По повод преместването на тленните останки на цар Фердинанд от църквата "Свети Августин" в гр. Кобург в двореца "Врана" в София, разговаряме за самия монарх, за интерпретациите на ролята му в новата ни история, и за династията изобщо.
Участниците – професор Иван Илчев, проф. Искра Баева и Николай Поппетров разглеждат въпросите от различни ъгли, но призовават за сериозен и научен подход към темата.
Според проф. Иван Илчев България по това време не е можела да излъчи владетел от своите среди, въпреки че е имала талантливи политици. Той смята за основна грешка на Фердинанд ролята му за разпалване на Междусъюзническата война, но оценява дейността му и за обявяване независимостта на България, както и уменията му в сферата на международните контакти и дипломацията.
Проф. Искра Баева е убедена, че във внасянето на монарх отвън, както при Батенберг, така и при Фердинанд, българският народ демонстрира известен комплекс за малоценност, който според е нея е актуален и до днес.
Николай Поппетров пък разказва за перипетиите през последните десетилетия около въпроса с пренасяне на тленните останки на цар Фердинанд в България, и се присъединява към мнението, че основната грешка на монарха е през 1913 г., а не през 1915.
Участниците в дискусията споменават за разностранните интереси на царя – например в сферата на орнитологията, механиката, ботаниката и географията, и изтъкват ролята му за развитие на тогавашната ни наука. Накрая се обединяват около призива за спокойно отношение към бившите български управници в историческата наука, като приемат, че обективният подход към тях за единствено правилен.
Последен четвърти епизод, в който разказваме за това как се събират експонатите през годините, какво има до момента като колекции, какви фондове има в етнографския музей, интересни и любопитни факти от участници Чавдар Димитров, главен асистент Илия Борисов главен асистент и главен асистент Ангел Ангелов. Националният етнографски музей –..
Черно море се утвърждава като едно от най-ценните места за археологически и научни проучвания. Уникалната "безкислородна зона под 150 метра дълбочина" съхранява в изключително добро състояние потънали кораби, морски съдове и различни материали, които иначе биха се разрушили в други водни басейни. Тази природна особеност превръща Черно море в..
Идеята за "инженер на резервни човешки части" звучи като сюжет от научна фантастика, но в съвременната медицина това вече е реалност. Един от българските специалисти, които превръщат високите технологии в пряка помощ за пациентите, е д-р Петър Вълчанов от Медицински университет – Варна. Той работи в областта на медицинското 3D моделиране и..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България – Общински културен институт Научно-образователен детски център, който се намира в София, "Музейко". Един..
В началото на ноември в БАН се проведе Информационно популяризиращ форум "Критичните и стратегическите суровини: експертни мнения и доминиращи нагласи в общественото мнение". Форумът бе открит от доц. д-р Светослав Георгиев, директор на Геологическия институт при БАН и Национален координатор на Националната научна програма "Критични и стратегически..
17 ноември беше Световен ден на недоносените бебета. Статистиките за страната ни и неонаталните грижи, от които зависи животът и развитието на родените..
Курсът се открива в Западния университет на гр. Тимишоара, Румъния. Предназначен е за всички желаещи за се запознаят с езика ни, но най-вече за банатските..
В София се проведе първата балканска среща по наследствен ангиоедем. В Lege Artis чуваме отзвук от събитието и научаваме повече за рядкото..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg