"Какво е да не разбираш езика на училището?" – под този надслов основното училище "Христо Ботев" в свиленградското село Левка организира кръгла маса с участието на представители на Регионалното управление на образованието, Хасково и на катедра "Български език като чужд" на Софийския университет.
Въпросът може да се тълкува по различен начин – със сигурност претенциозният псевдонаучен стил, на който все още често се преподава в училищата ни и на който са написани учебниците, е трудно разбираем и отблъскващ за децата. За голяма част от българските ученици обаче той е буквален – те не разбират езика на училището, защото не говорят или слабо говорят езика на страната ни – българския.
Такъв е и случаят на ОУ "Христо Ботев" в село Левка. То има 150-годишна история и трудно настояще. Учениците са от 10 населени места, предимно от ромски и турски произход и социално уязвими семейства, за много от които образованието не е приоритет. Учителите полагат изключителни усилия да осигурят присъствието на децата в училище, организирано е целодневно обучение, подобрена е материалната среда. Има две подготвителни групи за деца от 4-годишна възраст, с учениците се работи допълнително, а в часовете се налага да се преподава на няколко "скорости" според степента на владеене на български език, разказва директорката на училището Петя Благоева.
Въпреки отдадеността, с която учителите се справят със сложната ситуация, те чувстват необходимост от специална подготовка и помагала за работа с ученици с различен майчин език. На тази потребност се отзовават преподавателите от катедра "Български език като чужд" на Софийския университет.Те подготвят и предстои да предложат форма за обучение на учители, работят и по създаването на ресурси. От поредната среща с учители те за пореден път си дават сметка, че е нужна подкрепа чрез държавната политика за езиково подпомагане и вземането на социални мерки за задължителност на обучението, казва д-р Катрин Костова, гл.ас. в катедрата.
Неведнъж в предаването "За думите" сме обръщали внимание на огромния проблем с изучаването на български език от деца с различен майчин език и на необходимостта за него да се говори откровено, без тънки политически и лични сметки и да се работи последователно и отговорно на най-високо държавно равнище, защото той засяга всички нас, които искаме да имаме добро бъдеще в България. За момента за съжаление учителите и училищните екипи са оставени да се справят, както могат с минимална подкрепа и без ясна програма за действие.
Чуйте разговора с Петя Благоева, директорка на ОУ "Христо Ботев", с. Левка и д-р Катрин Костова, гл. ас. в катедра "Български език като чужд" на Софийския университет.
Най-добрите български ученици по астрономия и астрофизика направиха блестящо представяне и спечелиха 3 златни и 1 сребърен медала и 1 почетна грамота от Международната олимпиада по астрономия и астрофизика (IOAA). Това е най-доброто представяне на България на тази олимпиада досега. Успехът на родните гимназисти бе постигнат в конкуренция с над 280..
Националният природонаучен музей към БАН е най-стария музей в България, и освен с експозиционните си зали разполага и с огромни научни колекции в депата си. Музеят има и една много важна мисия – природозащитата, която учените, работещи в институцията възпитават и сред децата, и сред възрастните ѝ посетители. При бомбардировката на 30 март 1944 г...
Градът е пазител на стари традиции в занаятите, свързани с обработката на глина. Затова не случайно често е наричан "Керамичната столица на България". Тук се намира и Националното училище за приложни изкуства "Проф. Венко Колев", което и до днес предава тези традиции на своите възпитаници. Музеят на занаятите съхранява колосално количество предмети..
Съединението е събитие в българската минало, което възприемаме като едно от малкото успешни, въздигащи, насърчаващи. И това е, разбира се, вярно, но пък има и гледни точки, които са по-скоро скептични към случилото се на 6 септември 1885 г. Големият музикант Милчо Левиев например казва, че ако не София, а Пловдив е бил останал столица на..
Природонаучната експозиция на Регионалния исторически музей Бургас, както останалите три – археологическата, етнографската и историческата, е разположена в красива стара къща, паметник на културата, в централната част на града. Експозицията проследява еволюцията на живата природа. Планът ѝ е отпреди няколко десетилетия, но продължава да привлича..
Международният поетичен фестивал " Софийските метафори" съчетава съвременна поезия, музика, визуални и сценични изкуства по начин, достъпен за широката..
Международният филмов фестивал "Срещу течението" се открива на 11 септември в София, в клуб “Строежа” от 19 часа, когато ще бъдат представени 5 филма, а..
Градът е пазител на стари традиции в занаятите, свързани с обработката на глина. Затова не случайно често е наричан "Керамичната столица на България". Тук..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
