Театралният видеопроект "Изиграй ми приказка" провокира любопитството на глухите деца към художествената литература и изкуството. Повече за проекта, неговите цели, както и за очакваните резултати в "Нашият ден" разказва Албена Тагарева, директор на фондация "Арт бюро", инициатор на проекта.
Етапите на проекта "Изиграй ми приказка" са разработване на уъркшоп по художествен жестов език, поставяне и заснемане на театрални версии на текстовете и заключителен анализ на резултата.
Вече са театрализирани и заснети четири литературни произведения от учебния план за 5 кл. и 6 кл. – разказът "Косачи" от Елин Пелин, народната приказка "Златното момиче", приказката "Котаракът в чизми" на Шарл Перо и автобиографията на Бранислав Нушич. Към момента екипът на проекта очаква анализът на културолога Василка Шишкова, относно резултата и възможностите за развитие.
Тагарева споделя мотивацията, която стои зад проекта: "Нашата основна идея започна от това, че през годините, когато говорихме по проекти за глуха култура и глухите деца, се изправихме пред проблема, че за глухите деца е много трудно да приемат приказния свят и метафорите."
Целта на "Изиграй ми приказка" е преподавателите в специалните училища за глухи деца да получат помощ в преподаването по литература, а самите деца да получат стимул за четене на художествени произведения.
Училището за глухи деца в София вече се е запознало с театрализираните текстове, като децата наистина са успели да влязат в приказните светове, да разберат кои са добрите и лошите герои и да извлекат поуката, разказва Тагарева.
Видеата могат да се намерят в YouTube канала на фондация "Арт бюро".
По думите на Тагарева може да се помисли дали и други хуманитарни предмети не биха могли да бъдат представени чрез този интересен и разбираем за нечуващите деца метод.
Повече по темата чуйте в звуковия файл:
Журналистката Ан Апълбаум става известна с изследванията си за съветската диктатура, като преведените у нас нейни книги са "Гулаг: лагерите на смъртта", "Желязната завеса: рухването на Източна Европа, 1944-1956", "Червен глад: войната на Сталин срещу Украйна" и най-новата – "Конгломератът Автокрация. Диктаторите, които искат да управляват света"...
За втора година в Нов български университет ще се проведе Международният фестивал "Следата Шекспир". Мотото на фестивала е "Театърът като "конспект на времето ни, като негов летопис в съкратено издание." Ето как виждат мисията на Фестивала организаторите му: "Изборът на Шекспир като универсална оптика, през която анализираме и рефлектираме процесите..
85 години от рождението на журналиста и поет Георги Заркин бяха отбелязани в Чешкия център в София. Събитието, припомнящо жестоката съдба на този талантлив и достоен български писател, неслучайно беше организирано там. През 1968 г., докато е в затвора, Заркин обявява 28-дневна гладна стачка в знак на протест срещу нахлуването на армиите на Варшавския..
Марио Варгас Льоса става известен с романа си "Градът и кучетата", 1963, за да се нареди не само до най-големите писатели от Южна Америка като Габриел Гарсия Маркес, Карлос Фуентес и Хулио Кортасар, но и в света. Получава Нобелова награда за литература през 2010 година, а у нас през 2013беше удостоен с Доктор хонорис кауза на Софийския университет...
Латвийският сериал "Съветски дънки" е написан от българската сценаристка Теодора Маркова, която стои и зад редица от най-успешните български продукции през последното десетилетие. Той се превърна в сензация, след като спечели наградата на публиката на престижния телевизионен фестивал Series Mania 2024, а актьорът Карлис Арнолдс Авотс бе отличен с..
1170 години след създаването си първата старобългарска азбука продължава да привлича интереса на учените, широката публика и любителите на загадки. В чест..
Пoредният брой на "Литературата, начин на употреба. На фокус – Полша", осъществен със спомоществователството на Полския институте посветен на Олга..
Журналистката Ан Апълбаум става известна с изследванията си за съветската диктатура, като преведените у нас нейни книги са "Гулаг: лагерите на смъртта",..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg