Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

След Световния ден на спешната помощ – 27 май

Проблемите на спешната медицинска помощ у нас

Ива Пехливанска: През последните 2-3 години с около 30 % се е увеличил дефицитът – това означава, че в рамките на следващите 5 години ние оставаме без спешна помощ

Снимка: ФС "Парамедици в Спешна помощ"

След Световния ден на спешната помощ – 27 май в "Lege Artis" говорим за спешните медици и професията парамедик с Ива Пехливанска – председател на Съюза на парамедиците в България.

За поредна година вниманието на българското общество беше насочено към проблемите на спешната медицинска помощ у нас, заявява Пехливанска. По данни на съсловната организация 5 000 лекари не желаят да работят в линейките, а 50 % от местата в спешните центрове от години стоят незаети.

"Кризата с персонала в спешните медицински центрове и трайната тенденция младите лекари да не желаят да работят в тези места ще се задълбочава. През последните 2-3 години с около 30 % се е увеличил дефицитът – това означава, че в следващите 5 години може да останем без спешна помощ.", алармира Пехливанска.

По думите на госта системата разполага с парамедици, обучени да работят самостоятелно в мобилните екипи, но този ресурс не се използва. Решаването на този проблем зависи от МЗ, което многократно е сигнализирано за нуждите от реформи в областта, заявява Пехливанска. Тя допълва, че към момента 220 души работят в спешните центрове на длъжност парамедик, но все още няма регулация на тази нова медицинска професия. Длъжностната характеристика на професията засега се определя от всеки отделен медицински спешен център.  

Парамедиците преминават през обучение по спешна медицинска помощ, което трае 2-3 години. По думите на Пехливанска обучените специалисти могат да оказват долекарска медицинска помощ, да стабилизират и следят медицинските показатели на пострадалите и да транспортират безопасно пациентите до съответното лечебно заведение. Парамедиците от 4-та степен могат да работят самостоятелно в мобилните спешни екипи.

Централа 112 преценява какъв екип да бъде изпратен на мястото на инцидента, като един парамедик е напълно подготвен да окаже спешна помощ при инсулт, инфакт, злоупотреба с вещества или внезапни пристъпи на хронични заболявания, заявява Пехливанска. По думите на председателя на съсловната организация в новите диагностично-терапевтични протоколи самостоятелната дейност на парамедиците е вписана като част от екипите. Проблем е, че все още професията не е регулирана като професия в сферата на здравеопазването и липсва, каквато и да било, държавна нормативна уредба.

По думите на Пехливанска през последната година и половина Съюзът на парамедиците е провел множество срещи с МОН и МЗ. С МОН е постигнато споразумение за промяна на държавните образователни изисквания и създаване на държавен образователен стандарт. Очаква се цялостно регулиране на професията през образованието, като 4-та ще бъде изнесена от професионалното образование и ще премине във висшето образование със степен професионален бакалавър, съобщава Пехливанска.

В края на разговора Пехливанска споделя, че за първи път Съюзът на парамедиците в България ще участват в Конгреса по спешна медицина и медицина на бедствията за Югоизточна Европа, който ще се проведе в Румъния.

Повече по темата чуйте в звуковия файл: 


По публикацията работи: Бисерка Граматикова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Владимир Митев

Владимир Митев за ситуацията в Близкия изток

Владимир Митев е репортер в Румънска редакция на радио "България". Говори свободно румънски език. Отделно от това е завършил "Иранистика" в СУ "Св. Климент Охридски" и създател също на блога "Персийският мост на приятелството". Участник в много и различни международни проекти. Блогът "Персийският мост на приятелството" набра доста популярност по..

публикувано на 28.07.25 в 15:25

Глобалното затопляне и предизвикателствата пред планинския туризъм: съветите на Момчил Цветанов

Юлските горещини в последните години ни карат все по-често да си задаваме въпроса: какво всъщност означава глобалното затопляне за ежедневието ни? За повечето от нас това вече не е абстрактно понятие от научни доклади, а реален фактор, който влияе дори на плановете ни за почивка. Ако морето вече не изглежда като идеалното място за отдих, защото..

обновено на 28.07.25 в 11:42

Акселераторът SCION подкрепя природо-базираните и чисти технологии

В последното издание на рубриката "Говорят зелените новатори на България" представяме една нова и много обещаваща инициатива – акселератора SCION, който цели да подкрепи стартиращи компании и академични екипи с идеи за природо-базирани и чисти технологии. Гост в студиото на "Нашият ден" е Константина Войнова – кофаундър и партньор в SCION..

публикувано на 28.07.25 в 10:10
Доц. Владислав Миланов и д-р Антоанета Начева

Езикът на политиците е неразбираем, зад него не откриваме човека

Тоталния разпад на обществения диалог, речевата агресия и върховенството на политическото клише коментират в предаването "Мрежата" д -р Антоанета Начева и доц. Владислав Миланов , преподаватели във Факултета по славянски филологии на Софийския университет "Св. Кл. Охридски". Д оц. Владислав Миланов :  "Чистото и задълбочено политическо..

публикувано на 28.07.25 в 08:55
Георги Трайков пред очакващите реставрация мебели

Теория и практика на реставрирането

Георги Трайков от София се захваща с реставрирането на мебели почти като на шега, а се увлича дотолкова, че създава собствено ателие и се сдобива и с помощник – тапицера Александър Петренко. Да се реставрират мебели изглежда лесно, но е свързано с много груба и фина работа, усет за душата на предметите и за тяхната история. И понеже Георги..

публикувано на 27.07.25 в 10:05