Големите космически открития вече не са само фантазия. Свързваме 12 април с повратни моменти в историята на изследването на Космоса. През 1961 г. Юрий Гагарин става първият човек, летял в Космоса. 20 години по-късно (1981) НАСА неслучайно избира датата 12 април за изстрелването на първата си совалка "Колумбия". През 2001 група ентусиасти отбелязват 40 години от изстрелването на "Восток" с "Нощта на Юри". Събитието бързо печели почитатели и се превръща в нещо като глобално космическо парти. 12 април се утвърждава като Международен ден на авиацията и космонавтиката. У нас "Рацио" отбелязват датата, като посрещат специален гост и организират космическо парти.
Гости на "Нашият ден" са Румен Иванов от "Рацио" и Саймън Дженър, който е част от работната група за създаване на Българска космическа агенция. Дженър работи за "Аксиом спейс", които изпращат частни екипажи до Международната космическа станция.
В началото на разговора Румен Иванов обръща внимание на факта, че зад успеха на Юри Гагарин през 1961 година е стоял огромен екип от инженери и специалисти. Ето защо "Рацио", чиято мисия е да представя науката по един атрактивен и достъпен начин, този месец запознава публиката с онези хора, които обикновено остават в сянката на излитащата ракета. Космосът не е празно пространство, казва Иванов и съобщава, че на организираното от "Рацио" събитие ще присъстват инженерите Виктория Тодорова, Ралица Великова и Велка Терзиева. Те ще разкажат за това как се изстрелват и управляват ракетите и как се избягват космически опасности.
По повод темата за жените по пътя към Космоса и в космическото пространство Саймън Дженър казва: "От последния път, когато бях в България през 2021 година, "Аксиом спейс" доста напреднахме. Много се радвам да кажа, че на втората ни мисия AX – 2, която изстреляхме миналата година, имахме екип от двама мъже и две жени. Между тях беше и първата астронавтка от Саудитска Арабия. Докато продължаваме с нашите мисии в Космоса, ще продължаваме да каним в екипа и мъже, и жени."
Към момента Дженър е част от екипа, който поставя основите на съвременна българска космическа програма. "Страшно вълнуващо е да съм част от такава работна група още от първите ѝ дни в България особено като се замисля за възможностите, които дава тя на за българските бизнеси и на българските учени, и за вдъхновението, което ще даде на българските деца", заявява той. Иванов, от своя страна, допълва, че Космосът ни дава възможност да разберем себе си и да отговорим на някои земни въпроси.
В космоса границите сякаш не съществуват, а в космическата индустрия държавите се учат да си взаимодействат по един нов начин. В тази връзка Дженър заявява: "Аксиом спейс" винаги включва в своите мисии астронавти от различни страни. Работим с редица страни по света и за много от тях ние сме първият им и засега единствен път към това да изстрелят в Космоса свой космонавт. Много ми харесва, че и с България започваме да работим по тази идея."
"Аксиом спейс" вече няколко години работи по създаването на първата частна космическа станция, която ще работи съвместно с Международната космическа станция. Очаква се нейният първи модул да бъде изстрелян в Космоса пред 2026 година.
"Намерението на "Аксиом спейс" е да създаде станции, които биха могли да бъдат дом на десетки, стотици може би хиляди хора", заяви гостът.
Желаещите все още имат възможност да закупят билет за космическото парти "Нощта на Юри" – 12 януари от 19:00 ч. в клуб "Строежа".
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
На 30 ноември 2025 г. от 16 часа Радиотеатърът ще представи в ефира на програма "Христо Ботев" своята последна радиопиеса. Това е "Месия. Литургическа..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70..
В "Нашият ден" разговаряме със Захари Карабашлиев в деня на премиерата на новия му роман "Последният ловец на делфини" във Варна от 18:30 ч. в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
