"Какво мога да кажа за политиците и карикатурата ли – правил съм две самостоятелни изложби в Народното събрание, през 1991 – с политически шаржове и карикатури. Тогава това беше нещо ново, целият парламент се беше струпал на откриването на тази изложба, имаше коментари и доста интересно, сподели в предаването "Следобед за любопитните" Валери Александров-Валекс – секретар на Секция "Карикатура" в СБХ.
Хиперболата и сатирата, според него, са в основата на добрата карикатура. Те именно позволяват на карикатурата да казва това, което с думи не е много етично и възпитано. Те ѝ позволяват и да каже онова, което си мислят хиляди, без да го споделят с другите. Всъщност карикатурата и вид провокация към хората, споделя карикатуристът.
През последните години много се промениха условията и възможностите за работа у нас на колегите карикатуристи, сподели в предаването "Следобед за любопитните" Валери Александров. В международен план обаче се появиха нови интересни конкурси, като в диктаторските държави, според него, първи са се усетили и започнали да използват силата на карикатурата. Това, както сподели Валери Александров, дало възможност и на българските автори да се представят и докажат професионализма си.
Поради променените условия за работа, както и липсата на подкрепа от държава и институции, бъдещето на българския карикатурист ще бъде трудно, твърди Валери Александров-Валекс. Интересът към работата на карикатуристите трябва да се формира сред младите, но някой трябва да ги увлече и да се занимава с тях, уточнява авторът. През последните години на всяка изложба на карикатуристите той отделя място и за младите таланти, като се стимулира работата на ученици от България и българчета от чужбина. Да рисуваш, не само карикатури, споделя той, може да бъде и хоби, а това след години ще стимулира мозъчната ти дейност.
В началото на септември група от осем български карикатуристи и техни колеги от чужбина ще участват в Хасково в "Кауня", където се организира изложба на карикатури, а по-късно всеки един от участниците рисува гражданите. Там всички посетители могат да разгледат и Паметника за завистта.
За направеното през годината и предстоящите събития подробности от разговора на Ани Костова с Валери Александров-Валекс от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
