните потребности на общността.
Първоначално д-р Ненова осъществява контакт със секретаря на читалище "Бачо Киро – 1945" Мариана Тончева и се включва в дейностите като самодеец. След време е включвана в Настоятелството на институцията, а сега вече е и негов председател, участвайки активно в читалищния живот.
"Читалището е като всеки отделен човек. Както хората съчетават различни качества, недостатъци, вървят по своя път в живота, който е различен и уникален, така и всяко читалище си има своя облик. Те много си приличат по начин на управление и граждански характер. Библиотеката, която читалището има задължение да поддържа, дейностите, свързани с школи, проектите. Но всяко читалище има собствен дух и той се определя както от работещите служители в него, така и от потребността, която проявяват или не хората, които са неговата общност", смята д-р Ненова. Разбира се, открояват се и разлики на ниво село-град, като в селата хората са по-отдадени на читалищната дейност, полагат повече грижа, а в градовете конкуренцията е по-голяма и общността е по-трудно уловима.
Д-р Ненова споделя за събитие, проведено от читалище "Бачо Киро – 1945" по идея на Ценка Кучева и Мирослав Братанов. "Читалището – хора и истории", събира спомени, летописи, албуми, архивни предмети и впечатления на хора от общността аз развитието на читалището, което догодина навършва 80 години, и активностите към него.
Не само в миналото, но и днес има динамика. Д-р Ненова разказва за част от дейностите, които предлага читалище "Бачо Киро – 1945" – фолклорен танцов клуб "Лилия" с ръководител етнолога д-р Евгения Грънчарова и певчески клуб "Българска песен" с ръководител Мария Александрова. Целта не е задължителната сценична изява, а по-скоро да се задоволи потребността на хората да общуват през музиката, танца и песента в една общност.
А общността е сърцето на едно читалище.
Целия разговор чуйте в звуковия файл.
Аулата на НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" и тази година ще е домакин на 15-ото издание на Международния фестивал на анимационния филм "Златен кукер" от 8 до 12 май в София. Фестивалът ще представи богата програма с прожекции на най-добрите филми в областта на анимационното изкуство , селектирани в десет различни категории, Майсторки класове ,..
Поетът Петър Андасаров издаде нова стихосбирка с избрана любовна лирика, озаглавена "Моята обич ще те посрещне". Книгата е илюстрирана от Кеазим Исинов. "Всяко едно стихотворение на Петър Андасаров докосва читателя с интонационна и ритмическа лекота, с оригинална образност, с диапазон от контрастни чувства, които лирическият говорител не крие зад..
Серия рисунки, колажи, принтове и обекти показва Десислава Христова в галерия "Аросита" в София. Вълнуват я и изследва сенките и светлината в тях, не само външните, а и най-тъмните, тези, които отчаяно крием от себе си и от другите. "На мен ми харесва да откривам светлината в сенките, да търся ярките цветни неонови проблясъци в хора, обекти и..
В навечерието на Великден "Арт Клуб Дипломат" и галерия "Средец" откриха изложба с непоказвани творби в памет на големия художник и скулптор Ставри Калинов (1944 - 2023). Тя ще бъде отворена за посетители до 23 май в галерия "Средец" на Министерството на културата . "Ставри е вечен двигател в изкуството – естетически перпетуум мобиле!" – казва за..
"Господ няма да ми се сърди" – това заглавие е избрал за най-новата си книга дългогодишнният журналист и изследовател на обредния български фолклор Серги Гьошев. И както пише Румен Леонидов: "Гьошев е смирил в едно цяло традиционната църковна подозрителност към народните лечителки с разкриването на молитвените им тайни и съпричастия. И в това небесно..
"Бургас е магия и кауза", казва в "Нашият ден" директорът на Регионалната библиотека "Пейо Яворов" и Центъра за съвременно изкуство – Яна Кършийска ...
Афробийт , (пост)пънк , авангарден поп , инди-джаз … каквото и да кажем за музиката на Orchestre tout puissant Marcel Duchamp (или Всемогъщия..
В навечерието на Великден "Арт Клуб Дипломат" и галерия "Средец" откриха изложба с непоказвани творби в памет на големия художник и скулптор Ставри..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg