90-те години – време, за което всички имаме мнение. Не толкова далечно минало, в което, за да бъдеш "някакъв", трябваше да присъстваш физически, на място. Официалната култура се пропукваше, но все още всички четяха едни и същи заглавия. Субкултурите процъфтяваха като убежище, в което всеки може да бъде, какъвто пожелае да бъде. Светът претърпя коренна промяна и днес 90-те остават едно маргинално, романтично, любопитно време в представите както на неговите съвременници, така и на най-новото поколение. Данислава Делчева, основател на креативно студио "Рефлектор", разказва в "Нашият ден" за проекта "Алтерофилия", посветен на културата на 90-те.
В началото на разговора Делчева представя целта на проекта: "Понятието "обща култура" изчезна. Като че ли няма нещо, което да ни обединява културно. Обществото се фрагментира все повече и това изиграва лоша шега на разговора ни. Няма обща база, на която да стъпим. Тогава имаше и тя беше културата. Нашата мисия е да обясняваме и доказваме защо и как културата е основна необходимост за всеки човек. Тъй като се занимаваме предимно с млади хора, те в момента много често страдат от различни по вид кризи на идентичността и решихме, че трябва да споделим нашия опит и да разкажем за времето, когато ние сме били млади – какво нас ни е изградило и формирало като хора."
Димитър Воев и "Нова генерация", "Ревю", "Контрол" – музиката на десетилетието – е основният фокус на "Алтерофилия": "Разказваме за социални и културни феномени, за политическата обстановка, как музикантите и феновете са възприемали всичко, което се случва.", обяснява Делчева, според която отговорът на този въпрос е – безсъзнателно. Музикантите мислят, че започват едно нещо, но постигат друго, казва тя. Това се случва в среда без ясни правила и структура, където е възможно да се роди всичко от фантазията на хората. В медиите и сцената на изкуството от 90-те се усеща откривателство, романтизъм, способност да се впечатляваш, вдъхновяваш и да оценяваш таланта и интелекта на другия. Делчева акцентира върху интелекта като основа на цялата култура на десетилетието. Според нея младите хора имат нужда от ролеви модели, които са по-различни от сегашните инфлуенсъри.
За любовта към алтернативното гостът казва: "Субкултурите, като форма на изразяване през музика и начин на живот, каузи и вярвания, определят начина, по който живееш и изграждаш себе си, и формират твоя характер и темперамент в една ранна възраст. Музиката те определя като човек и се получава така, че доста от житейските ти избори се основават на това, което си консумирал като култура и музика."
"Алтерофилия" споделя с младите именно тази искра на романтизъм, търсене, любопитство и общуване, характерна за 90-те. Тя изгасва във времето – животът е тръгнал в нови посоки, изчезнала е еуфорията, разказва Делчева. Тя смята, че в днешно време има социален натиск да принадлежиш към някаква общност.
"Алтерофилия" е поредица от 10 видеоматериали, разказващи за всяка година от десетилетието – теми, музика, импресии, случки от онова време, интервюта с музиканти, които разказват за собствения си път и опита си тогава. Колаж от впечатления за духа на 90-те години. Създателите на проекта са подготвили и субкултурен наръчник, който разказва как изглеждат метълите, пънкарите, рейвърите, чалгарите, хората, които слушат алтернативна музика – начален пътеводител из 90-те години.
"Говорим и за негативното. Не е изцяло носталгичен проектът. Важно е да си кажем истината под каквато и да било форма", добавя Делчева. 90-те са времето, когато избуяват гангстерските групировки, а улиците стават рисково пространство.
"90-те са родили архетипи. Много от младежите сега не си дават сметка колко образите, които срещат по пътя си, са се зародили през това време", заявява създателят на проекта.
Съвсем скоро видеоматериалите ще могат да се гледат в YouTube, а в другите социални мрежи на "Рефлектор" разговорът за 90-те продължава. Авторите събират още визуален архив от времето. Не е нужно фотографиите да бъдат субкултурни – изпращайте снимки.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
Фестивал за театрално, цирково, музикално и улично изкуство "Ракла фест" избра за първото си издание лятната сцена на централен градски парк в Перник. Програмата на събитието включва жонгльори, мимове, илюзионисти, клоуни, занаятчии, разнообразни ателиета за изработка на грънци, музикални инструменти и др., куклени представления и два концерта на..
Зад творческия псевдоним Канина Крисалис се крие българката Калина Панайотова. Тя е завършила Американския университет и интензивна програма по творческо писане в Университета в Бостън. "Нектар. С шепот се троши плътта" е нейния дебютен роман - жанрово неуловим, той съчетава мистерия, емоционална разруха и магически реализъм. Книгата предизвика..
"Паметта за комунизма и травматичния опит" е темата на разговора с проф. д-р Лилия Топузова и д-р Валентин Калинов с модератор Людмила Миндова, който е поредна среща от научния проект "Разговори за литературата и полуострова". Той ще се състои на 23 септември от 15.30 часа в Института за балканистика с Център по тракология "Проф. Александър Фол",..
Четири от филмите в програмата на 43- тия Фестивал на българското кино " Златна роза" са подкрепени от програма " Творческа Европа – МЕДИА". Това са пълнометражните "Пакет Вечност", дебют на Магдалена Илиева, и "Стадото" на Милко Лазаров, и късометражните " Eraserhead в плетена торба за пазар" на Лили Кос и " Срамота" на Ивет..
В редакция "Хумор и сатира" имаме особен интерес към фалшификатите, може би защото много сме патили от тях. Тази седмица открихме любопитен фалшификат в Англия и веднага проверихме възможен ли е той в България. Резултатът от проверката, както и още доста полезна информация, можете да чуете в неделя веднага след новините в 18 часа, за когато сме..
В съвременното образование все по-често се търсят нови подходи за развиване на личността и уменията на децата. Един от пътищата, който може да играе..
43-тият Фестивал на българския игрален филм "Златна роза" представя общо 54 игрални филма и 2 сериала. В конкурсната програма за пълнометражно кино тази..
Поглед към новото българско кино отправяме в "Артефир" заедно с актрисата Мартина Апостолова, член на журито за пълнометражно кино в рамките на 43-тото..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
