За отключването на природния код – революционният свят на ДНК баркодирането – е разговорът с доц. Георги Бончев от Института по физиология на растенията и генетика към БАН.
"Едно от основните изследователски направления на нашата лаборатория и мой научен интерес е прилагането на ДНК баркодинг технологиите за изучаване на естественото и индуцирано биоразнообразие, с приложение в различни области, в генотипиране за селекцията, изучаване на еволюцията и влиянието на стресови фактори от околната среда върху растенията", разказва в предаването "Следобед за любопитните" доц. Георги Бончев.
Той обяснява как преди 5-6 години е проявил интерес към ДНК баркодирането, с цел да я внедри и разработи в института. Това е една от съвременните молекулярни технологии, разяснява гостът, чрез която могат таксономично да се идентифицират растения, животни, микроорганизми.
Реализацията става възможност чрез проект, който институтът печели в областта на Европейски научни мрежи към Министерството на образованието и науката. Целта на проекта, уточнява доц. Бончев е била да се повиши техническият капацитет на института, да се промотират тези изследвания и да се създадат работни мрежи. ДНК баркодирането, уточнява ученият, е една писиар маркерна технология, която позволява таксономичното идентифициране на организми на базата генетични варирания от тяхната геномна ДНК. По този начин се маркират отделните растения. Този метод е приложим при класифицирането на малки организми, които не могат да се идентифицират по морфологични белези, като безгръбначни и микроводорасли, или при отделни части на един организъм.
"ДНК баркодирането е като скенер за продукти в супермаркет. Точно както всеки продукт има уникален баркод, всеки вид има уникален генетичен баркод, който го отличава от всички останали. Чрез анализиране на малка ДНК проба можем бързо и точно да определим различни видове. Чрез традиционните техники това отнема часове или дни щателна работа.
Тази технология има безброй приложения, които се простират далеч отвъд простото определяне на организми – изучаване и опазване на биоразнообразието, проследяване на застрашени видове, идентифициране на патогени по земеделски култури, растителна защита и др. За потребителите означава автентичност и безопасност на хранителните продукти, гарантирайки, че това, което е на етикета, е наистина в продукта", споделя в предаването "Следобед за любопитните" доц. Георги Бончев.
Целия разговор от предаването "Следобед за любопитните" на Ани Костова с доц. Георги Бончев от Института по физиология на растенията генетиката към БАН можете да чуете в звуковия файл.
Снимки – личен архив и БНР
Мултидисциплинарен екип от онколози, уролози, генетици, патолози и биоинформатици от МБАЛ "Царица Йоанна-Исул" проведе едно от малкото в България мащабни и скъпоструващи проучвания за напреднал рак на простатата, включващи геномно секвениране от следващо поколение (NGS) – най-съвременната технология за анализ на ДНК. Първи и старши автори на..
В сърцето на града, в емблематична стара сграда, се намира Музеят на народните художествени занаяти и приложните изкуства. Сграда, приютила хиляди експонати, свидетелства за бита, дълбоките търсения и душата на троянеца – творец и занаятчия. В поредицата ще разказваме именно за тези търсения с помощта на уредници и изследователи, отдадени..
Бургас има история, която го отличава от повечето български градове. Особеният дух на града и жителите му може да се усети в историческата експозиция на РИМ Бургас, където експонатите "разказват" историята от османското владичество до новото време около началото на ХХ век. Всеки втори бургазлия е потомък на бежанци, разказва д-р Иванка Делева,..
Невяна Троянска е дългогодишен кореспондент на вестник "Труд" във Варна, журналист с впечатляваща кариера, автор на две книги и трета под печат, собственик на сайта Брат.бг, но преди всичко е неуморим пътешественик. Още не се е върнала от едно пътуване и вече мечтае за следващото. Тя неотдавна беше в Мексико и аз веднага набрах телефона, за да ни..
Етнографският отдел на РИМ Бургас е разположен в очарователна стара къща в централната част на града. Построена е през 1850 г. за петия кмет на града Димитър Бъркалов, родом от Калофер, който пожелал домът му да е в типичния подбалкански стил, разказва главната уредничка Пламена Кирова. С нея тръгваме из залите на музея, които искрят от цветовете на..
На 10 септември дворът на Драматичния театър в Пловдив ще се превърне в сцена за една специална музикална вечер. Певицата и пианистка Александра Борисова –..
След успешното си представяне в галерията на СБХ в София, мащабната ретроспектива, посветена на легендарния художник Любен Зидаров, гостува в Пловдив...
В Пловдив на ул. "Иван Вазов" започва третото издание на фестивала Station Street Festival. Фестивалът събира на една сцена музика, култура, изкуство,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
