Младият актьор Калоян Желев за красотата в простите неща

Той е нърд и не го е срам от това. Обича аниме, всъщност гледа предимно анимации. Старае се да е здраво стъпил на земята, защото една награда, а в случая става дума за "Икар" – както казва самият той – не е повод да литнеш в облаците.

"Трябва да знаеш кой си, откъде тръгваш, какво можеш и скромно", обяснява Калоян Желев.

Когато си в публиката на Международния театрален фестивал "Варненско лято" и неизбежно започнеш да мислиш за връзката между актьора и персонажа, неговата роля в "Странна случка с куче през нощта" - постановка на Русенския драматичен театър "Сава Огнянов" – е пример за тази дълбочина на човешката душа и възможност за превъплъщение. Тя говори за една искреност, чистота, внимание към детайла. За едно пътуване навътре към себе си и към образа, на който искаш да дадеш живот.

Самата история, базирана на едноименния бестселър на Марк Хадън, е човешка, красива, чиста, искрена и много въздействаща. Едно трогателно представление, което показва красотата в простите неща. Истината е именно в тях - в простите неща, смята Калоян Желев.

• Актьорът Калоян Желев с награда "Икар" в категорията "Дебют"

Дебютната си роля на професионална сцена Калоян получава след спечелен кастинг, обявен от режисьора Боян Иванов. Така още в началото на творческия си път в театъра младият актьор се изправя пред изпитанието да бъде два часа непрекъснато на сцената, превъплъщавайки се в образа на 15-годишното момче Кристофър, което е диагностицирано с Аспергер аутизъм. За този свой дебют той получи "Икар" тази година. Шест месеца се подготвя за ролята си, а всеки път преди представление знае с какви намерения влиза. Според него темата за аутизма и психичните заболявания не е достатъчно разпространена у нас.

"На финала се вижда, че Кристофър остава непроменен, но успява да промени всички останали около него. Това е и едно от силните послания на представлението – че трябва да има толерантност към тези хора, които са с красиви умове", казва още Калоян Желев.

Той е на мнение, че в живота често не живеем искрено, а се крием зад маски. Трудно ние да се доверяваме на другите и не е случаен фактът, че лъжата е преломният момент за неговия героя.

Историята на Кристофър показва също, че и другата крайност - да приемаме всичко буквално – не най-добрата за нас, защото така има опасност да изпуснем много от нюансите в живота.

За това дали избираме да живеем в метафори, за втората благородна кауза на "Странна случка с куче през нощта" и за работата на актьорите да влияят на публиката – чуйте от Калоян Желев в звуковия файл.