За иновациите и неслучилите се проекти в областта на здравеопазването и за здравето като изконна човешка ценност – разговор в "Нашият ден" с д-р Антония Първанова, бивш евродепутат с дългогодишен политически опит в сферата.
В своята кариера на евродепутат д-р Първанова е координатор в комисията на Европейския парламент по правата на жените и равенството между половете (FEMM). Автор е на първото европейско законодателство за защита на правата на пациентите, както и на първото европейско законодателство за защита на жените и децата, станали жертви на насилие. Д-р Първанова е вицепрезидент на борда на директорите на най-голямата мрежа на жени лидери в Европа, основател на Факултета по обществено здраве и здравен мениджмънт към ВМА - София и създател на Фонд "Асистирана репродукция".
Към момента д-р Антония Първанова е управител на Центъра по регенеративна медицина и дълголетие "Оксилайф" (OxyLife). По думите на госта Центърът предлага стандарт за иновации в превенцията на тежки хронични заболявания, така че инвалидизацията да бъде отложена възможно най-много в житейски план.
"Когато човек е във физическа и психоемоционална удовлетвореност и може да изпълнява своите функции, да е активен, да има възможност да се грижи за себе си, да си осигурява финансов ресурс и да има активни социални контакти – това е да си здрав", заявява д-р Първанова.
По отношение на българската здравна система специалистът се затруднява в преценката кой е по-болен – българският пациент или българският политик. "Здравеопазването в България страда от редица дефицити и дефекти и те не са присъщи на модела, тъй като подобен на нашия модел има в много страни по света", казва гостът и дава пример с Тайланд, където здравноосигурителната система е същата, но пациентите получават възможно най-качествено обслужване.
По думите на д-р Първанова в българското здравеопазване в годините са въвеждани множество корекции, доминирани от лобистки практики. В дългосрочен план тези дефекти започват да проявяват своя ефект върху здравето на хората, като най-много са пострадали достъпът и качеството, смята гостът.
Дисбаланс се открива във всеки аспект на здравеопазването у нас – в наличието и качеството на медицински кадри, в апаратурата и иновациите, в комуникацията и обслужването – всичко това се дължи на лошо управление, заявява д-р Първанова. За нея е необяснимо защо частната инвестиция за създаване на многопрофилна болница "Мама и аз" е в застой. По думите на д-р Първанова активен план за изграждането на болницата има от цели 22 години – това са около 8000 работни дни. Въпреки това няма дискусия как ще функционира тази болница, как ще бъдат ползвани нейните услуги и какви международни възможности ще открива тя за пациентите в нужда.
Според д-р Първанова е наложително да има общи европейски регулации в областта на здравеопазването. "Не може да имаме една общност, в която има свободно движение на капитали, на бизнеси, на определени права, и здравеопазването да е изключено от тези права. Ако няма здраве, няма нищо, затова трябва този дебат да се състои", заявява бившият евродепутат. Гостът акцентира върху това, че в последните два мандата на Европейския парламент депутатите не са поели инициатива за обществени политики в тази посока. Д-р Първанова изразява мнение, че ЕС насочва повечето си усилия и ресурси към решаването на сериозните конфликти в други региони, но по този начин нашите пари не работят за нашето благо.
Д-р Първанова завършва разговора с думите: "Имам една мечта – да видя здравеопазването в Европа като част от европейската политика. Това е изконна ценност и право на всеки един от нас."
Повече по темата чуйте в звуковия файл:

През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..
В художествената галерия "Асен и Илия Пейкови" в Севлиево тази вечер ще бъде открита изложбата на младия художник Й оан Данаилов . От 17:30 ч. жителите и гостите на града ще могат да се докоснат до неговите платна и фотографии, които разкриват особеното му усещане за детайл и природа. В ефира на "Нашият ден" Данаилов сподели повече за творческия..
В "Нашият ден" разговаряме с украинския бежанец Дмитрий Трофимчук, който разказва за отношението на българските власти към съдбата му. Казуса коментира Маргарита Шурупова , руска журналистка, която от началото на войната на Русия срещу Украйна живее в България и работи за проекта "Очевидците на 24 февруари". Представяме разказа на Дмитрий,..
Започна седмото издание на благотворителната кампания "Подари приказка", насочена към най-малките деца – от 0 до 2 години, израснали в бедност. Инициативата ще продължи до края на годината. "Подари приказка" обединява добротворци от цяла България, за да подари на най-малките децане просто книжка, а начало. Начало на любопитството, на връзката..
Носителят на Нобеловата награда за литература за 2025 г. Ласло Краснахоркаи е смятан от мнозина литературни критици за един от живите класици на унгарската..
На 25 ноември художникът, поет и преводач Роман Кисьов ще представи новата книга ARS ORPHICA MODERNA – концептуален проект със стихове и картини...
След като първата ѝ книга "Столетниците: благословия или орисия" предизвика голям интерес, Мира Добрева се завръща с продължение – "Столетниците 2...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg