Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Елица Великова: Жените са скритият потенциал на човечеството

Елица Великова
Снимка: Институт за изкуство и терапия

"Добра майка", "добра домакиня", "добра съпруга" – това са само част от рамките, в които жените опитват да се поберат всеки ден. А какво всъщност иска съвременната жена? Какви са нейните възможности? За госта в "Нашият ден", психологът Елица Великова, "жените са скритият потенциал на човечеството", а приемането и себеутвърждаването са инструментите за неговото осъществяване.

Елица Великова, която е специализирала "Психология и арттерапия" в Швейцария и Англия, е директор и създател на Института за изкуство и терапия. Тя започва разговора с празнично пожелание към всички жени и хора, които се чувстват свързани с тях.

За арттеарпевта товарите и хаосът в живота на една жена са много и навсякъде, но те са и двигателят на творческата енергия, с която жените непрестанно разрешават ежедневни казуси. Според Великова женският товар се изразява в рутината, в страховете, ограниченията и очакванията, които жените сами си налагат. "Много от моделите ни на възпитание не ни подкрепят в това ние да се отпуснем в същността си, да се харесаме такива, каквито сме, и да се чувстваме добре в своята кожа", допълва тя. Жената постоянно прави опит да отгатне какво е лицето, което ще се хареса, да докаже стойността си, да се придържа към критериите, които смята за важни. "В това себедоказване всъщност се отклоняваме от истинската си природа", обяснява психологът.

Великова вижда автентичността като сбор от фактори, като на първо място поставя това жената сама да разбере каква е и каква иска да бъде – може ли в компания да е същата, каквато е насаме със себе си. Тя пояснява: "Автентичността означава да не правим компромиси в името на това да се харесаме. Това е валидно както за мъжете, така и за жените. Тази автентичност може да се постигне единствено когато ти се сприятелиш със себе си и може би със самотата."

Жената е своя най-голям враг. Тя все още враждува с времето, с хормоните, с порядките, независимо от факта, че светът вече ѝ дава по-голяма свобода и повече права. Жените да пуснат лудостта, автентичността, творчеството, хаоса, емоционалността и привлекателността си на воля – към това призовава Елица Великова, според която жената възпитава света – тя трябва да носи вътрешна свобода, за да я предаде на бъдещото поколение. Типичните роли, рутината, според психолога, е добре да бъдат разчупвани от време на време.

Таня Любенова и Елица Великова (вдясно)"Когато жената е щастлива, всички около нея стават щастливи. Да си добра, като жена, майка и във всички останали роли, означава все пак ти да си във връзка и със своите нужди и да полагаш същата грижа за себе си, каквато полагаш за другите", смята Великова. 

Тя споделя наблюдението от своята практика, че най-често жените са инициаторите на промяна, защото са привлечени от терапията, от психологията, душевността, мистичното, емоциите. Жената създава и променя домашната атмосфера и тя най-често има интерес да работи върху взаимоотношенията с околните. Великова не отчита тази склонност у жената като слабост, а напротив – вярва, че жените имат повече инструменти, физически и психически, да работят върху проблемите си. Много полезна в тези случаи е именно арттерапията, за която терапевтът казва: 

"Арттерапията е раздел от психологията, който се занимава с творчество – но не като краен продукт, който трябва да създадем и естетически да ни хареса, за да го сложим на стената. Творчеството е начин да се себеизследваме, то лекува." Тя пояснява, че това може да се случи чрез музика, визуални или пластични изкуства, защото е доказано, че досегът с изкуството променя човек, дори той да е само в ролята на зрител.

По време на арттеарпия се отключват умения и прозрения, тъй като творческият процес е паралелен на житейския. Цветовете са отражение, индикатор и азбука на вътрешния свят и това, което протича за момента в него, обяснява терапевтът. Не се изисква талант, а само известен уклон към изкуството и най-вече отворени сетива. Великова казва, че този тип терапия е особено подходяща за деца, тъй като методът е игрови, невербален и представлява преживяване тук и сега.

"Психична имунна система" – така Великова нарича индивидуалната при всеки отделен човек устойчивост в случаи на стрес. Хората, които са полагали повече грижа за себе си, обръщали са внимание на нуждите си, са по-издръжливи в криза и имат по-голям ресурс да я преодолеят. По думите на психолога жените често премълчават, спотайват нещата, които ги тревожат, и това се отразява на щитовидната жлеза, на ставите, на костите, на психиката, което в един момент довежда до срив.

Ето защо Великова поставя акцент върху грижата и обичта на жената към самата нея: "Ако инвестираме само във външната опаковка, вътрешно пак няма да стигнем до удовлетворение. Затова смятам, че е най-хубаво, когато инвестираме в нашето излъчване, в сиянието ни – а то идва с благодарността, с удовлетворението, с пълнотата, с това да харесваш себе си, да се чувстваш добре по начина, по който си."

Желанието за промяна, според Великова, не е свързано с възрастта, а с потребностите на вътрешния свят. "Нашите кризи ни помагат да се развиваме", вярва тя. Терапията е извинение и симулация, но животът е мястото, което ни учи. 

Елица Великова завършва разговора на 8 март с посланието: "Нека да останем любопитни, да надникнем отвъд ограниченията, които сами си поставяме, и да видим какво има там."

Целия разговор чуйте в вуковия файл: 

Снимки – Институт за изкуство и терапия и БНР
По публикацията работи: Бисерка Граматикова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Цветан Димитров

Българските сирена – вкус и пробиотици, предавани през поколенията

Темата за храната далеч не е само въпрос на вкус или удоволствие — тя е тясно свързана с екологията, устойчивостта и културното наследство. Един от хората, които най-ярко олицетворяват тази връзка у нас, е Цветан Димитров — биолог по образование, изследовател по дух и сиренар по призвание. Поводът за нашия разговор с него е предстоящо обучение по..

обновено на 03.06.25 в 12:50

Проф. Нешо Чипев: Най-много пластмаса се изхвърля във водните екосистеми

На 5 юни ще бъде отбелязан Световният ден на околната среда. От 2 до 6 юни Министерството на околната среда и водите провежда у нас инициативата "Зелена седмица". В деня на откриването на изложбата "Подводна вкаменена гора" в Националния природонаучен музей във "Време за наука" гостува проф. Нешо Чипев. Проф. Чипев е  участник в..

публикувано на 03.06.25 в 12:36

Учени от цял свят представиха в България иновации в медицината и фармацията

Проф. Милен Георгиев говори във "Време за наука" за М еждународната конференция за проучване и разработване на природни вещества в медицината и фармацията. 230 гости от над 30 държави са станали част от научната конференция у нас – доказателство, че България вече доказва своя голям изследователски потенциал. По време на събитието са..

публикувано на 03.06.25 в 12:00
Доброслав Димитров

Изкуственият интелект и българското училище

Как с изкуствен интелект да бъде трансформиран начинът на преподаване, как страстта у децата към новите технологии да бъде ангажирана за създаване на повече интерес към учебния процес, по какъв път трябва да поеме българското училище в епохата на технологичната революция – разговор в "Нашият ден" с Доброслав Димитров , председател на УС на БАСКОМ...

публикувано на 03.06.25 в 10:27