Виена е второто по големина немскоезично селище след Берлин. Австрийската столица е известна като Град на музиката, заради стълпотворението от именити композитори, творили там и в чест на забележителната Щатсопера.
Корените на предците на Виена се губят в ранните келтски и римски селища, които се трансформират в средновековен и бароков град. Така че определено има какво да се види и в архитектурно отношение. Да, почти всеки е ходил и може би затова всеки си има "своя" Виена.
Пресните си и обогатени впечатления споделя Весел Цанков, отговорен редактор на редакция "Хумор и сатира" в програма "Христо Ботев" на БНР, пък вие си сверявайте спомените и усещанията си.
И ще се уверите защо Виена в продължение на няколко години оглавява класацията "Най-добър град за живеене" и привлича над седем милиона туристи годишно.
Австрийската столица е и градът чиито кафенета са вписани в съкровищницата на ЮНЕСКО. Но не самата напитка прави изживяването толкова специално, колкото потопяването и сливането с атмосферата на една вековна традиция.Легенди и исторически факти се преплитат в зараждането на този социален феномен. Един от най разпространените митове твърди, че в края на втората турската обсада на Виена (от 14 юли до 12 септември 1683 г.), полският шпионин Георг Франц Колшицки, получил за своите заслуги към кайзерачували с непознати за европейците тъмни зърна и привилегията да извършва търговска дейност.
Начетеният войник бързо измислил как да се възползва от оказаната му чест и отворил първото виенско кафене, в близост до катедралата "Свети Стефан". Понеже кафявата течност била прекалено горчива за вкуса на изисканите виенчани, той решил да я смеси с мляко и захар и така се родил и първият виенски меланж.
Весел Цанков не само е посетил доволно количество кафенета, ами е изкачил 434-те стъпала до върха на кулата на църквата "Свети Стефан" и си е запазил втората камбанария за следващо посещение.
Признавам, че при многочислените ми ходения във Виена, не съм стигнала до костницата на Хабсбургите, а само до тяхната съкровищница, за която съм разказвала в "Покана за пътуване". Весел Цанков ми даде още един повод да отскоча до Австрия. Виена е като пъзел със скрити картинки – колкото и пъти да я посети човек, винаги открива по нещо ново за себе си. Моят събеседник си е запазил изненади и за следващия път.
"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..
В Отворено писмо о т Координаторите на националните изследователски инфраструктури, обекти от Националната пътна карта за научна инфраструктура, до Министерския съвет, Народното събрание, еврокомисар Екатерина Захариева, МОН и представители на медиите учените изразяват тревога от Постановление № 407/22.11.2024 на МС , с което всички..
Инициатива за наземното лазерно сканиране е на кмета на Велико Търново Даниел Панов. Той се обръща с молба УАСГ да направи експертиза заради рушащото се крило на входа на Преображенския манастир, който е паметник на културата. Всяка една интервенция на такива обекти е необходимо да мине през обследване и по-строг контрол, разказва в..
Неотдавна по инициатива на посолството на Израел в България се проведе събитие, което постави акцента върху иновациите и технологиите в управлението на водните ресурси. Темата за управлението на водните ресурси е болезнено актуална за България. В момента има региони от страната, които са в режим на водата. На свой ред Израел е световен лидер..
Историята на българската астрономия, част от световното астрономично познание, е обект на настоящето предаване. Говорим за първия телескоп, използван от българин – Петър Берон с прословутата му "зрителна тръба" станала символ на стремежа на сънародниците ни към изучаване на космоса, и оказала се и върху днешната банкнота от 10 лева. Припомняме си как..
В рубриката "Разговорът" поканихме трима представители на водещи издателства в България, за да споделят своите виждания за литературната 2025 година...
Днес беше опелото на писателя Димитър Коруджиев, който си отиде на 84-годишна възраст. "Градината с косовете" е един от най-известните му книги, както..
2025 година обещава да бъде знакова за културния живот на Пловдив, според Виктор Янков , експерт "Събития и проекти" във фондация "Пловдив 2019". Градът..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg