"И все пак какво ти носят тези истории?" Въпросът е част от текста в книгата "Моята София и други образи" на Вяра Бояджиева. А отговорът на този, който я разгледа и прочете, може да е началото на отговора на авторката: "Носят ти сладостта"… Сладостта от погледа към една неочаквано разнолика и уютна София, която често приемаме за даденост, защото нямаме свежия поглед на вяра Бояджиева към града ни. Може да кажем също, че това е една мечтана, макар конкретна София, в която да обикаляш познати и скрити места, в която да потанцуваш и да се посмееш, в която да потъгуваш и да се смълчиш. 
Ето и част от представянето на книгата: "Колоритните персонажи около нас, които правят живота в града толкова пълнокръвен, изпълват го с динамика, със сюжети… и с чар. Истинско богатство от образи – дума, разбирана както в "художествения" си смисъл, така и в разговорния, като "този е голям образ". Това не са ексцентрични персонажи, а обикновени хора със своите характерни, забавни особености, с всичко онова, което придава неповторимост и на хората, и на градовете. София е човекът, който върви с пълна туба минерална вода до Дома на киното. Момичето, което танцува между двойките пред Народния театър. Продавачът на книги на моста на "Граф Игнатиев" и жената, която крачи пред него, без да забележи как кученцето й въобще не иска да я следва. Момчето, което чака в дъжда на спирка "Вишнева". И жените, които пушат и пият кафе на припек пред фризьорските си салони, докато чакат боята "да хване"."
Столицата ни в книгата "Моята София и други образи" на Вяра Бояджиева е пълна с образи и истории, с характери и техните дочути реплики, от които избирам две: "Харесва ми, защото виждам себе си. Затова ми е смешно" и "Трябва и естетика сега, не може само битовизми".
Чуйте издателката Зорница Христова
Актрисата Ивана Папазова, която широката публика познава от сериала "Скъпи наследници", смята, че името ѝ ѝ носи късмет. Едната ѝ баба се казва Вангелия, а другата – Иванка, затова и тя се озовава по средата. Кръстена на бабите си, Ивана носи гръцките корени на дядо си и усещането за творчество от родителите си. Майка ѝ е детска учителка, която..
Творческият тандем Вера и Андре Шандел кани любителите на авторското европейско кино на премиерата на "Есента на ловеца" на 18 февруари в кино "Люмиер". Филмът тръгва официално по кината от 21 февруари 2025 година. Един български игрален филм на един белгийски режисьор дава обещаващо начало за качествено българско кино в началото на годината с..
Всичко в живота е въпрос на избор. Ето например Кире Гьоревски е избрал да се превъплъщава в различни персонажи. Да пресъздава животи на сцената и на екрана. Послушал е вътрешния си глас и той го отвел от Битоля в София, от порастването до съзряването. Едва ли има поле за изява, тъй като все пак е актьор, мим и хореограф, в което да не работи за..
Създателите на първия филм Луи и Огюст са смятали, че "киното е изобретение без бъдеще", въпреки че днес това е едно от най-обичаните и предпочитани визуални изкуства в цял свят. Продуцентът Невена Семова и сценаристът Дечо Таралежков разнищват в нашия разговор как се е развило седмото изкуство. Киното е "краста" и изисква пълна..
В началото на новата календарна година – времето, в което си даваме обещания и се надяваме на позитивна промяна с филолога Александър Попов и философите Димитър Божков и Петър Горанов разговаряме за бъдеще и утопия. Как мислим за бъдещето, как проектираме настоящите си знания към предстоящи ситуации? Как се е променяла представата..
За да можем да кажем, че киното ни предлага мотив да обичаме и питаме, а и да даваме, както дава йовковият Серафим, в "Кино с думи" гостува жената, която..
На 6 януари 2025 г. от 19.00 часа, в артфоайе "Антракт" при Камерна сцена, Народен театър "Иван Вазов", се открива изложбата " Артистът зад плаката –..
В днешната рубрика "Епизоди от живота" обръщаме внимание на една тревожна тенденция, свързана с празничната пиротехника, и нейното въздействие върху..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
