Въображението трябва непрекъснато да бъде смущавано, смята художникът и калиграф Дамян Дамянов. За да ни напомни, че именно въображението е това, което ни отличава като разумен вид, през 2016 година той започва графичен и социален експеримент, който вече има продължение. "Под езика: част втора" изследва и трансформира познатите ни букви в своеобразни идеограми. Всяка от тях подсказва, илюстрира и поставя началото на различна дума. Тази игра с буквите, но и с думите и символите е искрено обяснение в любов към българската писменост.
"Това е едно връщане назад за това колко са тежки думите, колко дълбок смисъл имат и как трябва все пак да бъдем внимателни с употребата им. Друг интересен поглед е това как думите променят своя смисъл, своята конотация през годините. Дори в наши дни думата "патриот" вече невинаги е разбирана като нещо съвсем положително, макар че би трябвало да е така. Различни думи пък са извадени от своето съдържание, технически термини. Станахме свидетели в последните месеци на думи, които придобиха ново значение. В крайна сметка това е един разговор за езика - езика, който ни определя като българи, езика, който споделяме уж, но понякога той ни разделя. Един език, който понякога строи Вавилонска кула, в която май трудно се разбираме, и мисля, че е добре повече да говорим и по-малко да крещим на този език, опитвайки се да се разберем", каза Дамян Дамянов в "Артефир".
Сред страниците на новото му типографско издание откриваме 90 позабравени, често произнасяни думи, но и чуждици – думи номади, които са навлезли в територията на речника ни сравнително наскоро. Те обогатяват езика и ни напомнят, че той е жив, дишащ организъм. Изданието от своя страна е една провокация, която цели споделянето на целия този голям, много богат и колоритен речников запас.
"В тази втора част на проекта и книгата "Под езика" избраните думи и идеограмите, които илюстрират тези думи, варират от архаичните, позабравените, които нашите прадеди са използвали, до такива, които имаме буквало от вчера в нашия речник. Целият проект бих казал, че е и интересен пейзаж или портрет на света, в който живеем", обяснява Дамян Дамянов.
Думите, поместени в "Под езика: част втора", той портретува чрез превръщането на първата им буква в илюстрация. Предизвикателството, което отправя към себе си, е именно да намери графичен, опростен знаков еквивалент не тези думи, които иначе би следвало да се обяснят с цяло есе. Казва, че всеки път резултатът е различен, защото в думите намираме пластове, които понякога са просто археологически и интересни от културна гледна точка. Друг път са тектонични, вулканоопасни. Всъщност първата форма на общуване между хората е била тъкмо простата рисунка, която предшества появата на буквените знаци.
"Проектът "Под езика" опитва да свърже тези два типа комуникация: този изобразителен, който е наистина най-опростеното графично изображение за дадено понятие, и буквата, която е абстрактен знак и която се повява доста късно през Античността, а по нашите земи вече в IX век имаме собствена азбука", разяснява художникът. Той описва тази връзка като "игра на въображението, която много от нас позабравят като че ли с времето, а е добре да се връщаме към нея".
Според Дамянов "Под езика" е отворен към хора от всички възрасти, защото могат да открият и себе си, и свое кътче в тази къща от език.
Въпросът е, разбира се, и как се грижим за къщата. Тук художникът е на мнение, че всички имаме еднаква отговорност към езика и към това как да го потребяваме с целия му потенциал.
За употребата му в случая спомагат хората, които дефинират думите в изданието - световноизвестни и български мислители, поети, писатели, творци, журналисти, художници, преподаватели. Често с афоризми или сентенции, те завършват цялата картина и правят проекта важен. В този своеобразен тълковен речник на съвремието ни, или буквар за големи, внимателно подбраните думи и графичната трансформация на буквите са прозорец към реалността, в която живеем. Реалност, в която символните значения се менят постоянно.
"Надявам се тези изображения да отключват асоциации, голяма част от тях са на ръба на абстрактното и могат да бъдат четени по повече от един начин и има пътища за това. Наистина рисунката понякога казва много повече от просто една буква, от просто една написана дума. Първо, в това, което изразява чрез своя смисъл като дума, която буди асоциации, като символ чрез своята семантика. Второ, по начина, по който тя е изобразена - с графиката, която притежава, със своята тежест, лаконичност или пък със своята немарливост, или дори циничност", допълва още Дамян Дамянов.
Макар "Под езика: част втора" да предава смисъла на думите на езика на образите, проектът играе не само с буквите. Той играе и с миналото, за което според Дамянов имаме поне две мнения.
И все пак "езикът е моментна снимка на нашето настояще и след време, гледайки тази снимка, ние наистина ще съдим за предишните поколения, както следващите ще съдят за нас".
Целия разговор с Дамян Дамянов чуйте в звуковия файл.
Фотографията има силата да разкрива истории без думи или текст, запечатвайки моменти, които иначе биха останали забравени или неизказани поради едни или други социални и политически причини. Такъв е случаят с документалния разказ на Гаро Кешишян, започнат преди повече от 40 години. Една негова фотографска серия се превръща в машина на времето към малко..
"Нашият ден" насочва вниманието на своите слушатели към програмата на Българския културен институт в Берлин в началото на 2025 година – разговор с директора на Института Борислав Петранов . Тази вечер предстои в Берлин да бъде представена книгата на Кристина Патрашкова "Въпреки всичко: Българските писатели в годините на цензурата"...
С Мила Искренова , гост в "Нашият ден", разговаряме за танца, българската културна сцена и темите, които я вълнуват. Повод за разговора е 65-годишнината на водещия хореограф в съвременния танц, един от посланиците на културата в инициативата на БНР. Освен хореограф на известни български танцови групи, Искренова е и автор на книгите "Радостта..
Регионалният археологически музей в Пловдив всеки месец организира "Срещи с археологията", насочени специално към хора в пенсионна възраст. Февруари е месецът на любовта и виното, но и на археологията, затова днес ще се състои среща, посветена на траките и виното. Екатерина Илиева, експерт изложби и събития в Регионалния археологически..
6 февруари е важна дата в историческата хроника на Националната художествена академия в София. На този ден през 1896 година княз Фердинанд подписва указа за основаването на Държавното рисувално училище . Така започва началото на една от най-значимите институции в културната история на България, която изиграва решаващо въздействие върху..
Днес (5 февруари) се навършват 40 години от откриването на Експерименталния сатирично-вариететен театър към Дома на хумора и сатирата в Габрово . Негови..
На вчерашния 4 февруари 2024 г. 22-годишна жена намушка няколко души в центъра на София. В ефира на "Lege Atris" психиатърът Цветеслава Гълъбова..
Преподавателката по български език и литература в Университета в Гент д-р Миглена Дикова-Миланова и нейните студенти, които изучават български език,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg