Откровено за българското здравеопазване в Lege Artis говори бившият министър на здравеопазването проф. Христо Хинков.
"Правих няколко пъти равносметки и отчети – официални и неофициални. Започнах мандата с една фраза, която не е моя – че здравеопазването няма цвят. В последствие разбрах, че здравеопазването има много цветове и те са политически", заявява проф. Хинков.
Бившият министър на здравеопазването казва, че по време на неговия мандат са започнати много промени, сред които са измененията в Закона за лечебните заведения, които трябва да бъдат гласувани и приети.
По думите на проф. Хинков контролът върху качеството на медицинските услуги може да бъде възстановен чрез мерки, като въвеждане на акредитация за лечебната дейност. Тази услуга би могла да се обвърже с възможности за сключване на договори с НЗОК по акредитационната оценка, допълва проф. Хинков. Законът за лечебните заведения предвижда възстановяване на Агенцията за трансплантации и въвеждане на мораториум върху създаването на нови лечебни заведения. "По време на моя мандат проектозаконът беше задържан поне три месеца във финансовото министерство", споделя проф. Хинков.
По отношение на Националната здравна карта, като ориентировъчен инструмент за състоянието на ресурсите в здравната система, проф. Хинков казва: "НЗОК, въз основа на данните в картата, би могла да се ориентира за броя на договорите, които ще сключва с партньори, на базата и на своите разчети за финансовия ресурс, с който разполага." По думите на бившия министър към днешна дата се роят лечебни заведения с частни интереси, като задача на Здравната каса е да изяснява разликите и неясните въпроси, относно дейността на тези заведения. "Не би трябвало частните заведения да застрашават държавните. Има държавни болници, които трябва да бъдат приоритет, но има и частни заведения, които са на много високо ниво", изтъква проф. Хинков. Той акцентира върху важността да се изясни кои болници са гръбнакът на здравеопазването.
В своята равносметка гостът споделя, че много неща в здравната система се решават без предварително обсъждане. Такъв е случаят с премахването на Протонния център от ПВУ. По думите на проф. Хинков има медицински дисциплини, които от комерсиална гледна точка са атрактивни. Професорът обръща внимание, че дисциплини като патоанатомията, психиатрията, детското здравеопазване не са толкова доходоносни, но са крайно необходими.
Според бившия здравен министър е важно да се запушат дупките в здравната система, от които изтичат пари. "Ако се направят анализи през годините за харчовете на НЗОК, ще се види как се увеличават стремително две пера – лекарствата и болничната помощ. По време на последното редовно правителство беше направен един добър опит чрез бюджета на НЗОК да се увеличат парите за извънболнична помощ и профилактика. Оказа се, че, за да се налеят пари в една структура, тя трябва да бъде готова да ги приеме. Преди време върнахме едни пари за профилактика, които не можаха да бъдат усвоени от съответните медицински структури", казва проф. Хинков.
Лекарствената политика, по думите на госта, се подчинява на корпоративни интереси в международен план. Големи фирми подсигуряват печалбите си чрез гарантирани договори. Реекспортът на лекарства, който е част от регламентите на ЕС, води до изчезването на необходими за нас медикаменти, обяснява гостът. По време на своя мандат проф. Хинков издава неколкократно заповед за спиране на реекспорта на лекарства, за които е известно, че липсват в аптечната мрежа. Проверките установяват, че тези лекарства са налични в складовете на разпространителите, без да достигат до аптеките. Институцията, която би могла да реши този въпрос, е НЗОК, която би следвало да сключи договор с търговците на едро, а не само с аптеките, заявява бившият здравен министър.
С въвеждането на елктронните рецепти, според проф. Хинков, ефективно е овладяно безразборното ползване на антибиотици. Добра идея е след време да се анализират ефектите от тази мярка, допълва гостът.
По думите на проф. Хинков, чиято легитимна заповед за отстраняване на директора на УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов" беше отменена, порочните практики в болницата продължават. Съображенията на бившия здравен министър са били омаловажени от другите отговорни институции и в настоящия конкурс за директор на "Пирогов" сред кандидатите е и вече компрометираният директор. Проф. Хинков заявява, че редица други болници следват същите недобри практики и имат големи задължения като публични предприятия.
Проф. Хинков завършва разговора с думите: "Министърът трябва да мисли за държавния интерес, а той е пациентът да бъде добре. Как се повлиява един министър от различни лобита, е друг въпрос, който зависи от много фактори – включително от личните нагласи. Пациентът е в центъра на системата, макар и да е експлоатиран от нея."
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
Наука, образование и бизнес ще се срещнат във фоайето на Физическия факултет към СУ по време на Пролетния ден на кариерата във ФзФ (30 май) . В "Нашият ден" доц. д-р Владимир Божилов , зам.-декан на Факултета разказва за инициативата, чиято цел е да свърже работодатели и студенти, както и да покаже на бъдещите възпитаници възможностите за..
Науката често се отнася до взаимовръзката ни с околния свят на всекидневно и дори на битово ниво. Отношението към боклука е показателно за ред характеристики на обществото. Всеки от нас има представа за "чистото общество" като подредено и напреднало и "мръсното общество" – затънало в проблеми и боклук. Дебатите по отношение на отпадъците мобилизират..
Минералните бани и османското наследство в България. Какво е културното, социалното и политическото значението на минералните бани днес? Заедно със Слава Савова, архитект и изследовател в Института за етнология и фолклористика на БАН, Любо Стефанов, сдружение "Княжевец", Иво Анев, икономист, специалист по водите. Георги Мъглов, гражданска инициатива..
Балетът "Пожар" е амбициозен и провокативен проект, който директно адресира проблемите и предизвикателствата, пред които е изправена Русенската опера след пожара през 2020 година. Тази продукция не само предизвиква публиката на Русе, но и всички институции и организации, от които зависи възстановяването на оперната сцена. Тя ще бъде представена..
Преди 15 години програма "Христо Ботев" на БНР обяви провеждането на първия поетичен конкурс за хора с увредено зрение "Зрящи сърца". От тогава насам всяка..
В предаването тази седмица гостува д-р Катерина Гаджева – изкуствовед, главен асистент в Института за изследване на изкуствата към Българска академия на..
Минералните бани и османското наследство в България. Какво е културното, социалното и политическото значението на минералните бани днес? Заедно със Слава..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
