Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Какво да правим, ако се натъкнем на змия?

Снимка: Pixabay

Образът на змията през вековете е натоварен с разнообразна символика, но и до днес в повечето хора поражда най-вече ужас. Какво да правим, ако се натъкнем на змия, докато се разхождаме на открито или пък я видим в двора си? Защо не бива да я убиваме и какво кара някои хора да отглеждат змии като домашни любимци – питаме в "Нашият ден" Антон Соколов – любител херпетолог.

Какво да направим, когато срещнем змия? Гостът в предаването отговаря с една дума – нищо. По думите на Соколов змията се страхува от човека и при евентуална среща вместо да ни подгони, влечугото би избягало. Змиите нападат само при самозащита, изтъква Соколов.

Едно от най-силно развитите сетива при змиите е тяхната способност да регистрират вибрациите от приближаващ се обект на метри разстояние. Ето защо е почти невъзможно човек да настъпи змия, обяснява херпетологът.  

Най-развитото сетиво на змията е свръхобонянието и това се дължи на нейния специфичнен раздвоен език. Всяко едно от разклоненията събира микрочастици от въздуха, които биват идентифицирани от специален орган. Това е причината змиите да се ориентират безпогрешно, което ги прави и съвършени ловци.

По думите на Соколов двете отровни змии в България – пепелянка и усойница – избягват човешкия хабитат, тъй като са по-тромави и уязвими. За разлика от тях смоците са пъргави и разполагат с повече опции за бягство.

Според госта страхът от змии не е вроден, но се вменява в най-ранна детска възраст. Притеснението на хората е породено от незнание, смята той.

Соколов развенчава някои от най-известните митове, свързани със змиите. Таралежите не ядат змии. Орелът-змияр е хищна, респектираща птица, която се прехранва до голяма степен с лов на змии. Лисиците и котките също понякога ядат змии, обяснява гостът. Никоя змия не пие мляко, защото млякото е стриктно бозайническа адаптация, а и змиите нямат смукателен апарат, заявява Соколов.  

Интересен факт е, че отровата е изключително ценен ресурс за отровните змии, защото производството ѝ отнема енергия. Главната цел на отровата е ловна, а самозащитата – второстепенна.  

Соколов дава някои много ценни съвети за случаите, в които все пак човек бива ухапан от змия. Понякога и без противоотрова могат да отшумят симптомите от отровно ухапване, но това в никакъв случай не означава да не се потърси навременна лекарска помощ, подчертава гостът.  Изсмукването на отровата е безсмислено, тъй като токсичното вещество веднага се разпространява в кръвта. Важно е ухапаният да запази самообладание и да извършва възможно най-малко движения – бързата физическа активност е противопоказна. В никакъв случай ухапаното място не бива да се пристяга, предупреждава Соколов.

Повече по темата чуйте в звуковия файл:  


По публикацията работи: Бисерка Граматикова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Разходка из имотите на крал Чарлз Трети в Румъния

Крал Чарлз Трети е идвал два пъти в България още докато беше обикновен принц – през 1998 и 2003 година. Но не си купи имот. А кореспондентът на БТА в Букурещ Мартина Ганчева разкри, че той има най-малко две къщи в Румъния. Помолих я да разкаже малко повече за недвижимостите и сантимента му към съседната държава. Красивата дама, според мен, е..

публикувано на 26.08.25 в 15:40
арх. Полина Паунова

Еврика! Успешни българи: Полина Паунова

"Архитектурата е изкуство, което е съобразено с логиката и е подчинено на много технически изисквания", така арх. Полина Паунова от Пловдив обяснява избора си на именно тази професия. Случайно или не, с нея се срещнахме на един от археологическите обекти в центъра на някогашния Филипопол. Така градът със своите древни останки и днешни шумове се вписа в..

публикувано на 25.08.25 в 17:00
Явор Христов (вляво) и Крум Александров

Любопитството насочва Крум Александров и Явор Христов към полимерната наука

21-вият национален симпозиум "Полимери 2025" с международно участие се проведе oт 29 юни до 2 юли в Казанлък. Началото на форума е поставено през 1967 г., като през годините той се утвърди като най-значимото събитие в областта на полимерната наука в България, предоставящо възможност за представяне на научни резултати, обмен на идеи и развитие на..

публикувано на 25.08.25 в 09:35

Международно изложение "Културен туризъм" в Търново за 20-и път

През есента Велико Търново ще бъде домакин на Международното изложение  "Културен туризъм". Традиционно, сред неговите двигатели и организатори е доц. д-р Соня Алексиева, преподавател по туристически пиар.  Тя ни разказва развълнувано за предстоящите инициативи на изложението, чието 20-о издание предстои. За да запазят спомените на българските и..

публикувано на 24.08.25 в 15:56
доц. Катя Михайлова и Теменужка Николова

Трябва да изучим, оценим, застраховаме и запазим културното си наследство

Първите експерт оценители на културни и художествени ценности получиха своите свидетелства. Акцентът в програмата за следдипломна квалификация "Управление и оценка на културни и художествени ценности", реализирана в Института за следдипломна квалификация в УНСС, е поставен върху процеса на оценяване на културни ценности и художествени..

публикувано на 22.08.25 в 08:50