Цикълът разказва в четири епизода за Олимпийските игри от тяхното създаване в Античността до наши дни. Фокусиран е в няколко конкретни тези: смисълът на спорта за човечеството от древността до днес; защо ги забраняват и как се възраждат; мястото на жените в спорта и олимпизма; кризи по време на Олимпийските игри – разделянето на света на два политически лагера, кризите с терористични атаки, кризите със забранените медикаменти.
Епизод 3 разказва за пътя, който "извървяват" жените, за да станат част от Олимпийските игри. Началото е още в Античността, когато жените започват паралелни с тези на мъжете женски състезания, които обаче нямат "тежестта" – като престиж и натоварване – на Олимпийските игри.
След като барон Пиер дьо Кубертен възобновява Олимпийските игри, отново е повдигнат въпросът дали жените да са част от тях. Събеседниците в епизода коментират аргументите на мъжете в онези времена жените да не спортуват и да не участват в Олимпийските игри, както и първите жени, станали олимпийски шампионки.
Епизодът следва хронологията на историческите събития, когато след края на ВСВ светът се разделя на капиталистически и социалистически. Тогава в двата свята мястото на жената в обществото, а и в спорта, става различно от двете страни на желязната завеса.
Физическите характеристики на спортистите, включително на жените, се променят чрез хранителните режими и медикаментозно вмешателство. Този феномен е повсеместен. За спорта важна е тезата, че тялото на професионалния спортист се произвежда подобно на производството на машините. Целите са да е мощно и продуктивно.
В производството на телата-машини се намесват и забранените средства. През примери събеседниците в епизода коментират как "социалистическата жена" вече може да размахва чук, гюле, да се боксира и участва в борби, за да докаже не само равностойността си на мъжете, но и чисто идеологически да надвие буржоазната жена на Запада. Разбира се, цената на всичко това понякога е голяма."
Участват: доц. Боряна Ангелова-Игова, преподавател по философия и социология на спорта в Националната спортна академия, проф. Ефрем Ефремов, преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет "Св. Климент Охридски", Теодор Борисов, д-р по история, асистент в Института за исторически изследвания при БАН, и гл. асистент Методи Методиев, преподавател по история в НБУ.
.Авторска музика: Михаил Михайлов.
Снимка – offside.kz
18-годишният Мартин Атанасов, който създаде "Черна писта", подробна интерактивна карта с катастрофите в страната, е номиниран за "Будител на годината" – една кампания на БНР. Той е създателят на проекта "Черна писта" – интерактивната карта, която онагледи мащаба на катастрофите в България през последните 4 години. Целта ѝ е да помогне за..
Когато си помислиш за Турция, далеч не първото, което се сещаш е, че може да бъде космическа сила, но комшиите имат работеща програма, според която през 2034 година ще кацнат на Луната. А ако посетите Истанбул, вие можете да стъпите на нощното светило много преди тази дата. Достатъчно е да отидете до новата телекомуникационна кула Чамлъджа...
Така нарекохме сборната продукция, която събра в ефир различни теми и участници: акад. Чавдар Славов – с анализ за трансплантациите преди и сега, д-р Николай Шарков, новият председател на Световната дентална федерация, проф. Андрей Кехайов – президент на Европейския медицински форум, д-р Владимир Наков, психиатър от екипа на НЦОЗА – с коментар за..
В началото на новата учебна година гост в предаването "Другият до мен" беше Виолета Бимбова-Туфан, новата директорка на 75. ОУ "Тодор Каблешков" в софийския кв. "Факултета", където децата са изцяло от ромски произход. "Вярвам, че там, където има обич, морал, отдаденост, любов към знанието и добър пример, има всичко необходимо за успех на всяко..
Той е аерокосмически инженер. Роден е в Пловдив където завършва Английската езикова гимназия. От малък се интересува от математика, физика, химия и биология, но най-много го привлича вълшебството на звездите и космоса. От малък печели конкурси, посветени на аерокосмическата наука. Сред тях са Националният конкурс "Космосът – настояще и бъдеще на..
43-тият Фестивал на българския игрален филм "Златна роза" представя общо 54 игрални филма и 2 сериала. В конкурсната програма за пълнометражно кино тази..
В съвременното образование все по-често се търсят нови подходи за развиване на личността и уменията на децата. Един от пътищата, който може да играе..
Поглед към новото българско кино отправяме в "Артефир" заедно с актрисата Мартина Апостолова, член на журито за пълнометражно кино в рамките на 43-тото..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg