"Неделният следобед" на 30 юни бе посветен изцяло на оперното изкуство. Поводите са два: новата постановка на "Лоенгрин" в Софийската опера и 110 години от рождението на изтъкнатия български оперен режисьор Михаил Хаджимишев. И между двата повода има пряка и много тясна връзка, защото предпоследната постановка на Вагнеровия шедьовър "Лоенгрин" в София датира от далечната 1968 година (премиерата е на 19 април) и тя е на диригента Асен Найденов и режисьора Михаил Хаджимишев. А последната реализация на Константин Тринкс и Пламен Карталов беше представена на 13 и 23 юни в залата на Националната опера и балет. В интервю изтъкнатият британски критик Грегор Тази отбеляза, че е бил впечатлен от смесения хор в "Лоенгрин": "Сцените им в първо действие бяха изумителни. Оркестърът – прекрасно изпълнение, солистите – превъзходно пеене. Бих ги сравнил с някои от най-големите и престижни оперни театри… И смятам, че когато представят "Лоенгрин" за втори път, ще бъде още по-добре…".
Премиерата дирижира изумителният Константин Тринкс – този, който направи най-напред чудесен "Тристан" в София, след това буквално отне дъха ми с "Парсифал", а миналото лято стана обект на всеобщ неудържим възторг и огромен респект с новата постановка на Вагнеровата тетралогия. Работата на Тринкс на пулта се отличава с интелигентност и рационалност, с прецизност и фина работа с детайлите, с вдъхновеност и емоционалност, с изключително внимание и уважение към всеки певец, всеки оркестрант, всеки хорист, с мащабност и деликатност, с устремна енергия и съзерцателност. С една дума – просто голям музикант… Станаха три думи. Благодаря, Константин Тринкс, очаквам Ви отново в София с огромно нетърпение!
Вторият спектакъл на 23 юни със сигурност беше не просто по-добър, а изключителен. В партията на германския крал Хайнрих Птицелов исландският бас Бяртни Тор Кристинсон демонстрира отлична дикция и артикулация в произношението на немски език. В двойката отрицателни герои отново гледахме блестящата Габриела Георгиева като Ортруд, а Фридрих фон Телрамунд беше дебют за австрийския баритон Томас Вайнхапел на сцената на Софийската опера. Още с първата фраза, която изпя, Вайнхапел прикова вниманието на публиката. Разбирам, че има предимство пред останалите солисти, защото немският е родният му език, но вокалният образ, който представи, беше неподражаем. Своята концепция за героя той е споделил в интервю за BTV, където казва, че Фридрих му е изключително близък, че това е много силен човек, който вярва в правилните неща, много позитивен и прям. Разбира се – и амбициозен. Но лошият му характер идва от съпругата му, която го манипулира и подвежда. Всичко това, детайлно анализирано и изработено, беше представено в спектакъла на 23 юни. Фридрих на Вайнхапел е красив аристократ, строен и неустоимо привлекателен, благороден и открит, амбициозен и силен, твърдо вярващ в своята кауза. И разбира се, грозно манипулиран и измамен от Ортруд. А Ортруд! След напрежението на премиерата, отразило се на всички участници, във втория спектакъл на "Лоенгрин" Габриела Георгиева вече беше абсолютно спокойна и уверена. Тази певица винаги има ясна концепция за всяка партия. Очевидно работи усилено: изследва, проучва, чете, слуша, разсъждава. Злата Ортруд в нейната трактовка е толкова изтънчено подла, толкова инфернално манипулативна - истинско въплъщение на сатанинското. И това не просто се вижда на сцената, чува се във всяка фраза, всеки тон. Инферналното е в гласа на тази Ортруд: в нежните тихи реплики, с които прилъгва Елза; в яростните призиви към старите езически богове, които я покровителстват; в гневните, амбициращи обвинения към наивния ѝ съпруг. Габриела Георгиева – Ортруд, достойна за Байройт и всички останали най-големи световни сцени.
