В деня на първия концерт у нас на един от водещите блус музиканти в Мали днес – Вийо Фарка Туре, сина на митичния Али Фарка Туре (1939-2006) – ние си припомняме, че сме се срещали и преди – в едни стари, стари времена, през 2008, когато тази част от Африка беше сякаш центърът на музиката, а вносният религиозен радикализъм и венните конфликти в северната част на Мали бяха нещо, мъждукащо във все още неясното бъдеще. Днес светът е остарял, без да помъдрее. Или не, "светът не се е променил", както пее Бубакар Траоре (най-великият жив малийски блусмен, връстник и приятел на Али, днес на 82)... "само хората са се сменили"... Но пък в артистичен план виждаме (и чуваме) невероятни неща от тази част на света – все повече и все по-добри.
Като музиката, която Вийо Фарка създаде в този промеждутък от 15-16 години. И в това е надеждата. Днес студиото на неговия баща Али Фарка Туре в Ниафунке е преместено в столицата Бамако, защото на Север е сложно, както ни каза Вийо преди няколко дни. Но това, което излиза като артистичен резултат от него, включително музиката на наследника му, е наистина обнадеждаващо и ни убеждава, че животът все пак е хубав и че надежда има. Открихме старото ни интервю за "Аларма" по програма "Христо Ботев" с него от 2008 г. (публикувано същата година и в сп. "ЛИК") и решихме да го споделим с вас. А вие елате довечера (2 юни), за да се убедите с ушите си как се е развива музиката на онзи тогава 26-годишен младеж, който днес е зрял музикант, един от най-добрите в тази музика, вдъхновяващ днешните млади... Мястото е клуб *Mixtape 5*, а вратите в неделната вечер отварят точно в 20.00 ч. Не пропускайте.
Да започнем от факта, че ти си син на баща си, а той остави голяма следа в музиката в глобален план? По-лесно ли ти е, или по-трудно да създаваш нова музика, бидейки син на Али Фарка.
Лесно е... не, не е лесно. Всъщност... има ги и двете страни: понякога е лесно, понякога не. Не знам, освен да започна с това, че не е лесно, защото всички очакват нещо от теб. И аз не знам какво очакват, и те самите, другите, не знаят какво, но все пак очакват нещо. И това, което си казват, е "Неговият баща беше толкова добър... А той дали ще е също толкова?... Нали разбираш"... И погледнато от тази страна е много, много трудно, защото ако не успееш да дадеш максимума от себе си, не става. От друга страна е лесно, защото ако си син на толкова известен човек, познат по целия свят, това ти отваря много врати, много пътища и следователно можеш да "пробиеш", както казваме ние, по-лесно. А вратите на малийската музика бяха наистина отворени за цялото следващо поколение именно от Али Фарка и Салиф Кейта, от Уму Сангаре, от Тумани Диабате... И малийската музика се разпространява все повече и повече, защото младите музиканти от Мали бяха запалени от тях и днес пътуват и свирят с други музиканти по целия свят
Слушали сме различни твои албуми и можем да кажем, че се развиваш интересно и като китарист, и като вокалист, и като аранжор. Кое ти е най-интересно като поле на изследване?
Ами всъщност... всичко ще опитам с времето. Свиря на китара, пея, свиря на перкусии, всичко, както виждаш... Но най-много обичам смесването на различни музики. Нещата трябва да се смесват, за да бъде разнообразно. Смесените неща винаги имат по-голяма стойност и са по-хубави. Дори ако двама души, черен и бял, се смесят става по-красиво. Така че всички жанрове ме вълнуват и са ми интересни.
Днес западноафриканските традиции в музиката се преподават в различни университети – не само в Африка, по целия свят. От друга страна вие в Мали сте запазили традицията именно защото тя се предава в семейството. Как тези две начала или концепции се срещат в твоята музика по пътя на изграждането ти като музикант?
Смятам, че знанието не се дава от един човек, а е дадено от бога. Може да учиш дълго, 40-50 години учене, които няма да ти послужат много, ако нямаш късмет, разбира се. А има хора, които никога не са ходили на училище и които успяват – като моя баща например: той никога не е изучавал музика в училище, а можем да кажем, че е майстор на музиката. Аз съм учил в музикално училище, но и имах късмета да съм до баща си и което съм научил от него, няма как да го научиш в училище. Там се учат класическите неща, нормите. Аз нямам нужда да ходя на училище, за да аранжирам музиката си... Но имам нужда да ходя в "училището на баща ми", за да правя музиката, която правя.
Ти си роден в Ниафунке – това място, чието име дори звучи магично благодарение на музиката на твоя баща, но живееш в столицата Бамако. Какво са за теб голямото и малкото място, Бамако и Ниафунке?
Бамако е място за срещи, а Ниафунке – място за създаване. В Бамако можеш да срещнеш различни музиканти – манденга, бамбара, хора които правят джаз или фолклор, всякакви чужденци също... Място за срещи и място, което ти дава идеи. В замяна на това в Ниафунке е самото дърво, коренът – нямаш нужда да създаваш, защото всичко е там. В околностите на Ниафунке има много музика – богатството от музика, което съществува там, още не сме го изчерпали. Моят баща не е приключил с това, аз също не съм... Защото този извор е неизчерпаем: колкото и да вземаш, там винаги ще има...
(из архив на "Аларма", 2008 г., превод: Росина Мирчева)
Плакат: Иглика Коджакова
Снимки: Николай Мареков, архив на "Аларма"
"Опитвам се да правя хубава музика и не искам да слагам някакви ограничения и знаци" – думи на пианиста, композитор, аранжор и диригент Ангел Заберски. Често се сещам за това негово твърдение, и когато слушам композициите му, и когато съм част от публиката му и проследявам вдъхновеното музициране и безспорния професионализъм. Наскоро Ангел..
Музикантите от "Кварто" (Quarto) с пианиста Емануил Иванов ще представят две емблематични творби на Йоханес Брамс и Дмитрий Шостакович – клавирни квинтети от двамата композитори. Емануил Иванов за първи път ще свири двата квинтета. В произведенията на Брамс и Шостакович се открива стремеж за духовен полет и борба за свобода на човешкия дух...
След два студийни албума и един концертен дуетът Димитър & Христо издава "Несломен". Новият албум включва осем песни, повечето от които са в колаборация с цигуларката Анна-Мария Тамахкярова, позната като ANIMA. "Несломен" се казва и първата песен от албума, която има кънтри-етно звучене. "Тази дума отговаря на много неща и по някакъв начин ще..
Прочутият мюзикъл "Криворазбраната цивилизация" по пиесата на Добри Войников оживя на сцената на Националния музикален театър "Стефан Македонски". Режисьор на спектакъла е Николай Гундеров, познат на публиката с неподправения си почерк в жанра комедия. Той е и сценарист на новия текст по пиесата на Добри Войников, където героите са поставени в..
Ако не сте се самоизолирали от политическото ни злободневие, защото немалко от нас наистина са го направили, и сте слушали внимателно това, което говорят..
На 22 ноември в зала 1 на НДК в рамките на 38-ото издание на Киномания ще се състои българската премиера на "Берлингуер. Голямата амбиция " . Филмът..
След два студийни албума и един концертен дуетът Димитър & Христо издава "Несломен". Новият албум включва осем песни, повечето от които са в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg