"И все пак какво ти носят тези истории?" Въпросът е част от текста в книгата "Моята София и други образи" на Вяра Бояджиева. А отговорът на този, който я разгледа и прочете, може да е началото на отговора на авторката: "Носят ти сладостта"… Сладостта от погледа към една неочаквано разнолика и уютна София, която често приемаме за даденост, защото нямаме свежия поглед на вяра Бояджиева към града ни. Може да кажем също, че това е една мечтана, макар конкретна София, в която да обикаляш познати и скрити места, в която да потанцуваш и да се посмееш, в която да потъгуваш и да се смълчиш. 
Ето и част от представянето на книгата: "Колоритните персонажи около нас, които правят живота в града толкова пълнокръвен, изпълват го с динамика, със сюжети… и с чар. Истинско богатство от образи – дума, разбирана както в "художествения" си смисъл, така и в разговорния, като "този е голям образ". Това не са ексцентрични персонажи, а обикновени хора със своите характерни, забавни особености, с всичко онова, което придава неповторимост и на хората, и на градовете. София е човекът, който върви с пълна туба минерална вода до Дома на киното. Момичето, което танцува между двойките пред Народния театър. Продавачът на книги на моста на "Граф Игнатиев" и жената, която крачи пред него, без да забележи как кученцето й въобще не иска да я следва. Момчето, което чака в дъжда на спирка "Вишнева". И жените, които пушат и пият кафе на припек пред фризьорските си салони, докато чакат боята "да хване"."
Столицата ни в книгата "Моята София и други образи" на Вяра Бояджиева е пълна с образи и истории, с характери и техните дочути реплики, от които избирам две: "Харесва ми, защото виждам себе си. Затова ми е смешно" и "Трябва и естетика сега, не може само битовизми".
Чуйте издателката Зорница Христова
В своя великденски епизод 543 "Трамвай по желание" отново среща своята публика с прославената народната певица Ели Кордева и хърватския учител, лечител биоенерготерапевт и артист на духовните науки Славко Матанович. Двете артистични личности са свързани дълбоко в годините, но сега ги обединява забележителна мисия, която ще въздигне духа в Пиринския..
"Алиса се умори да седи без работа до сестра си на скамейката, тя беше надзърнала един-два пъти в книгата, която сестра ѝ четеше, но там нямаше нито картинки, нито разговори. "За какво ли е такава книга — си помисли Алиса — без картинки и без разговори?" И тъй както си мислеше (доколкото изобщо можеше да мисли в тая горещина, която я..
В редакция "Хумор и сатира" знаем, че съответните учени са изследвали, броили са и са установили научен факт – в България най-популярно е името Георги. При нас актьори и автори с това име има доста, затова тази неделя след новините в 18 часа ефирът ще изглежда така: - Увод с песни от фестивала на хумористичната и сатиричната песен "Златният..
"Смятам, че художникът е наблюдател на заобикалящия го свят, който се опитва да анализира онова, което вижда. А ако наблюдаваш нещо дълго време, започваш да го обикваш", Димитър Генчев. Пловдивската галерията за съвременно..
Човекът се ражда от човека. "Фениксът се ражда не от яйце, а от пепелта" (Кирил Кадийски) . Поетът се ражда от поезията. В печалния ден, в който Божият син е разпнат, за да изкупи греха на човечеството, в "Артефир" отправяме поглед нагоре – към възвишената поезия. Престижното френско издателство "Аден" посвети годишния си алманах на..
Човекът се ражда от човека. "Фениксът се ражда не от яйце, а от пепелта" (Кирил Кадийски) . Поетът се ражда от поезията. В печалния ден, в който Божият..
През погледа на дванайсетокласничката Виктория Велчева – режисьор на документалния филм "Невидим труд". "Невидим труд" е късометражен документален..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
