Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Имам една мечта – да видя здравеопазването в Европа като част от европейската политика

Д-р Антония Първанова: Наложително е да има общи европейски регулации в здравеопазването

Здравеопазването в България страда от редица дефицити и дефекти и те не са присъщи на модела, подобен модел има в много страни по света

Д-р Антония Първанова
Снимка: БНР

За иновациите и неслучилите се проекти в областта на здравеопазването и за здравето като изконна човешка ценност – разговор в "Нашият ден" с д-р Антония Първанова, бивш евродепутат с дългогодишен политически опит в сферата.

В своята кариера на евродепутат д-р Първанова е координатор в комисията на Европейския парламент по правата на жените и равенството между половете (FEMM). Автор е на първото европейско законодателство за защита на правата на пациентите, както и на първото европейско законодателство за защита на жените и децата, станали жертви на насилие. Д-р Първанова е вицепрезидент на борда на директорите на най-голямата мрежа на жени лидери в Европа, основател на Факултета по обществено здраве и здравен мениджмънт към ВМА - София и създател на Фонд "Асистирана репродукция".

Към момента д-р Антония Първанова е управител на Центъра по регенеративна медицина и дълголетие "Оксилайф" (OxyLife). По думите на госта Центърът предлага стандарт за иновации в превенцията на тежки хронични заболявания, така че инвалидизацията да бъде отложена възможно най-много в житейски план.  

"Когато човек е във физическа и психоемоционална удовлетвореност и може да изпълнява своите функции, да е активен, да има възможност да се грижи за себе си, да си осигурява финансов ресурс и да има активни социални контакти – това е да си здрав", заявява д-р Първанова.  

По отношение на българската здравна система специалистът се затруднява в преценката кой е по-болен – българският пациент или българският политик. "Здравеопазването в България страда от редица дефицити и дефекти и те не са присъщи на модела, тъй като подобен на нашия модел има в много страни по света", казва гостът и дава пример с Тайланд, където здравноосигурителната система е същата, но пациентите получават възможно най-качествено обслужване.

По думите на д-р Първанова в българското здравеопазване в годините са въвеждани множество корекции, доминирани от лобистки практики. В дългосрочен план тези дефекти започват да проявяват своя ефект върху здравето на хората, като най-много са пострадали достъпът и качеството, смята гостът.  

Дисбаланс се открива във всеки аспект на здравеопазването у нас – в наличието и качеството на медицински кадри, в апаратурата и иновациите, в комуникацията и обслужването – всичко това се дължи на лошо управление, заявява д-р Първанова. За нея е необяснимо защо частната инвестиция за създаване на многопрофилна болница "Мама и аз" е в застой. По думите на д-р Първанова активен план за изграждането на болницата има от цели 22 години – това са около 8000 работни дни. Въпреки това няма дискусия как ще функционира тази болница, как ще бъдат ползвани нейните услуги и какви международни възможности ще открива тя за пациентите в нужда.

Според д-р Първанова е наложително да има общи европейски регулации в областта на здравеопазването. "Не може да имаме една общност, в която има свободно движение на капитали, на бизнеси, на определени права, и здравеопазването да е изключено от тези права. Ако няма здраве, няма нищо, затова трябва този дебат да се състои", заявява бившият евродепутат. Гостът акцентира върху това, че в последните два мандата на Европейския парламент депутатите не са поели инициатива за обществени политики в тази посока. Д-р Първанова изразява мнение, че ЕС насочва повечето си усилия и ресурси към решаването на сериозните конфликти в други региони, но по този начин нашите пари не работят за нашето благо.

Д-р Първанова завършва разговора с думите: "Имам една мечта – да видя здравеопазването в Европа като част от европейската политика. Това е изконна ценност и право на всеки един от нас."

Повече по темата чуйте в звуковия файл: 


По публикацията работи: Бисерка Граматикова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Антоанета Василева

Рекорден брой сигнали за онлайн насилие над деца

Рекорден брой сигнали за онлайн насилие над деца са постъпили през последните две години – за това алармира Антоанета Василева, експерт по онлайн безопасност и координатор на Националния център за безопасен интернет. Най-уязвимата група са младежите на възраст между 10 и 14 години. 99% от сигналите са за момичета, само 1% – за момчета. Ето какво сочи..

публикувано на 15.07.25 в 16:15
Проф. Милен Замфиров

Новите технологии в съвременния образователен процес

Как технологиите променят образователния процес, има ли екранен аутизъм и какви са предимствата на новото поколение в променящата се технологична среда – разговор във "Време за наука" с проф. дпн Милен Замфиров , декан на Факултета по науки за образованието и изкуствата в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Проф. Замфиров коментира..

публикувано на 15.07.25 в 12:45
Денис Иванов

СофтУни организира уебинар на тема "AI за архитекти"

Как изкуственият интелект подпомага работата на архитекта, научаваме във "Време за наука" от Денис Иванов . Утре от 19 ч. на сайта на СофтУни ще се проведе безплатен онлайн уебинар на тема "AI за архитекти – оптимизиране на проектирането и скъсяване на сроковете". По думите на Иванов изкуственият интелект трудно ще навлезе в административното..

публикувано на 15.07.25 в 11:38

Българското неделно училище "Васил Левски" в Кеймбридж: Призвание, дълг и успехи

Тюркян Али е директор на Българското неделно училище "Васил Левски" в Кеймбридж, Великобритания и сред съоснователите на инициативата "Малката България". В "Нашият ден" разговаряме с нея за ролята на българските неделни училища в чужбина за съхранението на българското самосъзнание сред децата ни в чужбина и за обучението по български език зад..

публикувано на 15.07.25 в 11:30
Нина Цанева и Йорданка Фандъкова

Йорданка Фандъкова: Най-важната промяна в образованието е цялостната

Кои са външнополитическите приоритети на страната ни след последната стъпка на евроинтеграция – влизането ни в еврозоната и как върви напредъкът ни в интеграцията с ОИСР; каква в промяната в образователната система, която иска да реализира сегашното мнозинство и кои са резултатите, които трябва да бъдат постигнати с нея?  На тези въпроси в "Нашият..

публикувано на 15.07.25 в 10:50