Големите космически открития вече не са само фантазия. Свързваме 12 април с повратни моменти в историята на изследването на Космоса. През 1961 г. Юрий Гагарин става първият човек, летял в Космоса. 20 години по-късно (1981) НАСА неслучайно избира датата 12 април за изстрелването на първата си совалка "Колумбия". През 2001 група ентусиасти отбелязват 40 години от изстрелването на "Восток" с "Нощта на Юри". Събитието бързо печели почитатели и се превръща в нещо като глобално космическо парти. 12 април се утвърждава като Международен ден на авиацията и космонавтиката. У нас "Рацио" отбелязват датата, като посрещат специален гост и организират космическо парти.
Гости на "Нашият ден" са Румен Иванов от "Рацио" и Саймън Дженър, който е част от работната група за създаване на Българска космическа агенция. Дженър работи за "Аксиом спейс", които изпращат частни екипажи до Международната космическа станция.
В началото на разговора Румен Иванов обръща внимание на факта, че зад успеха на Юри Гагарин през 1961 година е стоял огромен екип от инженери и специалисти. Ето защо "Рацио", чиято мисия е да представя науката по един атрактивен и достъпен начин, този месец запознава публиката с онези хора, които обикновено остават в сянката на излитащата ракета. Космосът не е празно пространство, казва Иванов и съобщава, че на организираното от "Рацио" събитие ще присъстват инженерите Виктория Тодорова, Ралица Великова и Велка Терзиева. Те ще разкажат за това как се изстрелват и управляват ракетите и как се избягват космически опасности.
По повод темата за жените по пътя към Космоса и в космическото пространство Саймън Дженър казва: "От последния път, когато бях в България през 2021 година, "Аксиом спейс" доста напреднахме. Много се радвам да кажа, че на втората ни мисия AX – 2, която изстреляхме миналата година, имахме екип от двама мъже и две жени. Между тях беше и първата астронавтка от Саудитска Арабия. Докато продължаваме с нашите мисии в Космоса, ще продължаваме да каним в екипа и мъже, и жени."
Към момента Дженър е част от екипа, който поставя основите на съвременна българска космическа програма. "Страшно вълнуващо е да съм част от такава работна група още от първите ѝ дни в България особено като се замисля за възможностите, които дава тя на за българските бизнеси и на българските учени, и за вдъхновението, което ще даде на българските деца", заявява той. Иванов, от своя страна, допълва, че Космосът ни дава възможност да разберем себе си и да отговорим на някои земни въпроси.
В космоса границите сякаш не съществуват, а в космическата индустрия държавите се учат да си взаимодействат по един нов начин. В тази връзка Дженър заявява: "Аксиом спейс" винаги включва в своите мисии астронавти от различни страни. Работим с редица страни по света и за много от тях ние сме първият им и засега единствен път към това да изстрелят в Космоса свой космонавт. Много ми харесва, че и с България започваме да работим по тази идея."
"Аксиом спейс" вече няколко години работи по създаването на първата частна космическа станция, която ще работи съвместно с Международната космическа станция. Очаква се нейният първи модул да бъде изстрелян в Космоса пред 2026 година.
"Намерението на "Аксиом спейс" е да създаде станции, които биха могли да бъдат дом на десетки, стотици може би хиляди хора", заяви гостът.
Желаещите все още имат възможност да закупят билет за космическото парти "Нощта на Юри" – 12 януари от 19:00 ч. в клуб "Строежа".
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..
Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..
"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..
Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..
Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..
Съвпаденията, случайностите и причините за неработещата съдебна система у нас коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" адв. Велислава..
Възможно ли е Deep Fakes да доведат до колапс в общественото доверие в истината? Как Deep Fakes могат да се превърнат в "game changer" за политическите..
Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
