Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Какво да правим, ако се натъкнем на змия?

Снимка: Pixabay

Образът на змията през вековете е натоварен с разнообразна символика, но и до днес в повечето хора поражда най-вече ужас. Какво да правим, ако се натъкнем на змия, докато се разхождаме на открито или пък я видим в двора си? Защо не бива да я убиваме и какво кара някои хора да отглеждат змии като домашни любимци – питаме в "Нашият ден" Антон Соколов – любител херпетолог.

Какво да направим, когато срещнем змия? Гостът в предаването отговаря с една дума – нищо. По думите на Соколов змията се страхува от човека и при евентуална среща вместо да ни подгони, влечугото би избягало. Змиите нападат само при самозащита, изтъква Соколов.

Едно от най-силно развитите сетива при змиите е тяхната способност да регистрират вибрациите от приближаващ се обект на метри разстояние. Ето защо е почти невъзможно човек да настъпи змия, обяснява херпетологът.  

Най-развитото сетиво на змията е свръхобонянието и това се дължи на нейния специфичнен раздвоен език. Всяко едно от разклоненията събира микрочастици от въздуха, които биват идентифицирани от специален орган. Това е причината змиите да се ориентират безпогрешно, което ги прави и съвършени ловци.

По думите на Соколов двете отровни змии в България – пепелянка и усойница – избягват човешкия хабитат, тъй като са по-тромави и уязвими. За разлика от тях смоците са пъргави и разполагат с повече опции за бягство.

Според госта страхът от змии не е вроден, но се вменява в най-ранна детска възраст. Притеснението на хората е породено от незнание, смята той.

Соколов развенчава някои от най-известните митове, свързани със змиите. Таралежите не ядат змии. Орелът-змияр е хищна, респектираща птица, която се прехранва до голяма степен с лов на змии. Лисиците и котките също понякога ядат змии, обяснява гостът. Никоя змия не пие мляко, защото млякото е стриктно бозайническа адаптация, а и змиите нямат смукателен апарат, заявява Соколов.  

Интересен факт е, че отровата е изключително ценен ресурс за отровните змии, защото производството ѝ отнема енергия. Главната цел на отровата е ловна, а самозащитата – второстепенна.  

Соколов дава някои много ценни съвети за случаите, в които все пак човек бива ухапан от змия. Понякога и без противоотрова могат да отшумят симптомите от отровно ухапване, но това в никакъв случай не означава да не се потърси навременна лекарска помощ, подчертава гостът.  Изсмукването на отровата е безсмислено, тъй като токсичното вещество веднага се разпространява в кръвта. Важно е ухапаният да запази самообладание и да извършва възможно най-малко движения – бързата физическа активност е противопоказна. В никакъв случай ухапаното място не бива да се пристяга, предупреждава Соколов.

Повече по темата чуйте в звуковия файл:  


По публикацията работи: Бисерка Граматикова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Д-р Радослава Бекова

Д-р Радослава Бекова: Наградите "За жените в науката" дават самочувствие и създават научно семейство

На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски".  В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..

публикувано на 27.11.25 в 09:37
Афиш на събитието

Фестивалът на науката започва с над 70 събития и международни гости

Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..

публикувано на 27.11.25 в 08:19

"Музейко" – епизод 3: Бъдеще

Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..

публикувано на 26.11.25 в 15:57
Проф. Иван Гаврилов и проф. Арман Постаджиян носители на наградата за медицина

Човекът с голямото сърце...

Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..

публикувано на 26.11.25 в 12:16

Положителното влияние на младежките субкултури в спорта

Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...

публикувано на 25.11.25 в 16:54