Специален гост на "Неделен следобед" на 7 април е младият и много талантлив български баритон Йосиф Славов. Поканих го във връзка с участието му в ролята на Зурга в последната премиера на Държавна опера Стара Загора – "Ловци на бисери" от Жорж Бизе, представена на 21 и 22 март. По този повод той сподели:
Йосиф Славов: "Този спектакъл беше изключителна крачка за мен като артист. Беше изключително трудно, защото това първо е един много сложен образ. Отделно, вокалните препятствия в тази партия са големи, дори бих казал, че по-големи за мен лично от Евгений Онегин. За мен може би най-голямата трудност беше чисто вокална. Френският, разбира се - език, на който не се пее лесно, но за мен вокално тази партия е сложна и аз наистина трябваше да впрегна всичките си качества, всички усилия, за да мога да се преборя с нея по най-правилния начин. В смисъл: не просто да я изпея, а да я изпея така, че хем да я направя удобна за гласа си, хем да имат смисъл думите и накрая цялата постановка да има смисъл. Разбира се, да съм конкурентен на колегите си, защото бих искал да се справя достатъчно добре, за да можем да направим добър спектакъл и колегите да се чувстват добре, пеейки с мен..."
Във връзка с историята на Зурга, който жертва живота си за приятелството и за любовта, е следващият въпрос към Йосиф – за приятелите.
Й.С.: "Не бих казал, че имам много приятели… За да нарека един човек приятел, той трябва да мине през много… изпитания, за да ми стане приятел. По-скоро имам един кръг от хора, на които мога да разчитам…"
А приятели в изкуството? В смисъл – партньори, на които много разчитате? Доколкото разбрах от Ваши интервюта, този, който Ви е въвел в пеенето, е Вашият дядо. След това имате един супер педагог – Нико Исаков. И оттам нататък кои са хората, които в музиката, в пеенето, в театъра, са Вашите хора?
Й.С.: "Професор Исаков! Без да преувеличавам бих могъл да го нарека… като мой баща го чувствам. Защото той знае за всички неща, които се случват около мен – постоянно. Ние се чуваме много често, обсъждаме всичко, което предстои. Мисля, че не съм пропускал да го попитам за каквото и да било, което ме гложди, което ми е на сърце. И това не е свързано само с пеенето, а с живота, защото животът не е само пеене. Той, освен приятел и педагог, е изключителен съветник за това как аз да подхождам правилно занапред. Тъй че на този етап бих казал, че проф. Нико Исаков е моят най-голям съветник. Разбира се, моите най-близки приятели, които мислят най-добре за мен и много ме обичат, също са мои съветници. И, разбира се, приятелката ми, която винаги е до мен – от десет години."
В разговора Йосиф Славов споделя хубави новини. Миналата година, малко преди да замине за Южна Африка за участието в конкурса Operalia, подписва договор с мениджърската компания Tact, следват успешни изяви във Франция и Германия в партии като Жермон и Евгений Онегин. От новия сезон 2024-2025 г. Йосиф ще бъде част от Оперното студио за млади артисти на Баварската държавна опера. Ще участва в много постановки, които все още не може да назове конкретно, но едно е сигурно – ще трябва да подготви партиите на Белкоре от "Любовен еликсир" и Силвио от "Палячи". Питам го какво му се пее повече:
Й.С.: "Аз обожавам… сърцето ми е в Италия, в италианския език, в италианския репертоар. Всичко, което е свързано с Италия, италианска опера и певци, просто милея за него. Разбира се, бих пял неща, които са ми интересни, ако зависи от мен. Бих пял неща, които са предизвикателство за мен, защото аз преди всичко съм артист, за да предизвиквам себе си и да се изразявам чрез изкуството си…"
Какво за него би било предизвикателство сега? "Дон Карлос"! Един Родриго Поза би бил изключително предизвикателство за мен!“ – казва Йосиф с блеснали очи и допълва, че обожава тази партия. Пожелавам му успех в нея, както и във всички останали големи Вердиеви баритонови роли: от Риголето до Симон Боканегра, от Родриго до Макбет. "Истината е" – добавя той, "че колкото и да желая на този етап да участвам в такива мащабни Вердиеви опери, съм прекомерно млад за повечето неща, които са писани от Верди". Успокоявам го, че това ще отмине – младостта е недостатък, от който човек се освобождава най-бързо. Завършваме разговора с въпрос за таланта. Твърде много качества буквално са изсипани върху Йосиф Славов: великолепен глас, артистичност, музикалност, харизма, прекрасна външност. Питам го дали всичко това, толкова много дарби, събрани в него, го плашат по някакъв начин. Дали осъзнава, че това може би е твърде много?
