13 май: Ден на данъчната свобода – символичен, но доколко?

В рубриката "Темата на деня" на предаването "Нашият ден" дискусията се съсредоточава върху отбелязването на Деня на данъчната свобода в България. Тази година, след 134 дни на работа изключително в полза на държавния бюджет, 13 май е определен като символичната дата, на която гражданите номинално започват да работят за себе си.

Петър Ганев, икономист от Института за пазарна икономика, разяснява механизма на изчисление на данъчната свобода. Той обяснява, че датата се базира на общите приходи в националния и общинските бюджети и осигурителните фондове, които включват ДДС, данъци върху доходите и печалбите, акцизи, местни данъци и осигуровки. За текущата година общите приходи са около 75 млрд. лева, а изработеният БВП на ден дава възможност да се определи броят на дните, необходими за покриване на тези приходи.

Символика и реално значение

Ганев подчертава, че Денят на данъчната свобода не е просто число, а метод за илюстрация на данъчната тежест и начините на преразпределение на средствата чрез бюджета. Той отбелязва, че данъчната тежест в България е около 40% от произведения доход, което означава, че значителна част от доходите на гражданите отива за финансиране на държавата и нейните функции.

Ганев споделя наблюденията си за икономическите тенденции и даде примери за периоди, в които данъчната тежест е била редуцирана успешно, като например след въвеждането на плоския данък и намаляването на осигуровките. Той също така подчертава нуждата от баланс между ефективността на бюджетните разходи и необходимостта от справедливо данъчно облагане.

Ганев коментира анкета, проведена с гражданите, прозвучала в предаването, отбелязвайки това, че българите изразяват недоволство от високата данъчна тежест, като особено обременяващи се възприемат директните данъци, като тези върху имоти и автомобили. Ганев коментира още, че въпреки че големите данъци като ДДС често остават невидими за потребителите, малките данъци, които са непосредствено свързани с ежедневието, създават по-голям осезаем натиск и недоволство сред гражданите, което определи като "трик на държавата".

"Също така хората съдят по това, което е непосредствено до тях – тротоара, как изглежда улицата, а това е грижа на Общината. Всички големи данъци обаче, като ДДС, отиват в държавата, а в общините отиват най-малките като сума", посочи той.

Икономистът подчертава също, че фактори като глобалните икономически условия, инфлацията и рецесиите могат значително да повлияят на данъчната тежест и на необходимостта от адаптация на данъчните политики. След пандемията например значителният бюджетен дефицит се предвижда да надхвърли 6 млрд. лева тази година.