Професионални задачи на архитектите и инженерите за създаване на качествена среда бе темата на провелата се международна конференция у нас, организирана от Алианса за висока строителна култура. Жизнената среда на човека оказва мощно влияние при формиране, развитие и съществуване както на отделния индивид, така и на обществото. Качеството ѝ оказва пряко въздействие върху физическото и психическо здраве на хората, чувството за благополучие и достоен живот. Дава отражение върху мотивацията, работоспособността и пряко върху икономиката на всяка държава.
Качествената жизнена среда трябва да се прави по качествен начин и с качествени хора, и с повече пари, разбира се, заяви в предаването "Следобед за любопитните" архитект инж. Стоян Тодоров – председател на Управителния съвет на Алианса. На тази конференция във фокуса на вниманието ни бяха професионалните задачи на архитектите и инженерите, хората, от които зависи качеството на жизнената среда, която се материализира чрез строителството. У нас, според него, нещата са доста изкривени, тъй като ролята на архитектите е доста принизена, като цялата система е така.
Ролята на архитекта е да е диригент на цялостния процес на изграждане на качествено построената сграда, не само проектирането, уточнява архитект Тодоров. Това обаче само у нас е така, в другите държави процесът е различен.
Огромен е ангажиментът на българските архитекти, те са отворени към промените, запознах се с много колеги от България, те са добре квалифицирани, но трябва да им се дадат по-добри условия за работа, разказва в ефира на "Следобед за любопитните" арх. Георг Винтген, член на УС на Камарата на архитектите в Северен Рейн-Вестфалия.
Целия разговор на Ани Костова с арх. Стоян Тодоров и арх. Георг Винтген в предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.
Страх ли те е от еврото? Пречи ли ти гей парада? Какво мислиш за Halloween и народните будители? А за хорото пред Народния? Познаваш ли хора, които не мислят като теб? А представяш ли си ни всички на масата… с всичко на масата. На 27 септември от 19.30 в Топлоцентрала в София ще се проведе социално-театрален експеримент на театър..
Ново проучване показва, че една еволюционно значима мутация в човешкия ген APOL1 възниква неслучайно, а по-често там, където е необходима за предотвратяване на заболявания. Изследването фундаментално оспорва идеята, че еволюцията се движи от случайни мутации и свързва резултатите с нова теория, която за първи път предлага в статия, публикувана в..
В рубриката "Всичко за образованието" разговаряме за истинските и представяните за истински проблеми и решения за средното ни образование с Ирина Манушева, майка и активистка за качествено образование за българските деца. Започваме с притъпяването на чувствителността ни като общество към проблемите в образованието и приемането им за даденост. "За..
Една нощ императорът на Византия, Юстиниан Първи, сънува Бог, който му се явява озарен от неземна светлина. Той му посочва място в сърцето на Константинопол и разтваря ръцете си, като му показва величествена църква – куполи, издигащи се към небесата, стени от мрамор и светлина, която се лее като река. "Тук ще издигнеш Дом Господен, какъвто светът не..
Във второто издание на Пътуващия фестивал на науката домакини са Кърджали, Смолян, Враца и Габрово. За акцентите в програмата и за есенните научни маршрути в София разказва в "Нашият ден" Любов Костова от фондация "Красива наука". "Учените трябва да бъдат на сцените, да бъдат главните герои на нашите решения за ролеви модели" , заявява..
В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" по БНР темата за мястото на родителите и децата в процеса на вземане на важни решения за..
Хеликобактер пилори е бактерия, която често остава незабелязана, но може да бъде причинител на сериозни заболявания на стомашно-чревния тракт. За нея и..
Спешна необходимост от приемане на проектопромените в Закона за здравето, които предвиждат масово обучение по първапомощ, стимулиране използването на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
