В Пловдивския медицински университет се намира първият български биопринтер. Това нарежда страната ни сред европейските лидери в здравните иновации, свързани с принтирането на тъкани и органи. Интердисциплинарен екип от лекари, фармацевти, дентални специалисти, биолози и експерти по медицинско право изследват огромните възможности и потенциалните рискове на тази напреднала технология. Доц. Десислава Бакова от катедра "Управление на здравни грижи" във Факултета по обществено здраве на МУ - Пловдив говори в "Нашият ден" за възможностите, етичното и правно регулиране на технологията за биопринтиране.
По думите на доц. Бакова иновацията, която е обект на генното инженерство, се развива мълниеносно. При биопринтирането се изисква задължително използването на биотиним – вещество, което се състои от някакъв естествен компонент, пояснява специалистът.
"Предвид огромните ползи, които се отчитат в областта на науката, решихме да се замислим за евентуално етично и правно регулиране на тази технология, което би помогнало тя по-успешно да се развива", заявява доц. Бакова и допълва, че макар и на експериментално ниво биопринтирането вече отключва някои интересни казуси.
Ползите от произвеждането на органи от естествен материал биха били безспорни за пациентите, нуждаещи се от трансплантация, като технологията би дала възможност да се произвеждат персонализирани лекарства за тези пациенти, би осигурила по-равен достъп до лечение и би минимализирала риска от дискриминация.
Доц. Бакова изрежда и още добри възможности – развитие на регенеративната медицина, обучение на студенти с реални принтирани модели, прецизиране на оперативните дейности и повишаване на информираността на самите пациенти за това, което се случва с тях.
По думите на доц. Бакова противниците на технологията се водят от съображения, свързани най-вече с безопасността на пациентите във физиологичен план. Няма гаранция, че биопринтираните тъкани и органи няма да бъдат отхвърлени от организма на пациента след операция. Може да възникнат и неочаквани автоимунни проблеми.
Новата технология насочва вниманието и към етичния въпрос за самомодифицирането на хората и за съвременната здравна култура, обръща внимание доц. Бакова. Тя задава примерен въпрос – защо някой би спрял цигарите, ако реши, че просто може да си принтира нов бял дроб?
Доц. Бакова акцентира върху необходимостта от стриктното спазване на правилата, гарантирани от Конвенцията за защита на правата на човека. Важни аспекти са правото на информирано съгласие на пациентите при използването на тази технология, защитата на личните данни в чувствителната сфера на цифровата медицина и въпросът за собствеността. Една принтирана тъкан чия собственост е – на пациента, на фирмата на специалистите? Този въпрос, според доц. Бакова, е сред най-трудните за решаване, затова е нужно усилията на експертите да се насочат към предварително създаване на правни регулации. Те би следвало да бъдат обхванати в единен, правно обвързан акт на международно равнище, смята доц. Бакова.
На регулация подлежат процесът на въвеждане и употреба на технологията за биопринтиране, легалните дефиниции на всички основни термини в областта, единната правна класификация на продуктите и работните процеси. По думите на доц. Бакова задължително трябва да бъде гарантирана поверителността на медицинската информация на всеки пациент.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
Директорката на 98-о начално училище "Св. Св. Кирил и Методий" в София – Милена Милева-Дрончева, с радост гостува в ефира на "Семейно радио", за да представи голямото и щастливо семейство на единственото общинско начално училище в София. Основано през далечната 1885 година, школото преминава изпитанията на вековете, за да привлича днес деца..
Опазването на околната ни природа винаги е било сред интересите на водещите на "И рибар съм, и ловец съм" и то не само защото ловците и риболовците са призвани, а и задължени, да работят в тази посока. Както повечето от тях, Росен Мирчев и Асен Масларски го правят с душа и сърце. Те с удоволствие гостуваха на Спасителния център за диви животни..
Наш гост е един млад човек, който спокойно можем да наречем инфлуенсър. Тя работи като водеща в БГ Радио. В профила си в социалните мрежи не се притеснява да споделя за личните си проблеми с хранителните разстройства, като превръща споделеното в мисия да помага и да дава кураж на други тийнейджъри, които не знаят къде да потърсят помощ. Тя знае, че..
На 13 май Централната минерална баня в София навърши 112 години. Сградата, която е построена по проект на архитектите Фридрих Грюнангер и Петко Момчилов, функционира в продължение на 73 години като баня, след което през 1986 година е затворена поради амортизация. Чак през 2015 година част от Централната минерална баня е реставрирана и открита като..
В поредицата "Говорят зелените новатори на България" Ина Вълканова от организацията "Градоскоп" разказва за иновативната инициатива "РЕГЕНЕРАЦИЯ", чиято цел е възстановяването на нарушеното биоразнообразие в индустриалните зони и създаването на по-здравословна, устойчива среда за живот, работа и бизнес. Зелените новатори на България:..
С планетата Земя се случва това, което се е случвало преди милиони години и ще продължава да се случва. Земята представлява една страшно сложна..
На 13 май Централната минерална баня в София навърши 112 години. Сградата, която е построена по проект на архитектите Фридрих Грюнангер и Петко Момчилов,..
Най-дълго поставяният американски мюзикъл в историята пристига да дебютира пред родните меломани като част от своето европейско турне, за да оживее в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
