Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Под езика: част втора" – моментната снимка на настоящето ни

Художникът Дамян Дамянов с продължение на типографското си издание, в което познатите ни букви оживяват в графични символи

Въображението трябва непрекъснато да бъде смущавано, смята художникът и калиграф Дамян Дамянов. За да ни напомни, че именно въображението е това, което ни отличава като разумен вид, през 2016 година той започва графичен и социален експеримент, който вече има продължение. "Под езика: част втора" изследва и трансформира познатите ни букви в своеобразни идеограми. Всяка от тях подсказва, илюстрира и поставя началото на различна дума. Тази игра с буквите, но и с думите и символите е искрено обяснение в любов към българската писменост.

"Това е едно връщане назад за това колко са тежки думите, колко дълбок смисъл имат и как трябва все пак да бъдем внимателни с употребата им. Друг интересен поглед е това как думите променят своя смисъл, своята конотация през годините. Дори в наши дни думата "патриот" вече невинаги е разбирана като нещо съвсем положително, макар че би трябвало да е така. Различни думи пък са извадени от своето съдържание, технически термини. Станахме свидетели в последните месеци на думи, които придобиха ново значение. В крайна сметка това е един разговор за езика - езика, който ни определя като българи, езика, който споделяме уж, но понякога той ни разделя. Един език, който понякога строи Вавилонска кула, в която май трудно се разбираме, и мисля, че е добре повече да говорим и по-малко да крещим на този език, опитвайки се да се разберем", каза Дамян Дамянов в "Артефир".

Сред страниците на новото му типографско издание откриваме 90 позабравени, често произнасяни думи, но и чуждици – думи номади, които са навлезли в територията на речника ни сравнително наскоро. Те обогатяват езика и ни напомнят, че той е жив, дишащ организъм. Изданието от своя страна е една провокация, която цели споделянето на целия този голям, много богат и колоритен речников запас.

"В тази втора част на проекта и книгата "Под езика" избраните думи и идеограмите, които илюстрират тези думи, варират от архаичните, позабравените, които нашите прадеди са използвали, до такива, които имаме буквало от вчера в нашия речник. Целият проект бих казал, че е и интересен пейзаж или портрет на света, в който живеем", обяснява Дамян Дамянов.

Думите, поместени в "Под езика: част втора", той портретува чрез превръщането на първата им буква в илюстрация. Предизвикателството, което отправя към себе си, е именно да намери графичен, опростен знаков еквивалент не тези думи, които иначе би следвало да се обяснят с цяло есе. Казва, че всеки път резултатът е различен, защото в думите намираме пластове, които понякога са просто археологически и интересни от културна гледна точка. Друг път са тектонични, вулканоопасни. Всъщност първата форма на общуване между хората е била тъкмо простата рисунка, която предшества появата на буквените знаци.

"Проектът "Под езика" опитва да свърже тези два типа комуникация: този изобразителен, който е наистина най-опростеното графично изображение за дадено понятие, и буквата, която е абстрактен знак и която се повява доста късно през Античността, а по нашите земи вече в IX век имаме собствена азбука", разяснява художникът. Той описва тази връзка като "игра на въображението, която много от нас позабравят като че ли с времето, а е добре да се връщаме към нея".

Според Дамянов "Под езика" е отворен към хора от всички възрасти, защото могат да открият и себе си, и свое кътче в тази къща от език.

Въпросът е, разбира се, и как се грижим за къщата. Тук художникът е на мнение, че всички имаме еднаква отговорност към езика и към това как да го потребяваме с целия му потенциал.

За употребата му в случая спомагат хората, които дефинират думите в изданието - световноизвестни и български мислители, поети, писатели, творци, журналисти, художници, преподаватели. Често с афоризми или сентенции, те завършват цялата картина и правят проекта важен. В този своеобразен тълковен речник на съвремието ни, или буквар за големи, внимателно подбраните думи и графичната трансформация на буквите са прозорец към реалността, в която живеем. Реалност, в която символните значения се менят постоянно.

"Надявам се тези изображения да отключват асоциации, голяма част от тях са на ръба на абстрактното и могат да бъдат четени по повече от един начин и има пътища за това. Наистина рисунката понякога казва много повече от просто една буква, от просто една написана дума. Първо, в това, което изразява чрез своя смисъл като дума, която буди асоциации, като символ чрез своята семантика. Второ, по начина, по който тя е изобразена - с графиката, която притежава, със своята тежест, лаконичност или пък със своята немарливост, или дори циничност", допълва още Дамян Дамянов.

Макар "Под езика: част втора" да предава смисъла на думите на езика на образите, проектът играе не само с буквите. Той играе и с миналото, за което според Дамянов имаме поне две мнения.

И все пак "езикът е моментна снимка на нашето настояще и след време, гледайки тази снимка, ние наистина ще съдим за предишните поколения, както следващите ще съдят за нас".

Целия разговор с Дамян Дамянов чуйте в звуковия файл.

Снимка: издателство "Сиела"
По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Изкуството на документа

Фотографията има силата да разкрива истории без думи или текст, запечатвайки моменти, които иначе биха останали забравени или неизказани поради едни или други социални и политически причини. Такъв е случаят с документалния разказ на Гаро Кешишян, започнат преди повече от 40 години. Една негова фотографска серия се превръща в машина на времето към малко..

публикувано на 06.02.25 в 12:10

Българският културен институт в Берлин през 2025 година

"Нашият ден" насочва вниманието на своите слушатели към програмата на Българския културен институт в Берлин в началото на 2025 година  – разговор с директора на Института Борислав Петранов . Тази вечер предстои в Берлин да бъде представена книгата на Кристина Патрашкова "Въпреки всичко: Българските писатели в годините на цензурата"...

публикувано на 06.02.25 в 10:53
Мила Искренова

Хореографът Мила Искренова в деня на своята 65-годишнина

С Мила Искренова , гост в "Нашият ден", разговаряме за танца, българската културна сцена и темите, които я вълнуват. Повод за разговора е 65-годишнината на водещия хореограф в съвременния танц, един от посланиците на културата в инициативата на БНР. Освен хореограф на известни български танцови групи, Искренова е и автор на книгите "Радостта..

публикувано на 06.02.25 в 09:40

"Срещи с археологията" за пенсионерите в Пловдив

Регионалният археологически музей в Пловдив всеки месец организира "Срещи с археологията", насочени специално към хора в пенсионна възраст. Февруари е месецът на любовта и виното, но и на археологията, затова днес ще се състои среща, посветена на траките и виното. Екатерина Илиева, експерт изложби и събития в Регионалния археологически..

публикувано на 06.02.25 в 08:47

Академията в Княжество и Царство България

6 февруари е важна дата в историческата хроника на Националната художествена академия в София. На този ден през 1896 година княз Фердинанд подписва указа за основаването на Държавното рисувално училище . Така започва началото на една от най-значимите институции в културната история на България, която изиграва решаващо въздействие върху..

публикувано на 06.02.25 в 08:00