Героите на светлината: Лоенгрин и Елза. Не случайно Грегор Таси определи Саймън О’Нийл като абсолютно бляскав, фантастичен тенор, великолепен в опери на Вагнер и Верди, както и много добър актьор. Не мисля, че мога да добавя кой знае какво. Може би да акцентирам върху мощния и красив глас, като че ли създаден за оперите на Вагнер, както и върху невероятната музикалност на този певец, който буквално галеше слуха ми с всяка следваща фраза. А неговата Елза! Отдавна не крия пристрастията си към певицата и актриса Радостина Николаева. Тя просто никога не ме е разочаровала. Възможно е да е имала няколко не съвсем успешни вечери в кариерата, просто аз не съм присъствала тогава. Не случайно един от чуждите критици, поканени да отразят тази година Вагнеровия фестивал, я е причислил към "изключителен актьорски състав на международно ниво", добавяйки, че винаги е удивен от високото качество, което поддържат певците в Софийската опера.
А Радостина Николаева е сред звездите с най-ярки певчески качества. През последните две десетилетия тя запази прекрасния си глас, тембъра с подкупваща красота. И тя, както Габриела Георгиева, изработва с изключително внимание и усърдие както вокалните си образи, така и актьорските превъплъщения. Нейната Елза беше красива и нежна, съвсем убедителна сценично, но не това беше истинската радост за публиката, а великолепното пеене, което в съчетание с отличния Лоенгрин на Саймън О’Нийл, благородния и неотразим Телрамунд на Томас Вайнхапел и бляскавата Ортруд на Габриела Георгиева, създаде усещане за истински празник на вокалното изкуство на сцената на Софийската опера. За този празник несъмнено допринесоха хорът на Операта и Смесеният хор на БНР, които се сляха в мощни и впечатляващи сцени, чисто и ясно интонирани, както и великолепният оркестър на Софийската опера – още едно от моите пристрастия, които изобщо не крия. Да не забравяме и диригента на втория спектакъл – харизматичния американец Евън-Алексис Крист, който внесе в атмосферата на музицирането необходимите спокойствие, увереност и енергия. А постановката зарадва с красиви декори и костюми, които не затрудняваха певците, както и с интелигентно и функционално сценично решение.
Отзвук от спектаклите на "Лоенгрин" в Софийската опера можете да чуете в звуковия файл.
Иконата на италианския рок блус Дзукеро навършва 70 години днес. Той отбелязва това по свой начин – с поредица от 12 концерта на "Арена ди Верона" от 16 до 28 септември, включително и тази вечер, превръщайки древноримския амфитеатър в свой дом. Дзукеро е пословичен със свободния си дух, превъплътен в един от хитовете му – "Partigiano Reggiano"...
Китарата, която Лиъм Галахър строши в нощта, когато "Оейзис" се разпаднаха в Париж, ще бъде продадена на търг през октомври, като се очаква сумата да достигне 500 000 паунда . Братята Галахър може и да са се помирили, за да се впуснат в рекордно световно турне, но един артефакт, който напомня за по-неспокойните моменти в отношенията им, е на път..
Огромен интерес към музиката на Енио Мориконе и Нино Рота, в очакване на новия концерт с разширен репертоар Ennio Morricone & Nino Rota. Part II . В зала 1 на НДК на 27 септември от 19.00 ч. ще звучат вечните и любими мелодии за всички поколения от филмите "Кръстникът“ , " Имало едно време в Америка“ , " Добрият, лошият и..
"Искам първо да поздравя всички новоприети студенти в Национална музикална академия "Проф. Панчо Владигеров" и да им пожелая успех. Ние преподавателите много разчитаме на младите колеги, тъй като в тях ние виждаме нашето бъдеще. Аз съм действащ музикант основно, макар че съм преподавател вече с над 20-годишна практика в Музикалната академия. Започнал..
Първият в историята концерт на туарегска банда в България беше именно на Tamikrest. Не толкова отдавна. През 2022. Оттогава концертната серия "Аларма Пънк Джаз" на БНР и платформата за традиционна и нова африканска музика "АфроВизия" организираха съвместно още три техни концерта, като първото им участие у нас извън София (в Пловдив през 2023)..
Международният литературен форум "Да разберем Балканите чрез литературата" започва днес и ще продължи до 28 септември в Хеликон, планината на Музите...
В галерията на СБХ се откри изложбата на Явора Петрова. Към нея е издадена и книга-албум с рисунки, бележки, стихотворения, мисли на художничката. Ето..
Оксана Желяпова е бесарабска българка, родена в Кишинев, Молдова. Майка й е молдовка, а баща й българин. Оксана е юрист, носителка е на титлата..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg