Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Тодор Тодоров

Обидата и клеветата – престъпленията на обществото след социализма

Как да докажем истината с лъжа?

Тодор Тодоров и Анелия Торошанова
Снимка: БНР

Обидата и клеветата – престъпленията на обществото след социализма и как да докажем истината с лъжа? Това е темата на предаването "Законът и Темида".

Коментар прави Тодор Тодоров, криминалист и графолог, консултант на предаването. 

"Обидата и клеветата са престъпления от частен характер. По времето на социализма те са се преследвали като престъпления от общ характер и са се наказвали, включително със затвор! Сериозно са се отнасяли тогава към тези твърде тежки престъпления.

След настъпването на периода на демократичните промени в страната и навлизането на някои европейски директиви и нашето законодателство претърпява промени. Тогава обидата и клеветата стават престъпления от частен характер, преследват се по частен път, както по наказателен път – с тъжба, така и чрез граждански иск в едно гражданско дело.

Много важно е да отбележим, че и двете престъпления са умишлени, а умишлените престъпления са тежки престъпления. Няма неумишлена обида и неумишлена клевета. Винаги има ясен умисъл. 

Обидата е всяка една дума, която нанася вреда върху честта и достойнството на човека. Обидата се възприема както лично и непосредствено (когато някой ви обиди директно), така и чрез оценката на трети лица (когато научите, че сте обиден чрез трети лица - очевидци на деянието).

Чл. 146 от Наказателния кодекс третира обидата, където е казано, че който каже нещо унизително за честта и достойнството на другиго и в негово присъствие, се наказва с глоба от 100 до 3000 лв. По мое лично мнение в днешно време това не е никакво наказание, не може да възпре това деяние. Особено в държава като България с тази народопсихология... Съдът налага глоба в полза на държавата. Ако стане публична обидата обаче, съдът може да наложи и наказанието обществено порицание. Общественото порицание става чрез средствата за масова информация. Потърпевшите могат и сами да разпространят решението на съда и да го разгласят.

Съветвам когато усетите, че някой ви обижда, моля ви, не отговаряйте с обида! По две причини – първата е, че падате на много ниско ниво, а втората е, че ако отговорите с обида, моментално сваляте наказателната отговорност на този, който я е изрекъл. И фактически и двамата излизате от полезрението на наказателната отговорност и не може да се търси справедливост. 

В нашето общество наблюдавам, че не се говори за обидата и клеветата, защото те се случват ежедневно и ежечасно. Хората отговарят на обидата с обида... Това агресивно поведение е, защото няма наказание. Европейската директива казва, че трябва да има свобода на мнението, на изказването. Даже са искали да забранят на нашето законодателство дори да се преследва обидата под каквато и да е форма. Слава Богу, обидата и клеветата у нас все пак се преследват, независимо, че наказанията не са тежки.

Клеветата е едно друго деяние, при което човекът разгласява позорни обстоятелства или приписва престъпления другимо. То се наказва пак не кой знае колко – от 3000 до 7000 лв. Е, вече като е на обществено място, може да се завиши глобата до 10 000 лв. 

Да обърнем внимание, давността на тези престъпления е едва 3 години. Чл. 147 казва, че разгласяването на позорни обстоятелства или приписването на престъпления е клевета. Чл. 148 от НК казва, че ако това стане публично, се утежнява положението на извършителя. Неимуществените вреди тук са по-тежки – те нямат парично измерение. Колко са тежки са тези престъпления? 

Съдът и в наказателното дело, както и в гражданското дело, присъжда размер на обезщетение. Това е една парична сума, която се приема, че може да поправи частично вредите, които са претърпени от жертвата. Размерът на това обезщетение не е лимитиран и е в зависимостта от тежестта на деянието, както и от общественото положение на жертвата.

Наказателната отговорност и при обидата, и при клеветата е под формата на глоба. По мое лично мнение са необходими промени в Наказателния кодекс за завишаване на наказанията, но като юрист ще кажа, че това е невъзможно, защото европейската директива не го позволява. Обидата и клеветата са оръжието на безпомощните хора."

Тодор Тодоров акцентира и върху това, че срокът за подаването на тъжбата в Наказателния съд, ако сме пострадали от обида или клевета, е само 6 месеца от узнаването. Това е много малък срок. Затова, щом узнаем, трябва да се срещнем с компетентни юристи и да решим как ще преследваме деянието – наказателно или по граждански ред. 

Чуйте още подробности от звуковия файл.

Снимка – БНР

По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Историята на пощите оживява в книгата на Цвети Пчелински

Днес отбелязваме Световния ден на пощите . За него разговаряме с автора на единствената книга, посветена на историята на пощите и телекомуникациите у нас – г-н Цвети Пчелински. Той е автор и издател на книгата "Извори за историята на пощите и телекомуникациите по българските земи", издадена от издателството на БАН. Попитахме го защо точно на..

публикувано на 09.10.25 в 09:02

От гражданския протест до личния бранд – духът на Русе днес

В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" журналистката Мила Василева от русенското издание "Бряг" сподели размисли за автоцензурата, за духа на свободното слово и за спецификата на общуването в един дунавски град. По думите ѝ "Бряг" е медия, която е възникнала сама и се финансира сама , без да разчита на външна подкрепа..

обновено на 08.10.25 в 13:47

365 дни история: музеят в Попово, който никога не затваря врати

В рубриката "Времето на редактора" ви срещаме с един вдъхновяващ човек – директора на Историческия музей в Попово, Владимир Иванов . Поводът за разговора е не само впечатляващата работа на екипа, но и активното присъствие на музея в дигиталното пространство. Именно страницата на музея във "Фейсбук" привлича вниманието със своята живост,..

публикувано на 08.10.25 в 12:33

Историческото пророчество на Джовани Ариги и неговият "Дълъг двайсети век"

Призната за едно от най-значимите изследвания в областта на историческата социология, книгата "Дългият двайсети век" на Джовани Ариги е отличена с наградата за високи научни постижения на Американската социологическа асоциация в категорията "Политическа икономия на световните системи" (1995). Произведението се нарежда сред класическите..

обновено на 08.10.25 в 09:33

Океанското споразумение влезе в сила, а България още се бави с ратифицирането му

Вече е факт Споразумението за океаните на ООН . То влезе в сила в края на септември след две десетилетия упорит труд на учени, природозащитници и активисти. Официалното му наименование е "Споразумение в рамките на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право за опазването и устойчивото използване на морското биологично..

публикувано на 07.10.25 в 17:35