Философията на приобщаващия живот

Галя Койчева е майка на младеж с множествени затруднения, която вече 30 години подкрепя и защитава деца и хора с увреждания и техните семейства. Койчева има образование в психосоциалната сфера. Работи като психолог в Център за защитена заетост – Варна. Животът ѝ е отдаден на философията на приобщаването, а пътят ѝ я довежда до едно много заслужено признание. Галя Койчева е отличена с първата награда на името на Иван Станчов – създателят на фондация "Карин дом". Призът е връчен за специални заслуги към приобщаващото образование и развитието на детските политики.

В "Нашият ден" Койчева споделя какво означава наградата за нея: "Приех я като едно голямо признание за мен и за всички семейства, които се грижат за своите деца, които ги подкрепят и развиват през целия им живот. Аз, като родител на дете с множествени затруднения, съм един от първите родители, които са част от дейността на фондация "Карин дом", когато тя беше учредена през 1995 година от г-н Станчов."

За многоликия образ на специалния педагог в съвременната образователна среда

Като родител, който не се е ограничил в това да развива само своето дете, Койчева се е научила да превръща болката в сила. Определя своя път като нелек, дълъг и трънлив – път на приемане, търсене, търпение, смирение. Майката става активист в контекста на едно различно време. Койчева разказва, че след демократичните промени царят хаос, бедност, липса на специализирана литература за диагнозите, които лекарите поставят. Още в родилните домове майките на деца с увреждания биват съветвани да оставят новородените в институции. На родителите, дръзнали да гледат децата си у дома, се е гледало като на прокажени, спомня си Койчева.

Обикновено различните деца в семейството са считани за бреме и са държани скрити с села и институции. Децата със специални потребности са били социално подпомагани, но върху тях и семействата им е била сложена стигма. Койчева разказва за съзнателния избор да развие своите сетива, разбиране и умение за приемане в полза не само на своето дете, но и на други хора в подобно положение. Според активиста е важно да се променят нагласите, политиките, философията на различието и многообразието, защото децата с увреждания се раждат в обществото и би трябвало да живеят като част от него.

Могат ли хората с увреждания да се реализират на трудовия пазар?

Койчева смята, че в исторически план обществените нагласи и политики са претърпели сериозно развитие. Най-големият проблем, който активистът вижда през тези 30 години, е утвърждаването на приобщаването като философия и начин на живот. Нужна е повече подкрепа към индивидуалността и силните страни на абсолютно всеки човек. Идеята за приобщаването не се изразява в това едно дете да бъде формална част от групата, но да стои в страни от нея. Приобщаването означава да бъде насърчено да участва в общите активности според своите индивидуални възможности, по думите на Койчева.

Въпреки че закона позволява приобщаването на деца с увреждания към общата образователна среда, според психолога, все още стои бариерата на отхвърлянето на различието. Доказано е, че масовата среда е благоприятна за развитието на децата със специални потребности. Масовата среда е шанс за тези деца да създадат приятелства, да играят, учат и празнуват със съученици. Койчева допълва, че, разбира се, всичко това трябва да е дозирано и съобразено с нуждите и възможностите на всяко дете.

Как спортът може да приобщи децата с интелектуални проблеми?

Фондация "Карин дом" въвежда семейно ориентирания подход и ранната интервенция, защото подкрепата за децата трябва да се случва в семейна среда с много грижи и любов, разказва Койчева. Днес тя работи като психолог с вече пораснали деца и наблюдава отблизо резултатите от подкрепата, оказана още в ранна възраст.

Според Койчева приемането е въпрос на култура и възпитание: "Обществото често си затваря очите за обратната връзка, за това, че хората в нужда могат да ни дадат други много по-дълбоки, по-истински преживявания и осмисляния. Трудно приемаме различния, другия – обикновено за нашето общество той е някаква заплаха." Психологът не отрича, че това е бавен процес, който изисква лична работа и подготовка. Постепенно обществото се ориентира от медицинския модел на работа към един хуманистичен, по-комплексен модел – крайната цел е приобщаващият живот. По думите на Койчева развитието не се изразява единствено в образованието. Ето защо е необходим житейски мениджмънт, насърчаване и подкрепа във всеки един етап от личностното развитие на хората с увреждания, за да бъдат те възможно най-пълноценна част от обществото.

В края на разговора Галя Койчева цитира думите на Иван Станчов, които са израз на нейната философия: "Нищо не започва с теб и не свършва с теб, но ти можеш да промениш нещо по пътя си."

Целия разговор чуйте в звуковия файл:

00:00 / 00:00

Разговор на Светла Тодорова с Галя Койчева в ''Нашият ден''

В студиото на предаването редакторът Светла Тодорова споделя своя поглед върху темата. Тодорова също е майка на дете със специални потребности и също има образование, което ѝ дава известен поглед върху социалните процеси и лежащите под тях психологически процеси.

Тодорова разказва, че отношението на човечеството към по-различните негови представители драматично се е променило през вековете. В древността родените с увреждания са били унищожавани. У нас до неотдавна такива деца са били скривани от обществото и гледани у дома. От днешна гледна точка нещата стоят по съвсем различен начин, но нагласите на хората трудно се променят. "Трябва да имаме респект към ригидността на човешката природа – да не очакваме нещата да се случват веднага.", казва Тодорова. Според нея обществото често се самозаблуждава или подхожда лицемерно по отношение на това дали приема хората със специални потребности. Искаме да сме цивилизовани, и съвестта ни да бъде чиста, но истината е, че още не сме свикнали с различията около нас. Светла Тодорова дава характерен пример за това от личния си живот. Готовността за излизане от зоната на комфорт, степента в която сме готови да го направим, е мерило за нашето приемане на хора със специални нужди, а не това, което ще кажем" казва тя.

Тодорова също завършва разговора с цитат: "Ставаш културен човек, не когато изповядваш някакви културни ценности, а когато си готов да се бориш за тях."

Повече по темата чуйте в звуковия файл: