Д-р Евлоги Станчев: Отговорността за настоящето не е само в ръцете на политиците

Действителността, в която живеем, все повече прилича на политически и обществен цирк. Заобиколени сме от външни и вътрешни конфликтни точки, а информацията се излива хаотично. На този фон отговорността за настоящето не е само в ръцете на политиците – тя се полага и на обществото, и на медиите. В "Нашият ден" историкът и учен от Института за балканистика с Център по тракология на БАН д-р Евлоги Станчев прави опит да проясни слушателското съзнание в този хаос.

Д-р Станчев започва разговора с думите: "Преди всичко хората трябва да възприемат критично всяка информация, до която имат достъп. За съжаление дезинформацията се шири на практика необезпокоявано в България."

По думите на госта обществото трябва спешно да започне да се ориентира в взривоопасните събития, които го заобикалят – задача, в която главна отговорност носят медиите. Някои източници напълно умишлено се опитват да заблудят обществото и да всеят информационен смут, заявява д-р Станчев.

В нестабилната политическа ситуация, в която се намираме, избирателят е консуматор на информация, сред която трябва да отсява истината. Според д-р Станчев, освен че се намира в политическа криза, в геополитически, международен план България е заобиколена от горещи точки, войни и конфликти. Войната в Украйна, случилото се между Израел и "Хамас", ескалацията на ситуацията в Близкия изток са най-ярко изразените военни конфликти. По думите на д-р Станчев Балканите са пулсираща точка и нажежените настроения в Косово, Босна и Херцеговина и Република Сръбска са доказателство за това.

"Не живеем в ситуация, в която може да се създава правителство на мнозинството. И в Европа тенденцията е такава – ние сме европейска държава. Компромисът е неизбежен в едно демократично общество", апелира историкът.

• Д-р Евлоги Станчев: Случващото се в Украйна все още не е признато за геноцид – защо?
• (Не)стабилни ли са Западните Балкани?
• Световната общност и международните организации не помагат за постигането на мир в Близкия изток 
  

Гостът отправя апел към журналистите да поемат отговорност за медийната и обществена грамотност на българите, за да развием като народ необходимия мисловен рефлекс. Д-р Станчев обръща внимание на това, че авторитарните, популистки гласове почти винаги се позовават на "народа" и това им носи легитимност. Ето защо те се борят срещу грамотно мислещото общество.

• Плурализъм във време на война

Историкът дава пример с директната руска пропаганда, която се разпространява у нас с някои локални специфики. Под сходна форма тя съществува и в Европа, и в САЩ, допълва гостът, според когото в българското общество настоящият разговор е силно закъснял. В началото на войната се е зародил публичен дебат, който бързо утихва за сметка на кремълската пропаганда, която придобива всеобхватен мащаб. По думите на историка е необходима решителност и готовност от страна на международните политически лидери. "Смятам, че след февруари 2022 година, когато Русия започна своята пълномащабна война, всеки един ден, в който не се прави достатъчно, е фатален", заявява д-р Станчев.

• Д-р Смилен Марков за войната като "зло без уговорки"

На телефонната линия на предаването се включва философът Станимир Панайотов, за да даде един по-общ, философски ракурс на разговора. По думите на Панайотов в човешкото битие времето всякога е нещо фатално – то е константа и не може да бъде спряно. Хората възприемат времето линейно и се страхуват от неговия естествен ход.

Според Панайотов държавата е място, което човек сам създава за себе си в съчетание с даденостите, които не може да промени. Философът заявява, че страхът е изначално закодиран в човека и е нещо здравословно. Панайотов е съгласен, че в днешно време виждаме как страховете на хората биват контролирани и използвани с политически цели.

Д-р Евлоги Станчев допълва, че макар и времето да изглежда линейно и независимо от човека, личната инициатива е задължителна, за да живеем в едно нормално време. Гостът припомня, че на знаковата дата в българската история – 99-годишнина от атентата в храм "Св. Неделя" – беше поруган гробът на патриарх Неофит. Според историка този акт и последвалата немощна обществена реакция са пример за класическа липса на инициатива в българското общество.

Целия разговор чуйте в звуковия файл: