Две седмици български филми в Дома на киното, и то напълно безплатно, предлага третото издание на Националния фестивал на българското кино. До 13 май в целодневна програма ще бъдат показани всички най-добри постижения от изминалата година във всяка една област на седмото изкуство. Общо 90 филма, колкото и са и годините, които Съюзът на българските филмови дейци (СБФД) отбелязва с този кинопразник.
Националният фестивал на българското кино продължава традициите на Съюза, като връчва наградите "Васил Гендов". Филмите в програмата му са номинирани от съответните гилдии и ще се съревновават за отличията в различните категории. Четирите журита на фестивала – за игрално, документално, анимационно и късометражно кино – включват изявени представители на филмовата общност. Церемонията по връчване на наградите ще бъде на 16 май в Народния театър "Иван Вазов".
"Много от тези български филми, които ще бъдат показани – някои от тях ще бъдат видени за първи път на голям екран, а други са вече в разпространение по кината – това кондензирано показване на толкова много заглавия в рамките на тринайсетина дни, е според мен един празник на българското кино", каза в "Какво се случва" режисьорката и аниматор Весела Данчева, член на Управителния съвет на СБФД.
"Залите са пълни, това ми направи силно впечатление миналата година. Даже имаше филми, за които не можах да се вредя да вляза, за да гледам. Това значи, че хората все пак се интересуват от българско кино и биха го гледали, нали този голям проблем, който седи и пред нас, и пред публиката. Има една такава разпространена мисъл, че българско кино ли е, няма да го гледаме. Но всъщност хората се интересуват и според мен – от една страна – разбира се, защото е вход свободен, но от друга – може би не е само това, че са без пари. Това е един добър знак, че филмите са интересни, интригуващи и хората биха ги гледали, ако имат достатъчно добър повод за това", допълни режисьорът Петър Крумов, който е част от журито за късометражно кино на фестивала.
В действителност се наблюдава ръст в броя на зрителите в Дома на киното в годините след Ковид пандемията, а всяка теза, която подценява българското кино, вече е демоде. У зрителите надделява желанието да съпреживеят киното с някого, да са част от среда, която гледа, мисли, анализира и изживява всевъзможна палитра от емоции.
"Много се радвам, че тази година съм част от журито за игрално кино, където има много очаквания, много трепети около това кои колеги всъщност ще бъдат наградени от колеги, което смятам, че е най-ценното в този фестивал. Това е всъщност еквивалентът на "Оскар"-ите или всички подобни награди, които се дават в други държави, добре познати на нас. Много се радвам и че тази традиция се възроди отново в България от Съюза на филмовите дейци и се радвам, че съм част от този празник: от една страна, като част от журито, а от друга – самата аз участвам в документалния конкурс с два филма", каза и продуцентката Мартичка Божилова.
Що се отнася до 90-годишния юбилей на Съюза, който съпътства историята на България, Весела Данчева обяснява:
"Той е една независима организация, която е създадена от Васил Гендов през 1934 година и затова тази година се честват 90 години, и всъщност тя е независима от държавните администрации. Разбира се, по времето на комунизма е била припозната като част от държавния апарат, но в момента е абсолютно независима и правеща много за българското кино. Това е една голяма общност на хората, които се занимават с кино, на всички професии.(…) Години наред е имало награди на филмовите дейни, но възраждането и преобразуването в един празник, какъвто е фестивалът "Васил Гендов", се случва за трета година."
Още за наградите на новото българско кино, за свободата да правиш късо кино и анимация, където се предлага разнообразна техника и истински артистизъм, за начина, по който се възприема работата на продуцента, и за възможността и сладката лудост да създаваш кино във време на перманентни кризи – чуйте в звуковия файл.
Отиваме в града на липите, където днес отбелязват Световния ден на социалната работа с празничен концерт в Държавната опера – Стара Загора. На сцената ще се качат Ансамбъл "Филип Кутев", Клубът по спортни танци "Голд Степ" – Стара Загора, 8-годишният талант Георги Иванов и още много изпълнители. Събитието има за цел да отдаде..
Младата художничка Дамяна Велкова наскоро завърши Художествената гимназия “Илия Петров” със специалност "Живопис". Въпреки своята специализация тя е смела да експериментира и отскоро пробва различни техники. Израснала в семейство на артисти, посочва две страни на монетата – това колкото помага, толкова и пречи на творческия ѝ път...
След "Приказки от сърцето на града" Шон Тан ни черпи с още една невероятна своя книга – "Приказки от крайните квартали". Разказаните и нарисувани от него 25 истории са за животните в града. Хората вече са се отдалечили от природата и животинския свят и авторът създава своите приказки за възможното преодоляване на този разрив. Поне с думи, поне с..
На 28 февруари 1947 година е роден яркият български поет Янаки Пртров, известен на децата като Чичо Чичопей. От три години се провежда Национален литературен конкурс на името на поета, а негов домакин е странджанският град Средец. Гост в "Артефир" е Станимир Димитров , поет и член на журито, за да представи антологията с наградените творби..
За изложбата на жени художнички "От Ева.. До Ева", която се открива днес (8 март) от 12 ч. в галерията на Народно читалище „Христо Ботев 1926“ – село Гранит, в "Артефир" разказва пловдивската художничка Антония Маринова-Crazy . Изложбата включва живопис, графика, фотография и скулптура, като в нея участват 14 автори. Това е първото събитие..
От историята знаем, че в миналото жените често са ограничавани само до изпълняване на домакински задължения и грижа за децата и нямат същите образователни..
На 28 февруари 1947 година е роден яркият български поет Янаки Пртров, известен на децата като Чичо Чичопей. От три години се провежда Национален..
Вокали в съзвучие с акустични китари и цигулка, авторски песни – любими на хора от различни поколения. Стил в интерпретация на жанра изпята поезия..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg