"Неделният следобед" на 30 юни бе посветен изцяло на оперното изкуство. Поводите са два: новата постановка на "Лоенгрин" в Софийската опера и 110 години от рождението на изтъкнатия български оперен режисьор Михаил Хаджимишев. И между двата повода има пряка и много тясна връзка, защото предпоследната постановка на Вагнеровия шедьовър "Лоенгрин" в София датира от далечната 1968 година (премиерата е на 19 април) и тя е на диригента Асен Найденов и режисьора Михаил Хаджимишев. А последната реализация на Константин Тринкс и Пламен Карталов беше представена на 13 и 23 юни в залата на Националната опера и балет. В интервю изтъкнатият британски критик Грегор Тази отбеляза, че е бил впечатлен от смесения хор в "Лоенгрин": "Сцените им в първо действие бяха изумителни. Оркестърът – прекрасно изпълнение, солистите – превъзходно пеене. Бих ги сравнил с някои от най-големите и престижни оперни театри… И смятам, че когато представят "Лоенгрин" за втори път, ще бъде още по-добре…".
Премиерата дирижира изумителният Константин Тринкс – този, който направи най-напред чудесен "Тристан" в София, след това буквално отне дъха ми с "Парсифал", а миналото лято стана обект на всеобщ неудържим възторг и огромен респект с новата постановка на Вагнеровата тетралогия. Работата на Тринкс на пулта се отличава с интелигентност и рационалност, с прецизност и фина работа с детайлите, с вдъхновеност и емоционалност, с изключително внимание и уважение към всеки певец, всеки оркестрант, всеки хорист, с мащабност и деликатност, с устремна енергия и съзерцателност. С една дума – просто голям музикант… Станаха три думи. Благодаря, Константин Тринкс, очаквам Ви отново в София с огромно нетърпение!
Вторият спектакъл на 23 юни със сигурност беше не просто по-добър, а изключителен. В партията на германския крал Хайнрих Птицелов исландският бас Бяртни Тор Кристинсон демонстрира отлична дикция и артикулация в произношението на немски език. В двойката отрицателни герои отново гледахме блестящата Габриела Георгиева като Ортруд, а Фридрих фон Телрамунд беше дебют за австрийския баритон Томас Вайнхапел на сцената на Софийската опера. Още с първата фраза, която изпя, Вайнхапел прикова вниманието на публиката. Разбирам, че има предимство пред останалите солисти, защото немският е родният му език, но вокалният образ, който представи, беше неподражаем. Своята концепция за героя той е споделил в интервю за BTV, където казва, че Фридрих му е изключително близък, че това е много силен човек, който вярва в правилните неща, много позитивен и прям. Разбира се – и амбициозен. Но лошият му характер идва от съпругата му, която го манипулира и подвежда. Всичко това, детайлно анализирано и изработено, беше представено в спектакъла на 23 юни. Фридрих на Вайнхапел е красив аристократ, строен и неустоимо привлекателен, благороден и открит, амбициозен и силен, твърдо вярващ в своята кауза. И разбира се, грозно манипулиран и измамен от Ортруд. А Ортруд! След напрежението на премиерата, отразило се на всички участници, във втория спектакъл на "Лоенгрин" Габриела Георгиева вече беше абсолютно спокойна и уверена. Тази певица винаги има ясна концепция за всяка партия. Очевидно работи усилено: изследва, проучва, чете, слуша, разсъждава. Злата Ортруд в нейната трактовка е толкова изтънчено подла, толкова инфернално манипулативна - истинско въплъщение на сатанинското. И това не просто се вижда на сцената, чува се във всяка фраза, всеки тон. Инферналното е в гласа на тази Ортруд: в нежните тихи реплики, с които прилъгва Елза; в яростните призиви към старите езически богове, които я покровителстват; в гневните, амбициращи обвинения към наивния ѝ съпруг. Габриела Георгиева – Ортруд, достойна за Байройт и всички останали най-големи световни сцени.
