Ден след 187-ата годишнина от рождението на Васил Левски в "Нашият ден" разговаряме с писателката Здравка Евтимова – за необходимостта от светлия облик на Дякона.
Дядото на Евтимова кръщава баща ѝ с името на Левски, за да расте в бедната му къща един смел, свестен човек – такъв, който държи на дома, на родната земя и на думата си.
"Когато произнасят името му, аз винаги мисля колко е необходим днес. На първо място, за да отглеждаме младостта така, че да не допускаме в нейните редици доносници, ласкатели и предатели, защото те нямат знания и умения. Човек, който може, който знае, никога не ласкае, не предава делото и не е раболепен – той знае своята стойност, а стойността се изгражда и спечелва с много труд. Точно затова Левски ни е необходим. Да успеем да сложим семената на знанието и умението в хората.", казва Евтимова.
Стремежът трябва да е към онази чиста и свята република, за която Левски мечтае. Писателката смята, че може би не ни липсва нищо, за да я постигнем. Сами затъваме в черни и тъмни критики, казва Евтимова. Тя споделя, че дълбоко съжалява хората, които приказват така, защото те не са осъществили това, което природата е заложила в тях. Като потомци на Левски не би следвало да се очерняме така, изтъква Евтимова.
"Образът на Левски излъчва светлина, защото е търсил силата на всеки един и се облягал на нея.", заявява писателката.
Евтимова призовава: "Да си кажем кривиците – аз на теб, ти на мен. Тогава ще направим път, по който ще стесним границите на неграмотността и незнанието. Човек, който знае, обича страната си."
По думите на Евтимова Левски е този, който учи българите да пишат с дела. Заветът му би трябвало да ни замисля кого сме излекували, какво сме написали, какви пътища сме направили.
Евтимова завършва разговора с думите: "Това вдъхва Левски в нас – че ние сме творци на живота си, че времето е в нас и ние сме във времето. Това означава, че можем да го направим добро. В ръцете ни е да стесним територията на болката. Това си мисля, когато мисля за Левски."
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
"Два века изкуство в България" е нов цикъл с популярни лекции, който обхваща културните и художествени процеси в страната от началото на XIX век до края на 90-те години на ХХ век. Техен организатор е Петко Желязов, водещ и модератор в платформата "Рацио" и Кристина Тужарова, дългогодишен лектор и основател на инициативата "История на изкуството..
Носталгично дивертименто Люлееше лятото своите тежки камбани. По устните лепнеше сладкият сок на живота. Светът нямаше сенки. В реката се стапяха бавно дори неясните очертания на хоризонта. Аз знаех, че този ден няма да се повтори, но времето беше отключило катинара си и тихия ход на нашата смешна история отмерваха не часове и..
Издателство "Библиотека България" обяви победителите от VI Национален литературен конкурс "Вие пишете, ние четем" . Над двеста автори участваха в тазгодишното издание на конкурса с поезия на тема: "Монолог на хвърления камък". С отзвук от завършилия VI Национален литературен конкурс в "Артефир" гостуват писателите и издатели Симеон Аспарухов и..
"Принцесата на Бухенвалд" е доказателство, че в историята на Втората световна война няма пощадени. Испанската авторка Ана Андреу Бакеро гостува в България, за да представи своя дебютен роман, разказващ печалната история на Мафалда Савойска – сестра на царица Йоанна Българска. "Попаднах на историята на Мафалда изключително случайно",..
Германско-австрийският писател Даниел Келман гостува в България, за да представи най-новия си роман "Светлина и сянка". Книгата излиза в превод на Жанина Драгостинова и разказва историята на австрийския режисьор Георг Вилхем Пабст, който добива слава с няколко големи филма от епохата на немския експресионизъм. Пабст остава спорна фигура и до днес..
Германско-австрийският писател Даниел Келман гостува в България, за да представи най-новия си роман "Светлина и сянка". Книгата излиза в превод на Жанина..
"Принцесата на Бухенвалд" е доказателство, че в историята на Втората световна война няма пощадени. Испанската авторка Ана Андреу Бакеро гостува в..
Когато предишния път бях на остров Мавриций надлежно се сбогувах с него завинаги, защото смятах, че едва ли ще се върна в този отрязък от рая. Но..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg