"Миналото е навсякъде. Реликви, истории, спомени заливат човешкия опит. Всяка отделна следа на миналото накрая изчезва, но заедно те са безсмъртни", пише американският историк и географ Дейвид Лоуентал, който казва, че днес почти всеки ден се открива поне по един нов музей някъде по света. А ние този път ще погледнем към един нов музей, който събира историята на древната Троя. Музеят на Троя, разположен близо до археологическия обект, е открит през 2018 г., като е обявен за един от най-важните съвременни археологически музеи в света. През 2020 г. той стана първият турски музей, избран за европейски музей на годината и беше удостоен със специалната награда на Европейската музейна академия. Построен е в близост до историческите руини на Троя, върху площ от повече от 37 хил. кв. м. Интересно е, че височината на сградата му е проектирана така, че да бъде идентична с височината на древния град и неговите исторически пластове. Туристическият водач Баръш Токташ ни води из залите на музея и ни разказва историята на това място.
"Преди време няколко места са претендирали за името Троя. А ние познаваме добре това място заради песните на Омир. Разкопките на древния град започват с работата на немския археолог Хайнрих Шлиман и тогава резултатът става 2 на 0 за Троя, защото другите две места, които претендират за името Троя, губят играта. Но руините на Троя не са толкова впечатляващи, отчасти и заради работата на Шлиман, която е причинила и много щети на археологически обект. Но ако имаме наистина много нанесени поражения на археологическите разкопки в резултат от недобросъвестното разкопаване, сега – с отварянето на този музей и започването на работата му, силите се изравняват и резултатът става 3:0 за Троя. Защото музеят е построен не на мястото на древния град, той не е Троя. Но той е място, посветено изцяло на Троя. И понеже няма обяснение за древния град, различно от стиховете и от легендите, които Омир разказва, този музей се превръща в разказ за древната Троя", обяснява Баръш Токташ. Той разказва и историята на мраморния саркофаг, изложен в музея, върху чийто стени са изобразени сцени с отвличането и принасянето в жертва на троянската принцеса Поликсена – най-малката дъщеря на цар Приам, сестра на Хектор, момичето, в която се влюбва Ахил.
"Според легендата Поликсена е трябвало да бъде пренесена в жертва след края на Троянската война, защото гръцките кораби не успели да отплават заради безветрието, което настъпило. Духът на Ахил поискал човешка жертва. Поликсена не се съпротивлявала и сама приела съдбата да бъде принесена в жертва. Синът на Ахил – Неоптолем, се надвесва над нея с нож в ръка. Това показва и фреската тук. Фреските от трите страни на саркофага изобразяват погребално шествие, а на четвъртата стена е представено жертвоприношение на Поликсена – историята, която и досега буди въпроси", разказва Токташ.
По думите му археолозите откриват саркофага в Бига, един от кварталите на Чанаккале. "Саркофагът всъщност е един от символите на Троя и принадлежи на това място. Открит е през 1994 г. и първоначално европейските изследователи изказват предположение, че саркофагът не е оригинален, че е фалшификация, защото е изключително добре запазен. Днес обаче е ясно, че саркофагът е напълно автентичен", казва Баръш Токташ.
Чуйте разказа за Музея на Троя
Снимки: Оля Стоянова
Предаването е посветено на 90-годишнината от основаването на Българското национално радио и на изработената по този повод дигитална платформа за неговата история от професор Боян Добрев. Заедно с Милен Митев, генерален директор на БНР, Милена Димитрова, председател на Обществения съвет към БНР, Кин Стоянов, директор на програма "Христо Ботев" към..
2025 година ще бъде една от най-топлите, откакто се води статистика, защото прагът на повишаване на температурата от 1,5 градуса по Целзий ще бъде преминат, съобщиха от британската метеорологична служба в края на 2024 година. Прогнозата на експертите за 2025 г. показва, че тя вероятно ще бъде една от трите най-топли в историята, като средната..
Има една известна метафора, която гласи, че не бива да започваш да копаеш кладенец, когато си вече жаден. В контекста на водните ресурси в България това твърдение придобива буквално значение. Макар страната ни да разполага с пресни водни запаси, климатичните промени и екстремното засушаване създават нови предизвикателства. По покана на посолството..
В предишни издания "За здравето" наричахме срещата ни по повод Деня на родилната помощ "Бабинден за …мъже". Този път сменихме заглавието, но не и същността. Защото поканихме за среща в ефира отново трима специалисти в областта на АГ и на "ин витро" процедурите. Започнахме разговора с обрисуването на ритуалите и една матриархална картина, "нарисувана" от..
Дори да посетите Аржентина за кратко, като мен, пак ще усетите някои особености на тамошните нрави и специфични професии, които правят впечатление на чужденците. Например занаятът Отваряч на врати. Това е специална услуга, предлагана по аржентинските улици. Хващате такси. Идва кола и след това от нищото се втурва човек. Не се страхувайте от..
Дори да посетите Аржентина за кратко, като мен, пак ще усетите някои особености на тамошните нрави и специфични професии, които правят впечатление на..
В петък, 24 януари в родните киносалони влиза българският игрален филм "Клас 90". Сюжетът събира съученици 33 години след завършването на средното им..
На днешния 21 януари отбелязваме 146 години от смъртта на Любен Каравелов – революционер, поет, журналист и енциклопедист, оставил дълбока следа в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg