За отключването на природния код – революционният свят на ДНК баркодирането – е разговорът с доц. Георги Бончев от Института по физиология на растенията и генетика към БАН.
"Едно от основните изследователски направления на нашата лаборатория и мой научен интерес е прилагането на ДНК баркодинг технологиите за изучаване на естественото и индуцирано биоразнообразие, с приложение в различни области, в генотипиране за селекцията, изучаване на еволюцията и влиянието на стресови фактори от околната среда върху растенията", разказва в предаването "Следобед за любопитните" доц. Георги Бончев.
Той обяснява как преди 5-6 години е проявил интерес към ДНК баркодирането, с цел да я внедри и разработи в института. Това е една от съвременните молекулярни технологии, разяснява гостът, чрез която могат таксономично да се идентифицират растения, животни, микроорганизми.
Реализацията става възможност чрез проект, който институтът печели в областта на Европейски научни мрежи към Министерството на образованието и науката. Целта на проекта, уточнява доц. Бончев е била да се повиши техническият капацитет на института, да се промотират тези изследвания и да се създадат работни мрежи. ДНК баркодирането, уточнява ученият, е една писиар маркерна технология, която позволява таксономичното идентифициране на организми на базата генетични варирания от тяхната геномна ДНК. По този начин се маркират отделните растения. Този метод е приложим при класифицирането на малки организми, които не могат да се идентифицират по морфологични белези, като безгръбначни и микроводорасли, или при отделни части на един организъм.
"ДНК баркодирането е като скенер за продукти в супермаркет. Точно както всеки продукт има уникален баркод, всеки вид има уникален генетичен баркод, който го отличава от всички останали. Чрез анализиране на малка ДНК проба можем бързо и точно да определим различни видове. Чрез традиционните техники това отнема часове или дни щателна работа.
Тази технология има безброй приложения, които се простират далеч отвъд простото определяне на организми – изучаване и опазване на биоразнообразието, проследяване на застрашени видове, идентифициране на патогени по земеделски култури, растителна защита и др. За потребителите означава автентичност и безопасност на хранителните продукти, гарантирайки, че това, което е на етикета, е наистина в продукта", споделя в предаването "Следобед за любопитните" доц. Георги Бончев.
Целия разговор от предаването "Следобед за любопитните" на Ани Костова с доц. Георги Бончев от Института по физиология на растенията генетиката към БАН можете да чуете в звуковия файл.
Снимки – личен архив и БНР
В първия епизод ще ви разкажем за историята и проблемите със сградата на Националния етнографски музей към БАН. Музеят съществува, за да събира и изследва истории и предмети от бита на българина в миналото и настоящето. За поставянето на началото на музея и какво се случва с експонатите, разказва гл. ас. Иглика Мишкова. През 1892 година в София..
Веселина и Георги Андонови от Гоце Делчев отглеждат говеда от породите лимузин и шароле в модернизирано стопанство в село Нова Ловча. Първоначално по наследство семейството е отглеждало зърнени култури и картофи, но една лоша година ги насочва към търговията, преди в крайна сметка да решат да купят животни от френската порода лимузин. Веселина е..
В научно-практическата конференция, организирана от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН от 17 до 19 октомври, с доклади се включиха над 51 участници от научни институти, университети, държавни институции, медии, неправителствени организации, частен сектор, религиозни дейци, учители. Предстои организаторите на..
Гостуването на доц. Драгомир Дарданов от болница "Лозенец" бе белязано от много прагматични и полезни послания. Младият лекар с две специалности – анатомия и хирургия, ни поведе по резонно стряскащия маршрут между операционната и живота. Специалистите-хиурзи са особен вид лекари – характерни са със своя радикализъм и почти винаги, при остри или дълго..
В Хамбург от 21 до 23 октомври се провежда Hydrogen Technology World Expo – най-голямото събитие в света, посветено на водорода. Учени, инженери, изследователи, политици и бизнес лидери се срещат в Хамбург, за да си сътрудничат и да ускорят водородната революция. Осем европейски журналисти, избрани чрез неотдавнашния конкурс на CLEW..
Отнетата акредитация на журналистката Кристиана Стефанова, която в момента работи за сайта "Вестоносец", коментира в "Мрежата" по програма "Христо..
Децата и изкуственият интелект – какво е новото лице на опасностите в интернет? Нужна ли е забрана на социалните мрежи за деца? Гост на предаването..
Седмицата минава под знака на 100-годишнината от рождението на художника Борис Димовски – майстор на карикатурата и илюстрацията с огромен принос за..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
