По повод преместването на тленните останки на цар Фердинанд от църквата "Свети Августин" в гр. Кобург в двореца "Врана" в София, разговаряме за самия монарх, за интерпретациите на ролята му в новата ни история, и за династията изобщо.
Участниците – професор Иван Илчев, проф. Искра Баева и Николай Поппетров разглеждат въпросите от различни ъгли, но призовават за сериозен и научен подход към темата.
Според проф. Иван Илчев България по това време не е можела да излъчи владетел от своите среди, въпреки че е имала талантливи политици. Той смята за основна грешка на Фердинанд ролята му за разпалване на Междусъюзническата война, но оценява дейността му и за обявяване независимостта на България, както и уменията му в сферата на международните контакти и дипломацията.
Проф. Искра Баева е убедена, че във внасянето на монарх отвън, както при Батенберг, така и при Фердинанд, българският народ демонстрира известен комплекс за малоценност, който според е нея е актуален и до днес.
Николай Поппетров пък разказва за перипетиите през последните десетилетия около въпроса с пренасяне на тленните останки на цар Фердинанд в България, и се присъединява към мнението, че основната грешка на монарха е през 1913 г., а не през 1915.
Участниците в дискусията споменават за разностранните интереси на царя – например в сферата на орнитологията, механиката, ботаниката и географията, и изтъкват ролята му за развитие на тогавашната ни наука. Накрая се обединяват около призива за спокойно отношение към бившите български управници в историческата наука, като приемат, че обективният подход към тях за единствено правилен.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
