Периодично темата за сексуалното образование в училищата се завръща във фокуса на публичното внимание. Днес обществената дискусия сякаш отново е в разгара си, но с нови акценти и послания. Трябва ли да има програма за сексуално образование сред учениците и по какъв начин да бъде поднесена тя – разговор в "Нашият ден" с доц. д-р Румен Бостанджиев (на снимката в текста), сексолог и психотерапевт.
Самата дефиниция за сексуално здраве води до недоразумения и конфликти. По думите на доц. Бостанджиев темата е емоционално наситена, защото докосва нещо много интимно за всички нас. Сексологът дава своето лично определение за сексуално здраве:
"Ако изхождаме от идеята за здравето като благополучие на човек във физически, психически и социален аспект, сексуалното здраве е този аспект, който е свързан с нашата сексуалност – с факта, че се раждаме и живеем като мъже и жени – с тези аспекти на здравето, които са свързани с интимното партньорство, със семейния живот и с родителството. Това са три основни житейски роли, за които е необходимо човек не просто да бъде здрав като физика и да има репродуктивни функции, които са пълноценни. Той трябва да притежава един сложен комплекс от ценности, умения, нагласи. Освен това в обществото, в което живеем, е необходимо да има култура и социални регламенти, които да подкрепят възможността хората да изграждат пълноценни семейни общности и в тях по най-добрия начин да изпълнят своята родителска роля."
Според госта сексуалното здраве е динамичен процес, в който се изграждат личностни и социални предпоставки за пълноценен живот. Училището формира основните житейски компетентности, но все още пренебрегва темата за сексуалността, която е свързана със способността на всеки индивид да разбира своите емоции и преживявания в социален контекст. Епизодично се възражда тенденцията, усвояват се средства, но няма устойчивост – не съществува сериозна система, която да отчете резултатите от тези програми, смята доц. Бостанджиев. Той дава примери от САЩ и Европа, където програми, развиват емоционалната и социална компетентност през призмата на сексуалното образование.
Сексологът смята, че през годините темата е била брутално идеологизирана, за да се стигне днес до така наречената "джендър идеология", превърнала се в един от стълбовете на политкоректността. Доц. Бостанджиев пояснява, че в нормалния контекст понятието пол/sex означава приемане, че в живата природа, в човешкото общество хората и живите същества сме разделени на две групи – мъже и жени. Гостът споделя, че баща му – създател на сектора по сексология към Медицинска академия (1963) – е доразвил идеите на арменския биолог Геодакян за това, че двата пола изпълняват много важни и специфични функции по отношение на количествения и качествения аспект на репродукцията. С това пояснение доц. Бостанджиев категорично отхвърля твърдението на днешните джендър активисти, че биологичният пол е мисловен конструкт в главата на човека.
Доц. Бостанджиев не отрича идеята за толерантност към различията и вярва, че обществото трябва да бъде хуманно, без обаче да се поддава на абсурдни концепции. Според психолога идентичността е нещо, което не се влияе от чувствителността на човек. Ето защо е важно да бъде поставена някаква граница в тази идеология и идентичностите да бъдат регламентирани и разграничени от патологията.
Джендър идеологията променя акцентите в по-традиционния модел на сексуално образование. Доц. Бостанджиев разказва, че при зараждането на половата просвета децата са учили базисни знания за появата на бебетата и половата хигиена – теми, които са били табу в по-консервативното общество. В следващия период от развитието на сексуалното образование се акцентира върху възпитанието – умения, компетентности, превенция на полови заболявания. В основата на тези програми е отговорното сексуално поведение, за да бъдат избегнати нежелани последствия. Възприемането на двата пола като равноправни и толерантността към хората с различна сексуална идентичност са други два важни акцента. Постепенно именно различията в сексуалната идентичност започват да доминират като най-важна тема в програмите за сексуално образование. Доц. Бостанджиев вярва, че степента, в която джендър идеологията бива налагана, нанася вреди върху половата идентичност на децата и тяхната бъдеща мотивация да градят семейство.
Според сексолога разговорът за сексуалността трябва да се води с ясни думи и цели. Днес "сексуално образование" е размито понятие, което единствено води до неконструктивни спорове. Доц. Бостанджиев акцентира върху социалната и емоционална компетентност, която е в основата на партньорството и семейството. Тези компетентности са свързани с толерантността, отговорността, националната принадлежност, поколенческата приемственост и репродуктивността, по думите на госта.
Доц. Бостанджиев осъзнава, че съвременните деца са изправени пред множество разнообразни избори и пред предизвикателството да взимат житейски решения по един нов, по-творчески начин. Ето защо темата за семейството, за социалните и емоционални умения на подрастващото поколение ще става все по-важна – а именно за това говорим, когато говорим за "сексуално образование", казва гостът.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за чуждестранните агенти и други законодателни инициативи – разговор в "Нашият ден" с адвокат Александър Кашъмов , правозащитник и активист, изпълнителен директор на Програма "Достъп до информация", резервен..
Въпросите за връзката между политика и психично здраве заемат централно място в новия, 16-и брой на списание "dВЕРСИЯ". Изданието разглежда какво означава да живееш с психично заболяване или да се грижиш за някого в подобна ситуация в съвременна България. То поставя под въпрос взаимодействието между индивидуалистичната култура, неолибералния..
В рубриката "Темата на деня" на предаването "Нашият ден" се проведе интересен разговор с архитект Анета Василева – преподавател в УАСГ и НБУ, архитектурен историк и критик. Повод за интервюто беше книгата ѝ Kicked A Building Lately? – Архитектурната критика след дигиталната революция . Арх. Василева сподели, че книгата предоставя възможност..
В рубриката "Епизоди от живота“ на предаването "Нашият ден" ни пренесоха в Испания, където се разгръща мистериозният свят на Кармен Мола и четвъртия ѝ роман "Мълчанието на майките". Но кой всъщност е Кармен Мола? И какво могат да очакват читателите, които за първи път разгръщат нейна книга? Преводачката на книгата, Анелия Петрунова, разказа в..
Божана Славкова е поет, музикант и артист, отличен на големия международен поетичен конкурс Milli Dueli. В "Нашият ден" Славкова разказва за темите на деня, които я вълнуват, за каузата Green Peace, както и за новооткритото пространство за култура и екология "Магнит" "Магнит" е ново общностно младежко пространство, което се намира на..
Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството..
Ако не сте се самоизолирали от политическото ни злободневие, защото немалко от нас наистина са го направили, и сте слушали внимателно това, което говорят..
За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg