В епизод 534 "Трамвай по желание" прави своя дълбок поклон пред големия актьор, велик разказвач и изключителна личност Славчо Пеев.
Не се разделяме с винаги светлия Славчо, а излизаме на поредна разходка с него. В нея ще разберем как се играе тенис на маса, но без хилки и топче, какво е да си зет на Карл Маркс и как децата на 60-те години на ХХ век порастваха с хора като Славчо, Климбо и Радой около себе си.
Тази следобедна разходка ни връща към образа на човека сред зъбчатките на системата, на оцеляващия в клещите на тоталитаризма, на безпътния в лабиринта на бюрокрацията. Портрет на абсурда и реалността, нарисуван живописно от творческото единство на Станислав Стратиев и Славчо Пеев. Не всички знаят, но големият сатирик Стратиев пишеше своите пиеси с ясната представа, че главната им роля ще се изпълнява задължително от Пеев. Както Йордан Радичков кроеше моноспектакли по мярката на Григор Вачков, а Скорсезе правеше високо кино по творческия ръст на Де Ниро.
Софиянци от втората половина на ХХ век много добре помнят как сатирата на Сатирата създаваше опашки на касата за билети, които достигаха до входа на Народния театър. И това не беше обида за останалата част от съсловието, а привилегия на едно комедийно поколение, което, според думи на Калин Сърменов, може да се появи отново след 400 години.
Славчо Пеев пое по светлия си път безгрижно, като последния рицар на това поколение. За да остане неизменен и вечен пътник в "Трамвай по желание", където обичаше да прекарва малка част от земните си разходки.
Затова, останете не с епитетите за Славето, а с неговите безкрайни сюжети.
Снимка – БГНЕС
Под звездното небе на София и сред красивата природа на Ботаническата градина на Българската академия на науките в София се намира пространство, в което посетителите ще се потопят в магическа атмосфера. В него светлината разказва истории. Шоуто ще предложи околосветско пътешествие, разположено в 7 различни тематични зони, с над 200 светлинни инсталации..
Фотоизложбата "Чуй гласа ми" за трета поредна година се утвърждава като символ на счупените стереотипи и доказва, че мъжете могат да бъдат най-силни, когато приемат своята уязвимост. Тя прави темата за мъжкото емоционално здраве по-достъпна през изкуството. Пред обектива на фотографа Павел Червенков застават осем мъже, които позволяват да се надникне..
"Приемането на българската литература от страна на читателите се промени. В момента най-търсените и четени книги са на български автори", коментира в "Артефир" идейният вдъхновител на Литературните награди "Перото" Светлозар Желев, а членът на журито на конкурса Оля Стоянова допълни: "Българската литература е в много добро състояние. Много се пише и..
На осми ноември в София се открива петото българско издание на Международния фестивал за етнографско кино "ОКО" . Негов основател е Тетяна Станева – бесарабска българка, фолклористка и самата тя режисьорка. Всяка година фестивалът се провежда в две държави – Украйна и България. В петте години на съществуването си Международния фестивал на..
Крехък е светът, в който живеем, деликатен. Всеки ден ни напомня и за доброто, и за лошото, от което е направен. Всеки ден ни казва, че са ни нужни те, "Ръцете, с които оцеляваме". С тях светът може да бъде и малко съвършен, и със сигурност наследен. А след ръцете, идва място и за сърцето. За "Анархията на сърцето", където метафората царува, а..
Албена и Павел Благеви са се издигали до селенията на боговете – планината Олимп. Оказа се, че макар да е с няколко метра по-нисък от Мусала, нейният връх..
Постановката, за която всички говорят – "Оръжията и човекът" на Бърнард Шоу, ще има премиера на сцената на Народния театър в три последователни вечери. На..
В "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Валентин Вълканов , преподавател по социология в НБУ, коментира процесите, които водят българското общество до..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
