Поводи за отвращение не ни липсват – и конкретни физически, и абстрактни – морални и естетически, като втората група значително увеличава тежестта си в процеса на човешката еволюция.
Може и да не се замисляме за това, но отвращението всъщност е животоспасяващо и съхраняващо. То, както и останалите основни емоции, е предвидима и относително постоянна реакция на събития, обстоятелства, физически явления и усещанията ни за тях, а думите, с които е назовано в индоевропейските езици, показват как реагираме на дразнителите, кои са те и с кои други емоции е свързано отвращението още от първите опити за словотворчество на нашите далечни праисторически деди.
Доц. Биляна Михайлова от катедрата "Общо, индоевропейско и балканско езикознание" на Софийския университет изследва етимологията на думите за отвращение в индоевропейските езици. Анализът показва, че отвращението се свързва с чувството на страх, досада, омраза, скръб и др. Открива се и връзка с физически усещания за преситеност, болест, движение на отвръщане, противене, отбягване.
Вкусът, който влиза в основата на думи за отвращение, е горчивото. Очаквана е връзката с идеята за мръсно, гнило, развалено, вонящо, екскременти.
Най-голяма е групата от думи с корени, назоваващи и други сродни емоции, както и такива, които изразяват физически действия и реакции за избягване или отхвърляне на обекта на отвращение.
Чуйте повече в звуковия файл
Илза Пъжева е професор в Института по биофизика и биомедицинско инженерство към Българската академия на науките, където ръководи секция "QSAR и молекулно моделиране " . Тя е доктор на биологическите науки и член-кореспондент на БАН. Била е стипендиант на германската фондация " Александър фон Хумболт " и председател на Хумболтовия съюз в..
В края на април Европейският парламент прие Международния договор на ООН за защита на океаните. Споразумението по Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право относно опазването и устойчивото използване на морското биологично разнообразие на районите извън националната юрисдикция е известно като Споразумение за BBNJ и беше..
В българската култура има имена за широката публика почти неизвестни, но за развитието ѝ – безценни. Такъв е Борис Шивачев (1902-1932), рано отишлият си от света (ненавършил 29 години) забележителен българин: бил в Аржентина, запознал се и дълбоко проникнал там в испаноезичната култура и литература, неуморен техен пропагандатор и популяризатор..
Няма нищо по-ценно за едно семейство от децата. Би трябвало и за държавата да е така. Ако сега, уважаеми читатели/слушатели, ви попитам – Така ли е , едва ли положителните отговори ще преобладават. Защото действията и политиките на държавата ни, които трябва да осигурят нормална среда за отглеждане и възпитание на децата ни, категорично не са..
В Националния политехнически музей гостува документалната изложба "Д-р Стайко Стайков – живот, отдаден на науката", посветена на основоположника на българската метеорология, климатология и сеизмология на нивото на европейската наука. Тя е подготвена от екипа на Исторически музей - Стрелча, с директорката на музея Леда Петкова. Експозицията може да бъде..
Представителна изложба на Националната гимназия за приложни изкуства "Тревненска школа" показва избрани творби от пълния цикъл на специализирано..
Две седмици български филми в Дома на киното, и то напълно безплатно, предлага третото издание на Националния фестивал на българското кино. До 13 май в..
По покана на фондация "Вирул" и българския перкусионист Георги Попов в София пристигна Роландо Пеласио, един от най-талантливите кубински перкусионисти на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg