Иновациите, като двигател на напредъка, неизменно водят към подобрение на живота в обществото и стимулират икономиката на държавите. В противоположност, деновациите, тези технологични маловъведения, имат потенциал да влошат състоянието на обществото и да създадат застой в икономическото развитие. Разговорът с Леона Асланова, един от организаторите на предстоящата 11-а Академия за иновации в ефира на "Нашият ден", разкрива значението на иновациите за обществото и икономиката, както и предизвикателствата пред тях.
Събитието "Академия за иновации" се явява като важен форум за насърчаване на предприемаческите умения сред студентите и подкрепа на техните бизнес идеи. През 2024 година, това партньорство се разширява с участието на 16 български университета и 7 бизнес организации, които съфинансират организацията и провеждането на събитието.
Асланова споделя, че основната цел на "Академията за иновации" е да се превърне в център за споделено знание между университетите в страната, вземайки за пример иновационните центрове на университетите от бръшляновата лига. Събитието, което започва през 2014 година с университет в София, прерасна в национален проект, подкрепян от широк кръг от университети и партньори.
В интервюто си Асланова пояснява същността на иновациите като нещо, което променя облика на икономиката и обществото. Тя подчертава разликата между иновация и изобретение, като иновацията се отличава с реализация на пазара и масово приложение, докато изобретението може да остане само концепция. Примерите, които Асланова дава, отразяват как иновациите, като пералнята, кафе машината и други, променят ежедневието ни.
От друга страна, деновациите представляват технологични подобрения, които не непременно водят до подобрение на живота или икономиката. Въпреки че цифровизацията и новите технологии ускоряват процесите, те също така могат да донесат вреди и замърсявания на околната среда. Асланова предупреждава за необходимостта от внимателно балансиране на иновациите и технологичните напредъци, за да се гарантира, че те служат на обществото.
В заключение Асланова призовава за по-голямо доверие в обществото и консолидиране около общи цели за цялата държава. Само по този начин нововъведенията могат да бъдат по-лесно приети и да имат реален положителен ефект върху обществото. Необходимо е да се докажат ползите от иновациите и да се направи видимост на техните ползи в ежедневието на хората. В противен случай рискуваме да бъдем затънали в застоя и регреса, вместо да се движим напред към по-добро бъдеще чрез иновациите.
Чуйте разговора в звуковия файл.
Въпреки продължаващите седмици масови протести парламентът в Грузия окончателно прие оспорвания закон за "чуждите агенти". Какво следва за Грузия, защо много анализатори предричат бъдеще за Грузия като това на Беларус и възможно ли е то? За влиянието на Русия в политиката на Грузия и не само там, има ли вина Западът за тежкото положение в Украйна..
В рубриката на "Законът и Темида" "Съвети на адвоката" адв. Елка Пороминска отговаря на слушателски въпроси в предаването. Слушатели от град София (г-жа Николова и синът ѝ) задават следния въпрос: "Наследници сме на моя съпруг и баща на детето ни на имущество, което включва недвижими имоти в България, както банкови сметки в България и в..
Изложбата "Медицината в Османската империя" на Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" беше открита в Университетската спешна болница "Пирогов". Официалното откриване беше водено от изпълнителния директор на болницата д-р Валентин Димитров и директора на библиотеката доц. Красимира Александрова. Тази изложба представя най-интересните и важни..
Обидата и клеветата – престъпленията на обществото след социализма и как да докажем истината с лъжа? Това е темата на предаването "Законът и Темида". Коментар прави Тодор Тодоров , криминалист и графолог, консултант на предаването. " Обидата и клеветата са престъпления от частен характер . По времето на социализма те са се преследвали като..
Мая Манолова е млада, талантлива художничка – дете на две култури. Неин баща е големият варненски маринист Димитър Манолов, а майка ѝ е полякиня, литератор и филолог. В "Нашият ден" Манолова разказва, че е израснала в сърцето на варненската бохема в едно двуезично, артистично семейство. Светогледът ѝ се повлиява както от творческия устрем на..
Българското, китайското и френското се пресичат в житейското и творческо ДНК на художника Феникс Върбанов , роден от легендарната любов на художника..
След фурора си на голяма клубна сцена у нас в началото на миналия ноември Бомбино реши да повтори и потрети с два концерта във формат "limited..
Солунският международен панаир на книгата, провеждан в южната ни съседка Гърция, се очертава като едно от най-значимите литературни събития в Югоизточна..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
