За отключването на природния код – революционният свят на ДНК баркодирането – е разговорът с доц. Георги Бончев от Института по физиология на растенията и генетика към БАН.
"Едно от основните изследователски направления на нашата лаборатория и мой научен интерес е прилагането на ДНК баркодинг технологиите за изучаване на естественото и индуцирано биоразнообразие, с приложение в различни области, в генотипиране за селекцията, изучаване на еволюцията и влиянието на стресови фактори от околната среда върху растенията", разказва в предаването "Следобед за любопитните" доц. Георги Бончев.
Той обяснява как преди 5-6 години е проявил интерес към ДНК баркодирането, с цел да я внедри и разработи в института. Това е една от съвременните молекулярни технологии, разяснява гостът, чрез която могат таксономично да се идентифицират растения, животни, микроорганизми.
Реализацията става възможност чрез проект, който институтът печели в областта на Европейски научни мрежи към Министерството на образованието и науката. Целта на проекта, уточнява доц. Бончев е била да се повиши техническият капацитет на института, да се промотират тези изследвания и да се създадат работни мрежи. ДНК баркодирането, уточнява ученият, е една писиар маркерна технология, която позволява таксономичното идентифициране на организми на базата генетични варирания от тяхната геномна ДНК. По този начин се маркират отделните растения. Този метод е приложим при класифицирането на малки организми, които не могат да се идентифицират по морфологични белези, като безгръбначни и микроводорасли, или при отделни части на един организъм.
"ДНК баркодирането е като скенер за продукти в супермаркет. Точно както всеки продукт има уникален баркод, всеки вид има уникален генетичен баркод, който го отличава от всички останали. Чрез анализиране на малка ДНК проба можем бързо и точно да определим различни видове. Чрез традиционните техники това отнема часове или дни щателна работа.
Тази технология има безброй приложения, които се простират далеч отвъд простото определяне на организми – изучаване и опазване на биоразнообразието, проследяване на застрашени видове, идентифициране на патогени по земеделски култури, растителна защита и др. За потребителите означава автентичност и безопасност на хранителните продукти, гарантирайки, че това, което е на етикета, е наистина в продукта", споделя в предаването "Следобед за любопитните" доц. Георги Бончев.
Целия разговор от предаването "Следобед за любопитните" на Ани Костова с доц. Георги Бончев от Института по физиология на растенията генетиката към БАН можете да чуете в звуковия файл.
Снимки – личен архив и БНР
За 16-и пореден път програма "Христо Ботев" организира поетичния конкурс за хора с увредено зрение "Зрящи сърца". Журито в състав – Бойко Ламбовски – поет и журналист в програма "Христо Ботев", и членове: Веселина Стоилова – поетеса, омбудсман на хората с увреждания в Община Варна; Кристина Александрова – поетеса, и Цвета Николова – журналист, обобщи..
В Банкок не е трудно да сбъднеш мечтата, която всяко момиченце таи в сърцето си – да бъде принцеса. Е, може да е само за ден, но пък е като сън наяве. Преобличането в национални или аристократични одежди е трайна част от "въдичките" за туристи в Азия. В Япония момичета с умели движения те превръщат истинска гейша, дори те снабдяват с чорапи с..
Преди ние – родители, учители и други граждани - да получим поредното потвърждение, че половината български деца са функционално неграмотни, едва съставят писмен текст, изразяват се предимно с клишета и произвеждат "бисери", нека се вгледаме в изпитния формат, който установява това и най-вече да се запитаме защо образователната система за 12 години..
До този момент в България не е имало Регистър на водопадите. Досега има една статистика и данни за височини на доста водопади, която в голяма част от нейния обем не е вярна. Издирвайки доста от литературните източници – пътеводители и автори, писали за природните феномени – водопадите у нас, са поставили едни височини, които така са и запазени през..
Директорът на Националния природонаучен музей при БАН, проф. Павел Стоев, и доц. Любомир Кендеров, ръководител на проекта "Комплексно екосистемно изследване на акваторията на Созополски залив в района на природен феномен "Подводна вкаменена гора", представят временната едноименна изложба. Експозицията "Подводната вкаменена гора" се открива на 3..
Директорът на Националния природонаучен музей при БАН, проф. Павел Стоев, и доц. Любомир Кендеров, ръководител на проекта "Комплексно екосистемно..
Доротея Монова е магистър по журналистика от СУ "Св. Климент Охридски". Завеждащ отдел "Култура" в сп. "Ритъм" (1987-1990), редактор "Теория и история на..
За 16-и пореден път програма "Христо Ботев" организира поетичния конкурс за хора с увредено зрение "Зрящи сърца". Журито в състав – Бойко Ламбовски – поет и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg