Eмисия новини
Audio Player
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Музеят на Троя – един от най-важните съвременни археологически музеи в света

Музеят на Троя
Снимка: Оля Стоянова

"Миналото е навсякъде. Реликви, истории, спомени заливат човешкия опит. Всяка отделна следа на миналото накрая изчезва, но заедно те са безсмъртни", пише американският историк и географ Дейвид Лоуентал, който казва, че днес почти всеки ден се открива поне по един нов музей някъде по света. А ние този път ще погледнем към един нов музей, който събира историята на древната Троя. Музеят на Троя, разположен близо до археологическия обект, е открит през 2018 г., като е обявен за един от най-важните съвременни археологически музеи в света. През 2020 г. той стана първият турски музей, избран за европейски музей на годината и беше удостоен със специалната награда на Европейската музейна академия. Построен е в близост до историческите руини на Троя, върху площ от повече от 37 хил. кв. м. Интересно е, че височината на сградата му е проектирана така, че да бъде идентична с височината на древния град и неговите исторически пластове. Туристическият водач Баръш Токташ ни води из залите на музея и ни разказва историята на това място.

Руините на древния град Троя
Руините на древния град Троя

"Преди време няколко места са претендирали за името Троя. А ние познаваме добре това място заради песните на Омир. Разкопките на древния град започват с работата на немския археолог Хайнрих Шлиман и тогава резултатът става 2 на 0 за Троя, защото другите две места, които претендират за името Троя, губят играта. Но руините на Троя не са толкова впечатляващи, отчасти и заради работата на Шлиман, която е причинила и много щети на археологически обект. Но ако имаме наистина много нанесени поражения на археологическите разкопки в резултат от недобросъвестното разкопаване, сега – с отварянето на този музей и започването на работата му, силите се изравняват и резултатът става 3:0 за Троя. Защото музеят е построен не на мястото на древния град, той не е Троя. Но той е място, посветено изцяло на Троя. И понеже няма обяснение за древния град, различно от стиховете и от легендите, които Омир разказва, този музей се превръща в разказ за древната Троя", обяснява Баръш Токташ. Той разказва и историята на мраморния саркофаг, изложен в музея, върху чийто стени са изобразени сцени с отвличането и  принасянето в жертва на троянската принцеса Поликсена – най-малката дъщеря на цар Приам, сестра на Хектор, момичето, в която се влюбва Ахил.

Фреска, която изобразява принасянето в жертва на Поликсена
Фреска, която изобразява принасянето в жертва на Поликсена

"Според легендата Поликсена е трябвало да бъде пренесена в жертва след края на Троянската война, защото гръцките кораби не успели да отплават заради безветрието, което настъпило. Духът на Ахил поискал човешка жертва. Поликсена не се съпротивлявала и сама приела съдбата да бъде принесена в жертва. Синът на Ахил – Неоптолем, се надвесва над нея с нож в ръка. Това показва и фреската тук. Фреските от трите страни на саркофага изобразяват погребално шествие, а на четвъртата стена е представено жертвоприношение на Поликсена – историята, която и досега буди въпроси", разказва Токташ.

По думите му археолозите откриват саркофага в Бига, един от кварталите на Чанаккале. "Саркофагът всъщност е един от символите на Троя и принадлежи на това място. Открит е през 1994 г. и първоначално европейските изследователи изказват предположение, че саркофагът не е оригинален, че е фалшификация, защото е изключително добре запазен. Днес обаче е ясно, че саркофагът е напълно автентичен", казва Баръш Токташ.

Чуйте разказа за Музея на Троя


Снимки: Оля Стоянова

По публикацията работи: Росица Михова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Мароканските влакове са редовни, евтини и удобни

В миналото издание на "Покана за пътуване" художничката Петя Илиева разказа за най-луксозния и най-бедняшкия от мароканските хамами, които е посетила, но спомена, че от Рабат до Казабланка е отишла с влак. Сигурно и във вашето съзнание  изниква картина как по покривите на вагоните като в Азия се возят хора, а между два коловоза се предават торби,..

публикувано на 04.05.25 в 13:15
Юлияна Атанасова

Нетуберкулозните микобактерии са навсякъде около нас, но учените ги откриват и лекуват

Юлияна Атанасова е биолог и главен асистент в Националния център по заразни и паразитни болести. Тя, заедно със свои колеги, работи по проект за откриването на нетуберкулозни микобактерии в пещерен биофилм и карстови води в България. "След като приключим проекта, очакваме да продължим с идентифицирането на нетуберкулозните микобактерии, но..

публикувано на 02.05.25 в 18:00
Килимът

В Антигуа "постилат" килими от цветя и пясък

Кореспондентът на "Покана за пътуване" в Испания Бойка Велинова този път ни отвежда чак до Южна Америка, за да ни разкаже как празнуват Великден в Гватемала и Бразилия. Тя не умее да стои в зоната на комфорта и да обуздава любопитството си към живота, затова си причинява дълги пътешествия из целия свят, които след това споделя с удоволствие. Посетила..

публикувано на 01.05.25 в 17:28
Диляна Денева

Как да осигурим среда, в която всеки да бъде включен

Това е каузата на Диляна Денева, консултант по достъпна среда с международен опит. Завършила е психология в британския университет The Open University . Между 2013 г. и 2018 г. работи като координатор на различни проекти, свързани с достъпността и социалното включване на хората с увреждания в европейската неправителствена организация European..

обновено на 01.05.25 в 10:28

Когато тялото говори: сигналите на вагусния нерв

В предаването "Време за наука" по традиция търсим смисъла зад научните открития, които променят начина, по който възприемаме себе си и света. Един от повтарящите се принципи, който учените все по-често потвърждават, е т.нар. закон "Колкото повече, толкова повече" – особено що се отнася до човешкия мозък. Колкото по-дълбоко навлизаме в невронауките,..

обновено на 29.04.25 в 12:54