Отпадъкът е ценен разказвач на механизмите, които движат дадено общество – пресечна точка между природно и културно, локално и глобално. Боклукът разколебава границата между това, което е мое, и това, което не е, между полезно и вредно, приемливо и неприемливо, определено и неопределено.
Кой притежава отпадъците, има ли "добър" отпадък и дали трябва да правим разлика между притежание и собственост върху тях – за практическите, философски и правни аспекти на темата за изхвърлянето в "Часът на етиката" говори проф. Стоян Ставру, автор на монографията "Отвъд боклука: Философско изследване върху притежаването на отпадъци".
По думите на проф. Ставру темата за отпадъците е твърде схематизирана в общественото съзнание. Обсъждат се цвят, тип контейнери, тип суровина, но се прескача философската разлика между понятията "отпадък", "боклук", "остатък". Именно през плътността на тези понятия преминава философският дискурс на разговора за отпадъците. Разбира се, философските аспекти на темата не бива да ни отдалечават от праксиса, подчертава проф. Ставру, според когото притежанието е ключът към темата за изхвърлените вещи.
Отпадъкът е акт на освобождаване по смисъла на закона, пояснява проф. Ставру. Битува схващането, че отпадъкът е онова, което никой не иска да притежава – но дали е така, пита гостът. Какво се случва с онези изхвърлени предмети, които някой артист например решава да използва в свое произведение, а това произведение води до печалба? Чия собственост е произведението? Каква екологична претенция да разполага с боклука на другите може да има всеки индивид? Подобни въпроси не са уредени от страна на вещното право, заявява проф. Ставру.
Тъй като става въпрос за публичен интерес, има предвидени административно наказателни санкции за гражданите, които не управляват битовите си отпадъци по предвидения законово начин. Тези мерки обаче рядко се прилагат и въпросът се решава на ниво култура и съвест.
Проф. Ставру описва три възможни вида намерение спрямо боклука – оползотворяване, обезвреждане, запечатване. Първото е свързано с идеала за растеж, но крие и някои екологични проблеми. Последното е свързано с желанието да премахнем боклука изцяло, да забравим за него, да го пренесем на някое немясто. То произхожда от факта, че боклукът, като неразградим, съществува като публичен и политически фактор, по думите на проф. Ставру. Ето защо е важно са си задаваме въпросите какво, как и защо правим с отпадъците и с какви инструменти можем да се включим в решението на проблема.
От частноправната страна този проблем минава през чувството за вина – боклукът се явява първородният грях на всеки потребител. Свикнали сме да смятаме, че подредените страни са тези, в които има отчетливо справяне с нежеланите отпадъци. Боклукът е средство за маргинализиране на общности.
Кръговият модел – производство, потребление, освобождаване, рециклиране – е новият наратив за отпадъка като част от един по-мащабен проект. Проф. Ставру е на мнение, че вещите, които произвеждаме трябва да се вписват както в природните обороти, така и в индустриалния свят. Това изисква повече усилия, добавя гостът и изтъква, че хибридната природа на отпадъците изисква и хибридни решения.
А каква е разликата между отпадък и боклук? Докато отпадъкът е онова, което се разлага, което става част от динамичен процес, боклукът не подлежи на промяна – той се консолидира и става обект на търговски претенции, пояснява проф. Ставру.
В своята монография изследователят прави опит да предложи правилните термини за боравене различните аспекти на отпадъците и да подтикне читателя към философско осмисляне на темата.
"Да бъдем хора с по-голямо въображение.", казва в заключение проф. Ставру.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
Наистина има хора, които живеят в Бога и за Бога и законът на вечната правда е непрестанно техен спътник, но дори и тези помазани души не са съвършени и винаги има нещо, което не им достига, за да стигнат до съвършенство. Тази истина се доказва и от днешното евангелско четиво, в което се разказва за един юдейски законник, който от малък е закърмен с..
В студиото на "Семейно радио" изгрява слънце от любов по време на гостуването на фамилията на актьора и баща за пример Димитър Иванов-Капитана. Семейната среща е в навечерието на "Беше ми 100лично" в зала 1 на НДК на 25 ноември – първият комедиен спешъл за един от най-успешните стендъп комици и единствен вентролог в България. В..
Село Сталийска махала се намира на 10-ина километра от общинския си център Лом и е най-голямото село в общината. Преди години в него са живеели около 5 хиляди човека, днес жителите са малко над 1100. През 1474 г. възниква Ефляковча (Влашка) махала със 7 къщи на левия бряг на река Лом. Първите заселници са дошли от Румъния /Влашко/ и затова името..
В "Мрежата" гостува Ирина Морозовская, която е психотерапевт, известен бард, но най-вече одеситка. Проведох разговора си с нея на 19 ноември, ден след като руските окупатори отново атакуваха с ракети Одеса – най-големия черноморски град на Украйна. Има загинали и много ранени. На 19 ноември в града беше обявен траур. Аз следя нейните..
В рубриката "Съвети на адвоката" на "Законът и Темида" адв. Елка Пороминска , председател на Асоциацията за жените адвокати и основен консултант на предаването, разяснява предоставянето на П РАВНА ПОМОЩ от адвокат на граждани, които са със затруднено материално положение, за защита пред съд и извън съда. В Закона за правната помощ и Гражданския..
"Душата ми е стон" е историческа беседа, която ще пресъздаде духа на отминала София 111 години след последната вечер на Пейо Яворов и Лора Каравелова. T..
В съботната вечер (23 ноември от 20 часа) ще си припомним три спектакъла на Софийската опера. Първият досег на българската публика с "Бохеми" е през..
В "Мрежата" гостува Ирина Морозовская, която е психотерапевт, известен бард, но най-вече одеситка. Проведох разговора си с нея на 19 ноември, ден след..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
