Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Мила Минева:

Младите хора искат идеологически ориентири – това е начинът да знаят как и какво избират

Гласуването е начинът да кажем, че ние сме автори на собствения си живот, смята Минева

| обновено на 08.05.24 в 12:12
Мила Минева
Снимка: cls-sofia

Социолозите ни изследват по това, което им казваме. Често ги обвиняваме, че представят един повърхностен и неверен обществен образ. Оскар Уайлд, от друга страна, е казал: "Само повърхностните хора не вярват на повърхността."

Пред прага на поредните избори в "Нашият ден" разговаряме със социолога Мила Минева за ценностните грешки, които избирателите допускат. Дали големите категории като добро и зло, истина и лъжа, справедливо и несправедливо трябва да надделяват в политическия избор над прагматичните и не толкова дълбоки лични мотиви?

В началото на разговора Минева заявява: "Всекидневният ни живот зависи от тези, които ще изберем." По думите на социолога не е необходимо да търсим толкова дълбоко в душата си правилния за нас избор. "Нека се опитаме да намерим тези, които ни разказват свят, с който можем да се идентифицираме, свят, за който сме готови да рискуваме, за да го постигнем", призовава Минева, според която най-лошото, което може да направи човек, е да се откаже да участва. "Гласуването е начинът да кажем, че ние сме автори на собствения си живот", смята Минева.

Според Минева всеки има свои собствени ориентири, които са по-скоро ценностни, отколкото партийни. "Много стара грешка на социалните науки е това противопоставяне на емоционалното и рационалното – дългото убеждение на политолозите, че политическите избори са рационални. Социалните науки откриха, че не е толкова твърда границата и много често вземаме рационално-емоционални решения", заявява социологът.

Минева споделя мнението, че прагматичните избори са най-добрите избори и допълва: "Колкото повече преместим очакванията си към публичния живот към минималната форма на взаимодействие, толкова по-добре ще живеем."

Гостът обръща внимание на това как политическите послания достигат до обществото. У нас се налага партийното фенство и непоследователното медийно говорене, което, от своя страна, води до неадекватна интерпретация. Минева е убедена, че няма невинни в този процес.

Често самите социолози са объркани от поведението на обществото и от разминаването между статистиката и реалността. Натрупал се е глад за по-задълбочено изследване на социалните процеси, защото бързото знание вече не е достатъчно, по думите на Минева. Да се изследват обществените практики в по-дългосрочен план, е по-сложно и времеемко, но се налага като тенденция в световен план, пояснява социологът.

Според наблюденията на Минева българският политически живот е по-партийно ориентиран и все по-рядко слушаме да се говори за политически решения. Това, според социолога, е основната причина младите хора в България да са привлечени от американската политика. "Те искат да се говори за политическото по друг начин. Не им е интересен партийният живот. Ако искаме да върнем младите, трябва да спрем да говорим за партийния живот и да започнем да говорим за възможни политики. Младите хора искат идеологически ориентири –  това е начинът да знаят как и какво избират", смята Минева.

Социологът обяснява, че при правенето на избор ценностите са важни, тъй като човек не може да предвиди всички политически решения, които ще бъдат взети, но може да избере тази политика, която е най-близка до потребностите му. Минева завършва с думите: "Няма нужда да правим връзка между представителство и щастие."

Целия разговор чуйте в звуковия файл: 

По публикацията работи: Бисерка Граматикова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
доц. Борис Грозданов

С навлизането на Deep Fakes обществото ще загуби доверие към всякакви информационни платформи

Възможно ли е Deep Fakes да доведат до колапс в общественото доверие в истината? Как Deep Fakes могат да се превърнат в "game changer" за политическите атаки и далеч не само. Как и защо в близко бъдеще само AI модели ще могат да се изправят срещу Deep Fakes. Коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" доц. Борис Грозданов , ръководител на..

публикувано на 19.07.25 в 08:45
адв. Елка Пороминска (вдясно) и Анелия Торошанова

Промяна на лично и/или фамилно име

Въпросите, свързани с промяна на името и фамилното име, имат важно значение за лицето, което ги носи. В редица случаи се налага да бъдат променени по лични и други причини. Материята, относно имената на гражданите, се урежда в Закона за гражданската регистрация. Промяната винаги става само по съдебен път, промяната е по реда на Гражданския процесуален..

публикувано на 18.07.25 в 14:45
Адв. Пламен Борисов

За да израсне пълноценна личност, детето се нуждае от двамата си родители

Споделеното родителство – защитен ли е най-добрият интерес на детето? Защо е важно за детето да има съвместно упражняване на родителските права, равностойно и равнозначно участие на двамата родители в живота му? Народното събрание прие на първо четене 3 законопроекта за промени в Семейния кодекс, свързани със споделеното родителство, внесени от ИТН,..

публикувано на 18.07.25 в 12:40

За първи път момче на количка достигна връх Мусала

На 10 юли десетокласникът Кристиян Вълев – момче с детска церебрална парализа, изкачи връх Мусала с помощта на специализирана количка. Тази негова мечта сбъднаха доброволците от фондация "Ела и ти".  Събитието с наслов "С Криско на Мусала" е част от тяхната кауза за по-достъпни природни гледки и кътчета, с което за пореден път напомнят, че планината е..

публикувано на 18.07.25 в 10:53
Д-р Лу Тиен

Д-р Лу Тиен: Доброто здраве минава през съхраняването на позитивната енергия

В "Мигранти с таланти" представяме д-р Лу Тиен, която е от Пекин, Китай. Тя е десето поколение лекар в нейното семейство. Завършва Шанхайския университет за традиционна китайска медицина и след като получава докторска степен, работи 3 години като постдокторант и научен сътрудник в Шанхайския институт за биологични науки. Когато пристига в България, за..

публикувано на 18.07.25 в 10:44