Днес (17 юли) е Световният ден на емотиконите и емоджитата – средства, с които допълваме писменото си общуване в интернет, за да компенсираме поне частично дефицита в комуникацията, породен от липсата на гласа и физическия ни образ. Човек би сметнал, че емоджи, както и емотикон, е дума, свързана с емоции, но всъщност не е така – японска е и смисълът ѝ е съвсем различен. И все пак функцията на емоджитата е тъкмо такава – да изразят нашите чувства.
За тяхната употреба и смисъл разказва в "Нашият ден" преподавателят по съвременен български език в НБУ Георги Цонев, който има специфичен интерес и към семиотиката на интернет общуването.
Емотиконите се развиват и причината да се появяват нови са две. От една страна, в технологичен аспект, е необходимо кодиране с конкретен протокол. От друга страна, неутралността на емотиконите би била неадекватна на съвременното общуване, заявява Цонев. В днешно време не е важна просто емоцията, а това кой, как и защо я изразява. Цветът на кожата, на косата, половата принадлежност допринасят за нюансите в комуникацията.
Разбира се, емоджито е графичен знак, който може да породи множество допълнителни смисли и недоразумения. Добрата страна е, че подлежи на редакция.
По думите на Цонев има поколенческо деление в използването на емоджита и то се дължи на факта, че хората под 45 години са създателите на този тип комуникация, а по-възрастните опитват да се адаптират.
Емоджитата и емотиконите са явление, което добавят пласт на емоция в писмената форма на съвременната комуникация, подчертава Цонев.
Повече по темата чуйте в звуковия файл:
Как обединени хората на изкуството могат да създават енергия, която да кара публиката да идва вече 40 години в Созопол? "Аполония" има своята публика, по думите на Маргарита Димитрова, изпълнителен директор на фондацията за изкуство "Аполония". "Ние сме отгледали и възпитали едни висококултурни и ценящи изкуството хора." "Да създадеш не просто..
Празниците на изкуствата "Аполония" започнаха в Созопол за четирсети път. Беше издадена специално за годишнината книга със снимки и текстове, подбрани от Панайот Денев, която проследява случилото се в различните изкуства през тези години. В нея четем написаното от проф. Пламен Джуров за списание ЛИК през 2022 година: "Артистичната среда,..
Пейо Яворов, един от най-значимите български поети-символисти, напуска Анхиало, днешно Поморие, през 1898 г., но не преди да сподели със сестра си Екатерина пророческите думи: "Ти помни, че брат ти ще стане голям поет". Именно на п оморийския бряг Яворов осъзнава своето поетическо призвание и прави истинския си дебют с поемата "Калиопа" в списание..
Две внушителни 4-метрови фигури – мъжка и женска – изпълват окото на крайбрежната алея на Созопол. Созопол – който вече е Аполония и посреща за 40-и път Празниците на изкуствата. Тези фигури са замислени и направени в умален мащаб преди няколко години – още тогава за море. Фигурите са от стиропор, облечени са с полиестерна смола. Цветът е сребърен..
Художникът Греди Асса представя на "Аполония" в Созопол своята нова изложба "Пътувания: острови, морета". Това е 40-ото издание на Празниците на изкуствата. Творбите в експозицията са създадени специално за събитието. Подборът е специален. Тематиката е морска, а от творбите лъха ефирност и почти акварелност в маслените бои. Ето какво споделя творецът..
"Обичам те, защото те познавам" – с тези думи жителите и гостите на Баня, Карловско, празнуват 22 години от обявяването на населеното място за град. За..
Пейо Яворов, един от най-значимите български поети-символисти, напуска Анхиало, днешно Поморие, през 1898 г., но не преди да сподели със сестра си..
Две внушителни 4-метрови фигури – мъжка и женска – изпълват окото на крайбрежната алея на Созопол. Созопол – който вече е Аполония и посреща за 40-и път..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
