Науката често се отнася до взаимовръзката ни с околния свят на всекидневно и дори на битово ниво. Отношението към боклука е показателно за ред характеристики на обществото. Всеки от нас има представа за "чистото общество" като подредено и напреднало и "мръсното общество" – затънало в проблеми и боклук. Дебатите по отношение на отпадъците мобилизират гражданска енергия и най-често се концентрират в "за" и "против" конкретни съоръжения, а не по същество в питането за бъдещето на отпадъците. Какво ни казва отпадъкът в "Нашият ден" разказва доц. Велислава Петрова, автор на книгата "Отпадъкът като ресурс и въображение. Антропологически перспективи", върху която утре (29 май) от 18 ч. ще се проведе дискусия в Софийския университет.
По думите на доц. Петрова една от функциите на боклука е да маркира по-уязвимите в икономически план населения и локации. Отношението към боклука разкрива социалната йерархия в дадени общества и ни прави по-чувствителни към отговорността за това, което произвеждаме.
"Боклукът е един акт по категоризиране. Решаваме какво да категоризираме като боклук на всекидневно и на обществено ниво. Дали ще запазим, поправим или изхвърлим една пералня за мен е много вълнуващо. Има вещи, които ни носят спомени и са важни за нас, затова ги държим в едни междинни пространства. Нещата, които изхвърляме около кофите за боклук, са форма на преразпределяне – възможност те да стигнат до хора, които имат нужда от тях.", заявява доц. Петрова.
Според социолога е важно в международния поток от отпадъци да знаем какво да правим с генерирания боклук на локално ниво. Доц. Петрова дава за пример боклука на София, който продължава да бъде изнасян към други локации, където се поема отговорност за него – практика, която не изглежда особено справедлива.
Доц. Петрова изтъква, че домакинската смет в България е много по-малко от тази в ЕС – 2-3 % у нас в сравнение с 9 % в Европа. Това се дължи до голяма степен на факта, че все още сме бедна държава с малък БВП и нисък стандарт на живот, пояснява гостът. В същото време България е на второ място по произвеждане на друг вид отпадък – строителен и минен, заявява доц. Петрова.
"Чувствителни сме към отпадъците, които произвеждаме като граждани, но си даваме много малко сметка за мястото на индустрията в произвеждането на отпадъците. На колективно ниво са необходими по-ясни политики къде и как могат да се намалят отпадъците и да се вкарват в друг вид производство.", казва доц. Петрова и допълва, че това е проблем в световен мащаб, който изисква повишено обществено внимание. Стремежът към генериране на по-малко отпадъци, по думите на доц. Петрова, изисква преосмисляне на досегашния ни удобен начин на живот. В по-глобален план борбата с боклука предполага различна икономическа структура и целенасочени политически усилия, заявява гостът.
На локално ниво, според доц. Петрова, един от основните проблеми е липсата на доверие в системата. Хората преди години виждат как разделените отпадъци се събират накуп в един камион и продължават да вярват, че това е практиката. Доц. Петрова цитира теоремата на Томас, отнасяща се до самореализиращото се пророчество, според която, ако много хора повярват в нещо, реализирането му в даден момент става неизбежно. Гостът изтъква, че най-важно е системата да заработи по удобен за хората начин, тъй като боклукът е нещо всекидневно.
По думите на доц. Петрова боклукът поражда силно символно въображение, защото притежава хибридна същност – намира се на границата между природата и културата. "От една страна боклукът е резултат от нашата собствена дейност в света – продукт на дейността, с която трансформиране природата в културен обект. Една пластмасова бутилка е част от индустриалния процес и като такава е култура парекселанс. Дори хранителните отпадъци също преминават този процес на културно преработване, защото готвенето е част от културния свят. Обаче в момента, в който боклукът стане боклук, започват други процеси, свързани с преплитането му отново в природата – гниене, разпадане, разлагане. Природата преработва културата. Именно тази флуидност на границата създава напрежение по отношение на категорията.", обяснява доц. Петрова.
Социологът допълва, че в исторически план тези категории се променят, а с тях се изменят и обществените нагласи. Например социалистическата държава вижда опасност в боклука, поради неговата природна същност – той е носител на зарази. Доц. Петрова пояснява, че тази нагласа се дължи на факта, че социализмът си поставя за цел да индустриализира и урбанизира, което е свързано със стремеж за контрол над природата. Преходът от планова към пазарна икономика превръща боклука в заплаха за природата, заявява доц. Петрова. Екологията започва да придобива важност през 70-те години, като в световен мащаб кара човека да се замисли за отпечатъка, който оставя след себе си. Ето как се изменя връзката между природното и културното, за да се стигне до днешното разбиране, че обитаваме света наравно с животните и бактериите.
Представянето на книгата "Отпадъкът като ресурс и въображение. Антропологически перспективи" ще се състои утре (29 май) от 18 ч. в Нова конферентна зала (Огледалната зала) на СУ. Дискусията, чиито модератор ще бъде д-р Иво Страхилов, ще разгледа изследванията на Никола Венков, д-р Атанаска Станчева (БАН) и доц. Галина Гончарова – ръководител на катедра "Културология".
Повече по темата чуйте в звуковия файл:
Николай Конопов е родом от Свиленград, тромпетист, а днес и животновъд. След години работа в чужбина той се завръща в България, за да живее в малкото сакарско село Костур, от което е семейството на майка му. Неговото собствено семейство – съпругата му и трите му деца са до него в приключението животновъдство. Първоначално те отглеждат кози, а..
Гл. ас. д-р Гергана Георгиева е изследовател и преподавател във Физическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Нейните научни интереси са свързани с геофизиката, сеизмологията и глациологията. Освен академичната си дейност, тя е активен полярен изследовател, участвала вече в шест антарктически експедиции . През тази година..
Седмото издание на Въздушната обиколка на България стартира с особено символично значение – събитието е посветено на два важни юбилея: 100 години от присъединяването на страната ни към Международната въздухоплавателна конвенция и 110 години от създаването на първия български самолет от легендарния пилот и конструктор Асен Йорданов. В ефира на..
От 18 до 23 септември 2025 г. възрожденската Самоводска чаршия във Велико Търново се превърна в сцена на едно от най-обичаните културни събития у нас – " Нощ на Самоводската чаршия и Фестивал на занаятите ." В продължение на шест дни десетки майстори, творци и музиканти от цялата страна събраха посетители от всички възрасти, за да ги потопят в..
Веднага след обявяването на Независимостта на 22 септември 1908 г. търновската общественост поставя основите на традицията за нейното честване. Това разказа историкът Тодорка Недева, дългогодишен уредник в Историческия музей във Велико Търново, в изнесено студио на "Нашият ден". Б ългария започва да съществува на 22 септември 1908 година..
Революцията, от която имаме нужда, се случва първо в съзнанието на човек. Зрителите на 43-тия Фестивал на българския игрален филм "Златна роза" във Варна..
Изложбата "Лазурите" на художника Любен Генов пренася посетителите в свят на независимост и безбрежност – от познати, преживени природни картини до нови..
България отбелязва Деня на независимостта. В студиото на " Артефир " гостува Александър Стоянов. Историкът коментира международните и вътрешните..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
