Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Да бъдем великоразумни, великонравни и великодействени, но не велеречиви и велехвалени

доц. Ваня Мичева
Снимка: БГНЕС

В средновековните писмени паметници от IX – XI век се срещат поредица от сложни думи, образувани с прилагателните "велик" и "велии" (със същото значение). Те са се отнасяли до нравствени и духовни качества на човека, най-вече положителни, но и отрицателни като "велеречив", т.е. който говори надменно или "велехвален" – който много се хвали.

Изненадващи от гледна точка на съвременния български език са употребите на сложни думи с "велик", "велии" за конкретни физически характеристики като "великотелесный" – който е с голямо тяло, "велеокый" – с големи очи, дори "великоплешивый" – много плешив. Те са свързани с факта, че в старобългарския книжовен език прилагателните "велик", "велии" са имали много повече значения, включително и "голям по размери, сила, тегло" и т.н., както и запазилото се до днес "който е с изключително значение" и "прочут, славен, необикновен", отнасящо се тогава до сакрални сили и личности. Все пак преобладават преосмислените употреби, които назовават качества, действия и прояви.

Има и поредица от сложни думи като "великодарный" – който дарява много, "великоименит" – с велико име, които са употребени единствено по отношение на Бог, а страдалите и загиналите мъченически в името на вярата си към него са "великострадалци" и "великомъченици".

Как са били създадени тези думи, как са се променили значенията им през вековете, били ли са познати на обикновените хора – разказва в предаването доц. Ваня Мичева, изявена специалистка по история на българския език.

Чуйте повече в звуковия файл.

Снимка – БГНЕС

По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
„Обесването на Васил Левски“, худ. Борис Ангелушев, 1942

Левски: история и национална митология

152 години след обесването на националния герой Васил Левски говорим за личността и делото на Апостола по два познавателни вектора. Първият – историческата наука за тази забележителна фигура от нашите националноосвободителни усилия, а вторият – образът на Левски както в произведенията на класиците, така и в произведенията на нашите съвременници...

публикувано на 19.02.25 в 17:57

Как се рецитират стихове за герои

На 18 и 19 февруари с тържествени прояви България отбеляза 152 години от гибелта на най-светлата личност в историята на нашето национално възраждане и освобождение от петвековно потисничество и безправно съществуване в рамките на Османската империя. Васил Иванов Кунчев, Дякон Игнатий, Апостола, Левски – не просто обаятелен образ на герой, мъченически..

публикувано на 19.02.25 в 16:31
Медресето Хатуние в Караман

Караман – истории от Анадола

"Т ук, където се намираме сега, в Централен Анадол, са много почитани думите на персийския поет и философ Мевляна Джеляледдин Руми, който казва: "Ела, който и да си ти", разказва туристическият гид Гирай УУр Йозджаш. И той обяснява, че на територията на Република Турция днес съществуват седем региона, със седем различни климата, дори със седем..

публикувано на 19.02.25 в 13:05
Носител на наградата

Еврика! Успешни българи: д-р Мария Аргирова

Мария Аргирова.  Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд...

публикувано на 17.02.25 в 17:00
Александър Александров

Медици от "резерва"

В поредното съботно издание "За здравето" използвахме много военни термини, но говорихме по важни теми, може би най-болезнените за родната здравна система – липсата на лекари и сестри, обезлюдените лекарски кабинети по селата, в училища и детски градини, общественото безпокойство за това кой ще ни лекува в бъдеще? Всички сюжети аргументирахме..

публикувано на 17.02.25 в 15:51