Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

"Старият Орхей" в Молдова крие скитове на български монаси

Историко-археологическият комплекс "Старият Орхей" е едно от живописните места в Молдова и основна туристическа забележителност, с която местните много се гордеят. Това е недълбок каньон, който се намира на около 60 км от столицата Кишинев в долината на река Реут. Територията на резервата обхваща 500 хектара с уникален ландшафт – меандрите на реката, живописни пейзажи, древни руини и артефакти от различни епохи, окръжени от хребети със специфичен бял камък. Молдовците опитали да впишат "Старият Орхей" в природната съкровищница на ЮНЕСКО, но от там им казали деликатно, че нито каньонът е най-ефектният в света, нито селцата Требужени, Бутучени, Моровая са най-съхранените в автентичния си бит.


Разочарованието на молдовците било голямо, но те продължават да извършват археологически разкопки в долината, създали са малък музей, а напоследък са намерили финансиране от американски донор за реставрирането на стенописите в селска църквица. За скалните манастири вече е късно. През 70-те години на 20-и век разрушили фреските им, за да ги превърнат в складове. Макар да не е доказано, има големи шансове те да са били обитавани от български монаси, избягали от гоненията в Отоманската империя.

Първият град основан на тази територия се наричал Орхей, което означава "укрепление". През вековете крепостта и прилежащите й селища били непрекъснато разрушавани и издигани, но името се е съхранило.
В историята на Орхей се отличава времето, когато т.нар. "Златна орда" от татари завладява тези земи (краят на 13-и, началото на 14-и век). Нашата представа за тях е за номади върху коне, които не се установяват никъде и вършат мръсната работа на турския султан, когато реши да накаже някое непокорно село. Оказва се, че татарите създават отлично организиран град с дворец, керван сарай, казарма, няколко хамама, училище… Цялото мащабно строителство било под ръководството на източни майстори. От град Шехр ал Джедид  ал Махруса не е останало много, но каменните лотоси върху къщите и оградите на днешните села подсказват, че този екзотичен елемент е дошъл от Китай, заедно със Златната орда и доведените от нея майстори.


Градът бил издигнат и планиран централизирано. В разкопките археолозите често намират вещи, произведени в Близкия Изток, Индия или Египет. Заради пристигналите от тези места строители, в Стария Орхей се откриват неочаквани детайли от други световни култури. Например, там и до днес се намират останките от най-голямата джамия в ерата на Златната орда. Към нея е бил долепен покрит пазар, силно напомнящ "Капалъ чарши" в Истанбу. Близо до река Реут, недалеч от днешното село Требужени, е бил "балнеокомплексът". Две от баните са от римско-византийския период, а третата била построена в източен стил.

В средата та 14-и век из цяла Европа върлува "черната смърт", бубонната чума, донесена от Китай. Тук на скалистия хълм учени от суфисткото братство непрекъснато цитирали Корана. С центъра на "ханака" – построения от тях храм с манастир, се свързва първото известно литературно произведение, записано на територията на съвременна Молдова – изсеченото в скалата стихотворение на великия арабски поет и философ от епохата на Абасидите Абу ал-Атахия, мистична поема за смъртта.


При Молдавското княжество значението на Орхей нараства, придобивайки важно отбранително значение.

През втората половина на 15-и век при управлението на легендарния молдавски владетел Стефан Велики е построена каменна крепост във формата на четириъгълник с кули на всеки ъгъл и над входната врата.  Тя е била и седалището на висшия военен и граждански управител на града и окръга.

Вече споменах прочутите по тези места скални манастири и скитове. В канарите, окръжаващи река Реут са изсечени огромно количество пещери, в които монаси-отшелници се криели от постоянните набези на татарите.

Днес там се намира действащият Бутученски скален манастир с църквата "Успение на Пресвета Богородица", която се извисява над долината.


Гледката от нея към реката и скалите наистина е потресаваща, дори по здрач. Храмът е издигнат на мястото на някогашния скален манастир Читури, но пещерите му отдавна не се използват по предназначение.

По-нататък по билото на мястото на древна хето-дакийска крепост е издигнат обелиск. Хето-даките са древни племена, живели на тази територия от шести до първи век пр.Хр.

Бялата сграда, която изпъква е камбанарията на Пещерския скален манастир. Той не е обитаван от монаси и се допускат туристите сами да проверят колко трудно са живеели отшелниците в тесните и ниски килии.

Затова пък всички се надпреварват да оставят монети в цепнатините на белите скали с убеждението, че свещеното място изпълнява желания.

Снимки и видео: Магдалена Гигова
По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Държавата за децата – добър 3.59

Няма нищо по-ценно за едно семейство от децата. Би трябвало и за държавата да е така. Ако сега, уважаеми читатели/слушатели, ви попитам –  Така ли е , едва ли положителните отговори ще преобладават. Защото действията и политиките на държавата ни, които трябва да осигурят нормална среда за отглеждане и възпитание на децата ни, категорично не са..

публикувано на 30.04.24 в 17:17

Д-р Стайко Стайков – живот, отдаден на науката

В Националния политехнически музей гостува документалната изложба "Д-р Стайко Стайков – живот, отдаден на науката", посветена на основоположника на българската метеорология, климатология и сеизмология на нивото на европейската наука. Тя е подготвена от екипа на Исторически музей - Стрелча, с директорката на музея Леда Петкова. Експозицията може да бъде..

публикувано на 30.04.24 в 15:40

Науката като част от културата на града

Вълнуващи срещи с Космоса, науката и технологиите, работилници, демонстрации и богата училищна програма – наближава 14-ото издание на Софийския фестивал на науката (9 и 12 май) . Любов Костова от фондация "Красива наука" представя акцентите във вълнуващата програма на научния фестивал, който е част от Културния календар на Столична община...

публикувано на 30.04.24 в 11:35

Нова магистърска програма по астробиология в СУ

СУ "Св. Климент Охридски" открива  нова интердисциплинарна магистърска програма по астробилогия . За целите и възможностите, които предлага специалността, в "Нашият ден" говори гл. ас. д-р Петър Евтимов от Биологическия факултет на Софийския университет. В началото на разговора д-р Евтимов пояснява същността на астробиологията като наука:..

публикувано на 29.04.24 в 12:50

Добрите училищни практики за 2024 година

За трета година фондация "Заедно в час" и платформата "преподаваме.bg" събраха в София учители, директори, представители на образователни институции и граждански организации за финалното събитие и награждаване на отличените добри практики от кампанията "Добрите практики на фокус". Повече от 500 бяха гостите и лекторите   които се включиха в..

публикувано на 29.04.24 в 08:25