Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

За българското кино и правилата в него: Ивайло Захариев в "Кино с думи"

Всеки човек носи вътрешна битка, желание за извоюване на правотата и защита на човешкото достойнство, а киното дава шанса тази борба да достигне до зрителите, които често изпитват нуждата да се припознаят в нея. В такива персонажи се превъплъщава Ивайло Захариев – добри души, които се бунтуват срещу системата и несправедливостта в нея, често остават неоценени, но не спират бунта си. Той може невинаги да използва най-добрите средства, за да се заяви, но посоката му винаги е ясна.

Замислете се за пътя на Мартин, който Ивайло изживява в "Под прикритие" – този пионерски сериал, който е видимо, че и до днес вълнува зрителите, защото продължава да се върти в телевизионния ефир. Малко преди това е ролята му в дебюта на Александър Христосков "Номер едно", където става ясно каква сила има бунтът като начин на изразяване в изкуството. Следват роли във филмите "Лов на дребни хищници", "Пистолет, куфар и три смърдящи варела", в сериалите "Ягодова луна" и "Пътят на честа". Имаше и един "Южен вятър", а сега можем в "Пулсът на танца" да го гледаме. Последният филм е част от програмата на тазгодишния 28-и София филм фест.

За Ивайло във въпроса защо конкретният герой действа по определен начин, се намира пътят му към персонажа.

"Това е основата в търсенето ми как да достигна до мотивацията на героя. До това как той се движи, по какъв начин мисли, как общува с останалите. Така вече мога да го разбера. (…) Това са неща, които са наистина интересни за дълбаене", каза актьорът в "Кино с думи".

Тази провокация го води във всяка негова роля. Той често играе доброто момче в киното и е на мнение, че тъкмо в това се крие и интересното – да успееш да следваш линията на доброто и да му бъдеш верен докрай.

"Лошият за нас, актьорите, е интересен, но понякога е лесен, защото може да е всичко. Доколкото да играеш добрия, трябва да е много внимателно, защото една грешна стъпка – и му се лепва петно", обяснява Захариев.

Според него българското кино трябва да прескочи лимита на локалното.

"Театърът е локален, това е нормално. Той винаги носи интересите, които вълнуват нашето общество. Но киното трябва да бъде наистина отворено към света, "Под прикритие" го показа. За поредна година го доказва дори. Трябва точно по този начин филмите ни да бъдат насочени към света, да бъде отворени към него."

Неслучайно Ивайло Захариев е сред организаторите на втория Български филмов форум, който на 13 март събра в НДК имена от филмовата индустрия с идеята да постави основите за бъдещи сътрудничества. Задачата му е да заздрави връзките между кинообщностите в региона. 

"С това се надявам да допринесем за правенето на копродукции и да достигнем до по-големи пазари", допълни още той.

Актьорът смята, че мястото на българското кино определено е в киносалоните, където зрителят може да се наслади на детайлите и напълно да съпреживее историята във филма. А по отношение на въпроса с авторските права на артистите казва:

"За съжаление в България се опитваме да измислим топлата вода. Няма нужда, измислена е. Също така и регулациите за авторското право. Има си европейска директива, има път, по който нещата трябва да се случват. Мисля, че това е един добър път, едно уважение към авторите, към артистите, към всеки, който е част от създаването на един филм. Когато това уважение липсва от някоя страна – дали ще бъде продуцентска, дали ще бъде някой разпространител, или който и да било – това е проблем. Проблем, който ни откъсва от художествеността на филма и ни вкарва в това колко струва сиренето, което е тъжно."

Ивайло Захариев обясни, че всъщност е сам в битката за правата си. Има други творци, които се борят за спазването на авторското право, но от страна на гилдията на актьорите той усеща само морална подкрепа. Стигне ли се до съда, там е сам.

"Именно защото са малко телевизиите, които снимат, малко са успешните продукции, не е честно успехът да бъде усвояван само от един. Киното е колективно изкуство, а успехът на даден филм или сериал е успех на всички, които са участвали. Всъщност това защитава авторското право – защитава твореца да получи заслуженото, а не нещо, което той си е наумил, че е негово. Това е развитие на обществото. Както например 90-те години имаше непрекъснато вицове за мутри, защото около нас имаше мутри. Това изчезна, т.е. нашето общество по някакъв начин се разви и надскочихме това мислене. Тъмните години на прехода в 90-те години отминаха, но ето сега в културата имаме нужда да пораснем и да започнем да разбираме какво е авторско право. За съжаление и в съдебната ни система трябва малко образование в тази посока, защото малко са съдиите, които разбират от това. Разбирам, нормално е да не са така запознати, но за съжаление това ще бъде процес, в който ще съм един от пионерите", разясни актьорът.

Още за киното на Ивайло Захариев, за работата му с колегите от Сърбия и френския филм, в който участва, за продуцентския му опит в бъдеща продукция, която ще засяга една от любимите му теми – гейминга, за смешните моменти в "Под прикритие" и снимането с различните режисьори, оказали влияние върху него, и за това с какво го впечатлява "Game of Thrones" – чуйте в звуковия файл.

Снимка – ФБ профил
По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Две анимационни програми за празника на детето

Сред десетките възможности да отбележим празника на детето в София можем да изберем и две различни анимационни програми. От 12.30 и от 16.00 часа в Дом на киното и от 14.45 и от 18.00 в Кино Одеон малки и големи могат да гледат "Кино по детски" – селекцията от съвременни анимационни филми, създадени от български артисти и озвучени на български език,..

публикувано на 31.05.25 в 15:42

Фондация "Ято" с първата "Киноработилница за глухи деца и младежи"

В киносалона сте, светлините са загасени, рекламите са минали и сте в очакване филмът да започне. Кое е първото, което привлича сетивата ви? Статистиката тук не говори, но една немалка част от хората навярно биха казали, че е звукът, той най-бързо достига до ума на човек. Какво се случва обаче с тези от нас, за които животът се измерва с непрестанна..

публикувано на 31.05.25 в 10:10
„Ти си главният герой“, ателие по актьорство за всички професии

"Ти си главният герой" – с кауза отвъд пределите на театъра

Познаваме актрисата Ева Данаилова като едно от лицата на Народния театър "Иван Вазов", но преди няколко месеца тя избра да не живее вече в София, а в Русе, и сега е част от трупата на Драматичния театър "Сава Огнянов". Преди броени дни тя създаде в крайдунавския град ателие по актьорство за всички професии. Ателието се нарича "Ти си главният..

публикувано на 30.05.25 в 15:25

Българските неделни училища от южните райони на Германия отпразнуваха заедно 24 май

24 май събра няколко български неделни училища от южните райони на Германия, за да може българската общност да усети значението на този ден – особено когато българският език е ежедневна борба в чужда култура. Училища от областите Бавария и Баден-Вюртемберг създадоха автентична българска атмосфера, с която изучаващите български език в Германия показаха..

публикувано на 30.05.25 в 11:27
Изложба „Високи гласове“ в Топлоцентрала

Кризи между миналото и бъдещето

Текстът към изложбата "Високи гласове", открита в "Топлоцентрала" и в Националния музей "Земята и хората" до 31 май, започва така: "Десетилетията на човешки прогрес, технологичен напредък, научни открития, изобилие и нарастващ комфорт на живот родиха сякаш и безгранично консуматорство, катастрофална експлоатация на ресурси, психологически..

публикувано на 30.05.25 в 11:16