Й.С.: "Плаши… може би. Може би да, плаши ме, защото това човек да бъде талантлив означава, че много хора чертаят някакъв път и очакванията са големи за този артист. И това малко или много… не бих казал напряга, по-скоро бих казал, че като артист изпитвам някакво притеснение, че няма да успея да се справя с очакванията… Като, разбира се, за мен най-важно е да се справя с очакванията на моите преподаватели, които са ми очи и уши. Може би това е нещото, което ме плаши… Аз мисля, че всеки човек, който покаже малко повече и някой започне да вярва в него, подсъзнателно дори се нагърбва с очакванията на някой друг. Когато някой ти е подал ръка, ти не искаш да го разочароваш… Но аз бих казал, че към себе си съм най-суров. Мисля, че това е съвсем нормално... Един артист би следвало да бъде най-суров към себе си постоянно, дори много по-строг от педагозите си…"
Какво според Вас трябва да правите оттук нататък?
Й.С.: "Моят професор казва: "Бързай бавно!"… Пожелавам си да бързам бавно, да имам силата да откажа ангажименти, които няма да ме представят в най-добра светлина или не е етапът за тях. Да внимавам с репертоара! Може би това е най-големият "бич" на артистите, особено на младите артисти, защото когато си млад гласът хвърчи, енергията е "на 100" почти винаги. Ако спазваш хигиена на гласа, на съня, тогава всичко е наред… Огромна част от младите артисти си казват "Аз мога всичко!" – и там идва проблемът, защото ако се хвърли един млад артист в по-драматичен репертоар от това, което му позволява гласът на съответния етап, той може да се закопае (и без да преувеличавам) за една постановка с един грешен избор…".
На финала Йосиф Славов споделя, че в бъдеще трябва да бъде още по-разумен, още по-изпипващ детайлите и винаги с тази енергия на млад творец. В звуковия файл можете да чуете цялото интервю с младия баритон, негови изпълнения от спектакли на "Ловци на бисери" и "Евгений Онегин" в Старозагорската опера, както и първия му студиен запис за БНР – двете арии на Родриго от шеста картина на "Дон Карлос" със СО на БНР под палката на Константин Илиевски.
В съботната вечер (23 ноември от 20 часа) ще си припомним три спектакъла на Софийската опера. Първият досег на българската публика с "Бохеми" е през 1922 година. Маестро Георги Атанасов ръководи премиерния спектакъл. А ние поглеждаме към друг спектакъл на "Бохеми" от 1955, съхранен в Златния фонд на БНР. В ролята на Рудолфо публиката възторжено..
Тридневният фестивал за некомерсиална камерна съвременна музика "ТрансАрт" ще се проведе за пети път. Ще прозвучи съвременна музика от България и цял свят с авангардни композиции от последните няколко години, както и от последните петдесетилетия. Във фестивала ще вземат участие млади и утвърдени наши и чуждестранни изпълнители. В три вечери на три..
Третият концерт от настоящия сезон 2024/2025 на Симфоничния оркестър на БНР, озаглавен "Тембри и нюанси", представя композицията на Иван Спасов "Епизоди за четири групи тембри", Концерта за виолончело и оркестър в ла минор, оп.129 от Роберт Шуман и Симфония № 5 в ми минор, оп.64 от Пьотр Чайковски. В аванс ви предлагаме да чуете разговора на..
"Опитвам се да правя хубава музика и не искам да слагам някакви ограничения и знаци" – думи на пианиста, композитор, аранжор и диригент Ангел Заберски. Често се сещам за това негово твърдение, и когато слушам композициите му, и когато съм част от публиката му и проследявам вдъхновеното музициране и безспорния професионализъм. Наскоро Ангел..
Музикантите от "Кварто" (Quarto) с пианиста Емануил Иванов ще представят две емблематични творби на Йоханес Брамс и Дмитрий Шостакович – клавирни квинтети от двамата композитори. Емануил Иванов за първи път ще свири двата квинтета. В произведенията на Брамс и Шостакович се открива стремеж за духовен полет и борба за свобода на човешкия дух...
"Душата ми е стон" е историческа беседа, която ще пресъздаде духа на отминала София 111 години след последната вечер на Пейо Яворов и Лора Каравелова. T..
Дора Давидова – учителка, медицинска сестра и православна християнка – продължава своя вълнуващ разказ за пътуването по легендарния поклоннически път..
Тридневният фестивал за некомерсиална камерна съвременна музика "ТрансАрт" ще се проведе за пети път. Ще прозвучи съвременна музика от България и цял свят..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg