Днес (17 юли) е Световният ден на емотиконите и емоджитата – средства, с които допълваме писменото си общуване в интернет, за да компенсираме поне частично дефицита в комуникацията, породен от липсата на гласа и физическия ни образ. Човек би сметнал, че емоджи, както и емотикон, е дума, свързана с емоции, но всъщност не е така – японска е и смисълът ѝ е съвсем различен. И все пак функцията на емоджитата е тъкмо такава – да изразят нашите чувства.
За тяхната употреба и смисъл разказва в "Нашият ден" преподавателят по съвременен български език в НБУ Георги Цонев, който има специфичен интерес и към семиотиката на интернет общуването.
Емотиконите се развиват и причината да се появяват нови са две. От една страна, в технологичен аспект, е необходимо кодиране с конкретен протокол. От друга страна, неутралността на емотиконите би била неадекватна на съвременното общуване, заявява Цонев. В днешно време не е важна просто емоцията, а това кой, как и защо я изразява. Цветът на кожата, на косата, половата принадлежност допринасят за нюансите в комуникацията.
Разбира се, емоджито е графичен знак, който може да породи множество допълнителни смисли и недоразумения. Добрата страна е, че подлежи на редакция.
По думите на Цонев има поколенческо деление в използването на емоджита и то се дължи на факта, че хората под 45 години са създателите на този тип комуникация, а по-възрастните опитват да се адаптират.
Емоджитата и емотиконите са явление, което добавят пласт на емоция в писмената форма на съвременната комуникация, подчертава Цонев.
Повече по темата чуйте в звуковия файл:
Доц. д-р Владимир Златарски представя в "Артефир" документалното изследване на германския журналист Хералд Йенер, озаглавено "Вълче време. Германия и германците 1945 – 1955". По думите на доц. Златарски, който заедно с проф. Богдан Мирчев, е консултант на изданието, книгата представлява сериозно явление на нашия книжен пазар. "Това е..
Срещнахме ги в пълен състав на петото издание на чудесния фестивал "Хисарлъка Expirience", където, под една шатра накичена с красиви тениски, торбички и други неща, те, заедно със своите съмишленици и ментори, очакваха малки и големи да се потопят в чудния свят на древното източно изкуство оригами. "Те" са Лили Гогова, нейният съпруг Николай и двете..
В редакция "Хумор и сатира" следим какво става не само у нас, но най-вече по света, защото оттам може да падне нещо полезно, ценно или вкусно. За една възможност от далечна Япония ще разкажем в неделя веднага след новините в 18 часа, когато ще чуете: - Увод с песни от фестивала на хумористичната и сатиричната песен "Златният кос", изпети от Климент..
"Джордж Оруел – по следите на пророка" е книга на журналистката, преводачка и преподавателка Клери Костова - Балцер, която живее от години във Великобритания. Там тя е част от обществото на Оруел и предлага на българските читатели свое изследване на непознати факти от живота на писателя. "Когато завършва Итън, Оруел заминава в Бирма, където пет..
"Хроники от Ателието. 130 години Васил Захариев – творец, учител, изследовател" – изложбата е на Регионалния исторически музей София и се открива тази вечер (17 юли) в 18 часа. Васил Захариев е график, бил е ректор на Художествената академия, преподавател, интересувал се е от изкуството на Българското възраждане, а изложбата, която има дълъг живот..
Съвпаденията, случайностите и причините за неработещата съдебна система у нас коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" адв. Велислава..
"Джордж Оруел – по следите на пророка" е книга на журналистката, преводачка и преподавателка Клери Костова - Балцер, която живее от години във..
Възможно ли е Deep Fakes да доведат до колапс в общественото доверие в истината? Как Deep Fakes могат да се превърнат в "game changer" за политическите..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
