Село Жеравна се намира в полите на средния дял на Източна Стара планина, на двайсетина километра от областния център Сливен и на около 6 км от общинския си център Котел.
Някога на място на днешното село е имало старо тракийско селище. За произхода на името Жеравна съществуват няколко версии: едната е, че идва от името на птицата жерав, а другата – от "жерна", "жерка", "жерков" – думи със старославянски корен, значещи воденица. Тази версия е по-правдоподобна, тъй като в района са се намирали множество воденици.
През вековете хората се занимавали с различни занаяти, били развити животновъдството и търговията. Селото се замогнало през XVII век, защото било на важния път към Търновград. Местна легенда гласи, че земите около селото били на сестрата на цар Иван Шишман, която била дадена за съпруга на султан Мурад I и поради това селото получило редица привилегии. Тук управлявали местните първенци, турци не можели да се заселват трайно, а жителите били освободени от данъци. Тези привилегии допринесли много за икономическия и културен възход на селото.
Развитието на този самобитен културен и икономически възход на Жеравна е запечатано в местните музеи: родните къщи на възрожденеца Сава Филаретов и на писателя Йордан Йовков, църквата "Св. Николай"; старото класно училище построено през 1867 г. – което сега е картинна галерия, къщата на Руси Чорбаджи и още 200 къщи със статут на паметници на културата, всяка от тях на възраст от 150 до 300 години. С всичко това днес Жеравна е забележителен архитектурен паметник, който се посещава активно от наши и чужди туристи.
Още за селото и неговите жители – в звуковия файл.
В Деня на българската писменост, просвета и култура насочваме вниманието ви към Севда Севан, която в своето творчество разказва за смесването на традиции и култури, за общуването между гърци, арменци, евреи и турци, които пребивават в хармонията на своето многоезичие. Ще го сторим заедно със сина ѝ Ален Лазаров, Вартануш Топакбашян, главен..
Има ли руска пропаганда в българските училища и какво показва разследване на БНТ, коментира в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ Мая Димитрова, журналистка в БНТ, авторка на разследването. Руска пропаганда в български училища? "Всъщност не очаквах, че проблемът е толкова широко залегнал в българската образователна система. Това е един..
Как да различим социалните от политическите послания в една криза и защо исканията на синдикалистите по време на протестите в градския транспорт на София заприличаха на политическа акция, коментира в "Мрежата“ по програма "Христо Ботев" Весислава Танчева , комуникационен експерт. "Всички, които наблюдаваме Борисов в неговата вече 25-годишна..
В рубриката на предаването "Законът и Темида" "Съвети на адвоката" адв. Христиан Митев отговаря на слушателски въпроси. Ли ана Спирова, Варна: Преди години сключих договор за строителство на жилищна кооперация, съгласно клаузите на който трябваше да получа два апартамента и един мезонет. Условието беше те да ми бъдат предадени напълно завършени до..
Националното издателство за образование и наука "Аз-буки" и Институтът за български език "Проф. Любомир Андрейчин" при БАН ще представят на 24 май новата си съвместна книга "Написаното остава. Пиши правилно! 101 езикови бележки". Събитието ще се проведе от 12:00 ч. в парк "Княжевска градина" в София и е част от тържествата по случай Деня на..
Има ли руска пропаганда в българските училища и какво показва разследване на БНТ, коментира в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ Мая Димитрова,..
Задава се шумна мрачна майска вечер в сърцето на мрака в София. 24 май с наситени китари, дръм машини, бас и бяс. Понякога те се завръщат: след дебюта..
В навечерието на 24 май – денят на българската просвета и култура, и на славянската писменост – в студиото на радиопредаване гостуваха представители на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg