Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Привидният парадокс на непреходната култура

Снимка: uni-sofia

От какво зависи непреходното в културата на прехода – обобщения на културолога и филолог проф. Александър Кьосев по повод заключителната му лекция в рамките на проекта "Култура на прехода", която ще се състои днес (24 април) от 18:30 ч. в Театралната зала на Софийския университет.

Проф. Александър Кьосев, директор на Културния център на университета, споделя в "Нашият ден", че цикълът лекции се е радвал на много голям интерес и е довел до оживени дискусии. Дискусионно звучи и заглавието на неговата лекция "Непреходната култура и културата на прехода".

Въпроса дали нещо преходно като времето може да роди нещо непреходно, професорът нарича привиден парадокс. "Около него се върти цялата моя лекция. Аз се занимавам с това дали тези 35 години, които минаха, оставят някакви значими наследства и как ние можем да преценим тяхната значимост. Постижения безспорно има – като започнем с "Букъра" на Георги Господинов, романите на Милен Русков, музикалните постижения на Георги Арнаудов, направеното от Недко Солаков и Андрей Даниел в изобразителното изкуство. Въпросът е дали единствено постиженията правят тази непреходност. Онова, което остава "класическо", което ще бъде вечно съвременно и в други времена, не зависи само от постиженията, а и от отношенията между публиката и творците", казва професорът. Проф. Кьосев определя постиженията като "събития между твореца и публиката" – публиката участва в процеса на "смислопроизводтсво", тя създава шедьоврите.

В работата си професорът анализира публиките на прехода и тяхната културна компетентност. Според проф. Кьосев публиките в България се променят в една недобра посока. Това се дължи на комерсиалната популярна култура, хиперболизирана от времето на постсоциализма. Тази култура почти изцяло е изтласкала по-сериозната, а и по-претенциозната култура. Професорът обръща внимание, че още в социалистическо време музикалните, литературни, архитектурни и художествени постижения са маргинализирани, тъй като културата е говорила на идеологизиран, отблъскващ народа език.

Към днешна дата проф. Кьосев наблюдава все по-сериозно капсулиране на всяка профилирана публика. "Отсъства така наречената "образована публичност", заявява професорът.

В последните 14 години проф. Кьосев ръководи изследване, озаглавено "Читателски практики в България". То се занимава с прехода от печатна към дигитална медия, с читателската култура, с компетентностите на читателите. Това, което се наблюдава в тази сфера, по думите на професора, е приложимо и в останалите културни области. 

Проф. Кьосев споделя, че за съжаление наблюдава една ерозия на културната компетентност, която не съдейства на големите постижения да се превърнат в големи, "класически" творби.

Целия разговор чуйте в звуковия файл: 


По публикацията работи: Бисерка Граматикова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Колекцията "Стоян Василев" гостува в София

Художествената галерия "Станислав Доспевски" - Пазарджик гостува в София, представяйки за първи път в столицата колекцията "Стоян Василев". Това е възможност за публиката в София да се потопи в магията на произведенията на един от най-големите пейзажисти в българското изобразително изкуство, художникът, който превръща старите улици, пазари и..

публикувано на 17.02.25 в 17:51

Иво Тодоров с първи български компактдиск с музика, създадена от изкуствен интелект

Журналистът Иво Тодоров създаде първия български компактдиск с музика, генерирана от изкуствен интелект. Компилацията е със заглавие "Обещай да ме целунеш" и съдържа 14 композиции, направени от Suno АI, като мелодиите и вoкалите са генерирани изцяло от платформата. 12 от текстовете на песните са по стихове на Иво Тодоров от последната му книга..

публикувано на 17.02.25 в 17:30

Възкресия Вихърова поставя "Съзвездия"

Възкресия Вихърова поставя "Съзвездия" от Ник Пейн. В премиерния спектакъл участват Антоанета Петрова и Цветомир Лазаров. Сценографията е на Зарко Узунов, композитор – Емилиян Гацов (Елби). Ник Пейн се увлича от различни теории, като квантовата механика и се опитва да ги внуши в пиесата си. Това е било огромно предизвикателство за Вихърова...

публикувано на 17.02.25 в 16:16
Надежда Московска и Виолета Радкова

Виолета Радкова за романа си "И леглото ни е зеленина"

"И леглото ни е зеленина" е дебютен роман на Виолета Радкова. Редактор на книгата е Борис Минков, художник – Люба Халева. Виолета е завършила английска филология в СУ "Св. Климент Охридски", с магистратура по британска и американска литература. Заедно с Михаил Минчев е съавтор на книжния подкаст "Четене му е майката". Писателят Христо..

публикувано на 17.02.25 в 15:35

Трилърът "Конклав" е най-добрият филм според наградите БАФТА

Автор: Велизара Сърчаджиева Трилърът "Конклав" спечели в категорията "Най-добър филм" на наградите БАФТА , предадоха световните агенции. Филмът за папския конклав и драмата "Бруталистът" триумфираха на снощната церемония. Лентата "Конклав", режисирана от Едуард Бегер, беше номинирана в най-много  категории от всички останали, цели..

публикувано на 17.02.25 в 14:55