Героите на светлината: Лоенгрин и Елза. Не случайно Грегор Таси определи Саймън О’Нийл като абсолютно бляскав, фантастичен тенор, великолепен в опери на Вагнер и Верди, както и много добър актьор. Не мисля, че мога да добавя кой знае какво. Може би да акцентирам върху мощния и красив глас, като че ли създаден за оперите на Вагнер, както и върху невероятната музикалност на този певец, който буквално галеше слуха ми с всяка следваща фраза. А неговата Елза! Отдавна не крия пристрастията си към певицата и актриса Радостина Николаева. Тя просто никога не ме е разочаровала. Възможно е да е имала няколко не съвсем успешни вечери в кариерата, просто аз не съм присъствала тогава. Не случайно един от чуждите критици, поканени да отразят тази година Вагнеровия фестивал, я е причислил към "изключителен актьорски състав на международно ниво", добавяйки, че винаги е удивен от високото качество, което поддържат певците в Софийската опера.
А Радостина Николаева е сред звездите с най-ярки певчески качества. През последните две десетилетия тя запази прекрасния си глас, тембъра с подкупваща красота. И тя, както Габриела Георгиева, изработва с изключително внимание и усърдие както вокалните си образи, така и актьорските превъплъщения. Нейната Елза беше красива и нежна, съвсем убедителна сценично, но не това беше истинската радост за публиката, а великолепното пеене, което в съчетание с отличния Лоенгрин на Саймън О’Нийл, благородния и неотразим Телрамунд на Томас Вайнхапел и бляскавата Ортруд на Габриела Георгиева, създаде усещане за истински празник на вокалното изкуство на сцената на Софийската опера. За този празник несъмнено допринесоха хорът на Операта и Смесеният хор на БНР, които се сляха в мощни и впечатляващи сцени, чисто и ясно интонирани, както и великолепният оркестър на Софийската опера – още едно от моите пристрастия, които изобщо не крия. Да не забравяме и диригента на втория спектакъл – харизматичния американец Евън-Алексис Крист, който внесе в атмосферата на музицирането необходимите спокойствие, увереност и енергия. А постановката зарадва с красиви декори и костюми, които не затрудняваха певците, както и с интелигентно и функционално сценично решение.
Отзвук от спектаклите на "Лоенгрин" в Софийската опера можете да чуете в звуковия файл.
Warm Waves/"Топли вълни" е сантиментален албум, който включва теренни записи от пътуването на експерименталния музикант Мирян Колев до Малайзия през 2024 г. Записани в обекта на ЮНЕСКО Джорджтаун и околностите на остров Пенанг, те улавят топли спомени в звук. Градските улици, плажовете, религиозните храмове, цикадите в джунглата, звуците на..
1 август Свири Оркестърът на Полското радио във Варшава с диригент Михаил Меринг. 3.00 часа – Рихард Вагнер (1813-1883), Зигфрид идилия. 3.22 часа – Йоханес Брамс (1833-1897), Вариации по тема от Хайдн, оп. 56а. 3.41 часа – Волфганг Амадеус Моцарт (1756-1791), Симфония № 36 в До мажор, K.425, "Линц". 4.10 часа – Йоханес Брамс (1833-1897), Клавирен..
Той е най-старият действащ джаз фестивал в България. Основан още през 1992-ра година от прочутия ни саксофонист и композитор Анатолий Вапиров, през годините Международният джаз фестивал "Варненско лято" се е превърнал в едно от най-устойчивите и обичани музикални събития в България. От няколко години дъщерята на Анатолий Вапиров – Вероника..
Според проучвания едва 16% от изпълнителите в световен мащаб правят музиката си достъпна за глухата общност. Днес, в XXI век, технологиите дават своя принос за това чрез специални костюми, които възпроизвеждат вибрациите от ритъма така, че нечуващите да се потопят в него и да се наслаждават на живи концерти. Жестовият превод на текстовете на сцената..
Наситената програма в културния живот на столицата не е пречка и на морето да се организират паметни музикални събития. Концерт с международен мащаб акостира в Бургас и това лято. На 2 август пристанището в морския град ще се превърне в сцена за една от най-оригиналните и любими певици на съвременната сцена – Рошийн Мърфи. Очакваме..
Промените в Закона за еврото коментира в "Мрежата " по програма " Христо Ботев " Петър Ганев от Института за пазарна икономика "Всичко..
Съвременните диктатури, разпада на либералната демокрация и ролята на журналистите в борбата с пропагандата – коментира в "Мрежата" по програма "Христо..
В редакция "Хумор и сатира" сме готови на почти всичко само и само някой нещо да научи, та да сполучи. Има и хора, които са готови да отидат отвъд това..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg